Ако в родната политика подражаваха на Холивуд и раздаваха „малинки“ за най-конфузно представяне, номинациите щяха да са много. Все пак и в това отношение 2015 година има няколко безспорни антигерои. Ходовете им бяха скандални и дълго обсъждани. В крайна сметка делата им вместо овации родиха вицове. Лютви Местан, Радан Кънев и Волен Сидеров трудно могат да бъдат изместени от първите места в тази класация. Към политическото трио добавяме и „двете каки“ Владимира Янева и Румяна Ченалова, чиито подслушани разговори разтресоха Темида и родиха новия лаф за „опраскването“, съобщава „Стандарт”.Отстреляният ловец Местан

Лютви Местан стана нарицателен в стремежа си към високия наратив, опитите да се изразява сложно и наукообразно. Често прибягва и към цитати, за да демонстрира ерудираност. В последните дни на 2015-а сигурно обаче често му се налага да си припомня единствено латинската сентенция „sic transit gloria mundi“ (Така преминава световната слава). Опитът да надскочиш себе си, да подчиниш на своите амбиции партията си, влизайки в опасни игри, доведе до фиаското на вече бившия председател на ДПС.

Вълчият апетит за власт на стрелеца по вълци му изигра лоша шега. Днес съпартийците му признават, че са го търпели и често са преглъщали обидите в името на единството и за да не разочароват естествения си лидер. Но когато Местан се опита да изиграе и човека, на чийто гръб направи главоломна кариера, чашата на търпението преля.

Тръгнал от скромен учител по български език – отначало в ловешкото село Угърчин, впоследствие и в Момчилград, Местан бързо се ориентира в началото на мътните демократични години. Яхва СДС – поне тогава сините изглеждат най-обещаващи за бърза кариера. След провала на Филип Димитров, намира нова ракета-носител – ДПС. Сключва изгоден брак и бива лансиран по партийните върхове. Изпълнителен и уверен, той печели доверие и добре изиграва картите си. Но докато не беше лидер, гафовете му не изглеждаха толкова сериозни – и страстната защита на правото да се носят забрадки и религиозни символи в училище и въвеждането на турския едва ли не като втори задължителен език в училище, и защитата на мюсюлмански духовници в Пазарджик, обвинени в проповядване на краен ислям, можеше да се разглеждат като екзотични прояви. Когато обаче като лидер на третата парламентарна сила и партньор в управлението угодливо се кланяш на силния човек в Турция Ердоган, а извиваш ръцете на този на твоята страна и го предаваш в труден за него момент – независимо дали се казва Орешарски или Станишев, нещата излизат извън контрол. Тепърва ще излизат още нелицеприятни факти – като изнасял ли е държавни тайни в турското посолство и каква точно закрила е очаквал да получи там. Отсега е ясно – през 2016-та Местан ще трябва да изпие до дъно горчивата чаша с питието, което сам си забърка.

Радан се клонира между власт и опозиция

Радан Кънев посрещна 2015 г. като член на управляващата коалиция и кандидат за лидер на Реформаторския блок. Завършва я като опозиционер в лично качество и с нови мераци – този път за президент.

Когато се кроеше сегашният кабинет, Кънев не се напъна да става министър и остана депутат като гарант, че предложените от партньорите му в РБ реформи ще съберат достатъчно подкрепа, за да минат. Не бе особено активен обаче, когато ставаше въпрос за предложения от колегите му в блока и не пестеше критики. Единствените промени обаче, с които лично се ангажира – тези в конституцията, така и не минаха, макар през лятото да се похвали, че е постигнал „исторически компромис“, договаряйки се с Лютви Местан. Последното се случи по доста неприятен за честолюбивия адвокат начин. Когато стана ясно, че няма как с 23-ма депутати да реализира промяна в конституцията, не просто отиде на крака до тогавашния председател на ДПС, но обяви и разговора си с него за най-съдържателния, който е провеждал през живота си.
Голямото шоу обаче Радан остави за края на политическия сезон, когато от солидарност към бламирания правосъден министър Христо Иванов еднолично излезе в опозиция. Поставяйки в шах свои и чужди. И сътворявайки парадокса една политическа сила хем да има хора във властта, хем да бъде контра на управлението.

За да бъде пълен абсурдът неговият приятел и съратник Петър Москов си остана здравен министър. Преди това Радан събра доста ядове покрай местния вот. Обяви изборите във Варна за лична кауза, а кандидатът му там, наложен въпреки волята на партньорите от РБ, го предаде още в първия ден от работата на новия Общински съвет. Кънев обаче не унива и вече си постави нови цели – да прави следващ десен проект и да стане президент. Е, 2016-та чука на вратата. И скоро ще разберем как ще приключат новите Раданови вълнения и амбиции.

Волен с бебе и оскар за екшън

Екшън, бебе, имунитет. В тези три думи се събира годината на Волен Сидеров, който бе сред най-обсъжданите политици. Лидерът на „Атака“ влезе в среднощни схватки и сблъсъци с полиция и студенти. Нахлу и в НАТФИЗ, но така и не бе номиниран за Оскар за екшън ролята си, в която се вживя. Преживя и една от най-прекрасните емоции- стана баща. На 17 септември, в деня на София проплака Волен Сидеров-младши. Таткото и неговата половинка Деница Гаджева бяха на седмото небе от щастие и с радост позираха за снимки с малкия пред родилния дом. А в края на годината пуснаха тримесечният им син да се снима за календар. До тук с памперсите.

По-малко от месец след като стана татко, лидерът на „Атака“ се забърка в грандиозен скандал. На 9 срещу 10 октомври Сидеров и неговият съпартиец Десислав Чуколов станаха тема №1 в държавата като посред нощ атакуваха клекшоп в центъра на София. Според тях в малкото магазинче се продавали наркотици. В деня на изборите резултатите на „Атака“ не впечатлиха, но Волен стана медиен герой като за втори път щурмува НАТФИЗ. В знак на протест срещу своеволието на лидера на „Атака“ бъдещите актьори се събраха във входа на сградата и пред нея, скандирайки „Вън“. Наложи се Сидеров да бъде изведен от НАТФИЗ с полиция. Получи и юмрук в лицето от рокера каратист Камен Попов. Стотици пък излязоха на улицата с искане имунитетът на депутата да бъде свален. Две седмици по-късно парламентът свали защитата на Волен Сидеров и Десислав Чуколов.

Опраскването на двете каки

„Две каки“ и „опраскване“ влязоха трайно в политическия ни фолклор. Изтеклите разговори между висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова освен скандал родиха и много вицове. Не е ясно още колко серии ще чуем от „Яневагейт“, но и подслушаното дотук праща
двете колежки в купа гнили ябълки на Темида. Особено конфузни са откровенията на бившата шефка на СГС Янева, която коментира свои разговори с хора на високо ниво в съдебната система в разгара на скандала „Червей“. А в терзанията как да бъде спасена, дамата замесва имена и от изпълнителната и законодателната власт, които по неволя трябваше да влязат в обяснителен режим. Разплитането на „Яневагейт“ остана за догодина, но проверката му прерасна в досъдебно производство. То трябва да изясни не само дали направените записи са законни или не, но и съдържанието и твърденията в тях. Най-трудно обаче изглежда ще бъде да се открие кои са сценаристите на „Яневагейт“ и как са успели да режисират спектакъла.

standartnews.bg