Кратък преглед на възможните и невъзможните кандидати

Има две клишета, които винаги се повтарят, когато се заговори за президентски избори. Те ще бъдат другата есен, вероятно ще са най-оспорваните от много време. Първото клише е, че Бойко Борисов неистово иска да бъде президент, защото само това не е бил. Очевидно ставаме свидетели на традиционното интелигентско подценяване на Бойко Борисов. Българският многознайко не иска да разбере, че настоящият премиер е доста по-начетен, отколкото иска да се знае. С отлична памет, доста задълбочени познания по икономика и право и с комуникационна гениалност. Клишето кара фейсбук интелигенцията да не иска да види очевидното, а пригажда живота към баналността, от която е изграден мирогледът на многознайкото.

Борисов е твърде рационален, за да подчини живота и кариерата си на някакви самоцелни амбиции – като на всяка цена да бъде президент. Това не означава, че не е възможно да се кандидатира и да успее. Но упражняването на реална власт, каквото е да бъде премиер, е по-важната тема.

Защо? Цялата партия ГЕРБ съществува, за да властва. ГЕРБ е това, което се нарича народна партия. Обединение по интереси на широки групи от населението. Те нямат за цел разчистване на исторически сметки – както беше СДС, или запазване на привилегии – както беше БСП, или защита на тясна група, както е ДПС. Хората в ГЕРБ искат да участват, да са активни. И затова в партията са чиновници, бизнесмени, учители, земеделци. Те са обединени не от материалния си статус или произхода, а от идеята, че животът се случва тук и сега и той трябва да бъде
усвояван бързо.

Можем да наречем ГЕРБ партията на прагматичните реалисти. Това поколение, което чакаше демокрацията да ни оправи, и като видя, че оправия няма, взе нещата в свои ръце.

Това е чарът на Борисов – че той дава реализация тук и сега. На това се дължи стабилната му популярност и самоувереността му. В духа на прагматичния реализъм Борисов е реактивен. И тази му реактивност вероятно няма да му позволи сега да се кандидатира за президент. Първата причина за това е сложната коалиция, с която управлява. Тя се крепи само на хоросана на неговата харизма. Излезе ли от властта, правителство с аватар на Борисов едва ли би било стабилно. И то може да падне, а евентуално минаване в опозиция може да отдръпне базата на ГЕРБ. Тези, които гласуват за тази партия, искат да вършат работа, а не да са зла и непримирима опозиция.

Предстоящите избори ще протекат при сериозна конкуренция. Проруските сили са амбицирани – или имат команда от Кремъл, или са окуражени от международната обстановка, да вземат на всяка цена президентската власт. Целта е България в рамките на ЕС да излъчва двойствени послания във външната си политика. Подобно нещо наблюдаваме в Чехия. Тоест можем да предполагаме, че ще има обединяване около проруски настроен кандидат. Всъщност това ще е основната интрига на тези избори – ще намерят ли русофилите силен кандидат, който да надделее над прозападната част от българската политическа класа.

Ще реши ли Бойко Борисов да участва, като влезе в пряк сблъсък с прокремълски кандидат, като едновременно рискува предизвикване на парламентарни избори, които да не спечели? Затова е по-вероятно Борисов да не се яви. Но клишето е устойчиво и всички очакват отговора на Борисов. Той постоянно отрича, а той никога не лъже.

Второто клише е, че Росен Плевнелиев ще се оттегли сам. Аз не го вярвам. Въпреки личната си трагедия, той няма силен личен мотив да се махне. Първо, така ще признае, че не е бил добър президент, и ще бъде единственият в историята, който сам се е отказал. Второ, той е убеден в специалната роля, която заема в българската история, като бараж пред руския напор.

Ще мълчи за своето решение до последния възможен момент, до който може да го прави, вероятно до пролетта. Но няма никакви основания да се правят аргументирани предположения, че той няма да се яви на президентски избори. Възниква въпросът с подкрепата на ГЕРБ или без. Плевнелиев ще се кандидатира и при двете положения, по-скоро с подкрепата на ГЕРБ, въпреки привидните разнопосочни интереси и различното говорене, което наблюдаваме напоследък.

Защо? Щом Бойко Борисов не се явява лично, няма смисъл да се търси нов човек. Плевнелиев е и ще бъде лоялен към Бойко Борисов. Приет е добре навън, особено в бизнессредите. Идеята да се замени с друг от ГЕРБ – Йорданка Фандъкова, или Румяна Бъчварова или Цветан Цветанов, е просто нерационална, затова най-вероятно няма да се случи.

След скандала с Христо Иванов и ДСБ Плевнелиев става още по-важен заради доверието, което му дава Западът като цяло и Германия в частност.

Може ли да имаме президент с татуировка?

Или въпросът за Слави Трифонов

Какви са фактите? Слави Трифонов, дългогодишният водещ на телевизионни предавания, уникалният артист, певец, журналист, музикант. Човекът, който не слиза от екрана от 1992 г., все в най-рейтингови предавания, показва ясна политическа позиция от около година. Той организира референдум за мажоритарни избори (заедно с още няколко въпроса), последователен критик е на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и Волен Сидеров. Все по-често в предаването той и сценаристите му говорят по политически теми от първо лице. Тоест не осмиват или отразяват, а сами създават политически послания

През лятото направи два концерта, единият от които с над 70 хил. зрители, което го прави второто най-посетено събитие в българската история след концерта на Лепа Брена през 1990 г. Издаде и втора книга. Това накара доста хора да заподозрат, че е решил да влиза пряко в политиката. Според едни добре осведомени източници (без ирония) има социологическо проучване, което показва, че Слави Трифонов е най-малко втори на първи тур.

Дали наистина ще се кандидатира? Самият той предпочита да не дава ясен отговор, което е нормално. Да се опитаме да оценим ползите и вредите от една евентуална кандидатура на Слави Трифонов.

Ползи:

1. Личен успех и навлизане на втора харизматична фигура в политиката. Нишата на БСП е празна. Лява, умерено националистическа, но същевременно либерална партия има своите избиратели.

2. Натриване на носа на всички, които са му оказвали политически, институционален и икономически натиск в шоуто.

3. Излизане от рутината на дългогодишното шоу, преминаване в нов етап.

Вреди:

1. Приключване на кариерата. След такова пряко влизане в политиката едва ли ще може да продължи с шоуто. Няма да може да заема дистанцирана позиция към политиката, след като е пряк участник. Всеки скеч или въпрос ще се интерпретира през неговите политически щения. Това при неуспех. А при успех едва ли ще може да съчетава задълженията на държавен глава с всекидневно телевизионно предаване.

2. Икономически загуби от спрения бизнес. Ако инвестира свои пари, няма начин да си ги върне.

3. При загуба може да загуби и част от очарованието си и вероятно и телевизионното си време.

Рационално погледнато – претегляйки ползите и вредите, да се кандидатира, е наистина невероятно. Дори и да излезе на първи тур първи, при втори ще има обединяване срещу него като антисистемен кандидат. Историята на подобни като него кандидати сочи, че на втори тур всички се обединяват срещу първия и той губи. Но никога нищо не се знае, а божият промисъл понякога ни кара да вземаме нерационални решения.

Това, което със сигурност цели Слави Трифонов, е налагането му като важен говорител по политически въпроси – като мажоритарната система, партийната субсидия и достъпа до политическо участие. Досегашните политически опити на произлезлите от студентското предаване “Ку-Ку” бяха като цяло неуспешни. Партия “Ку-Ку” на Петър Курумбашев не бе допусната до избори, но и да беше, нямаше да постигне достатъчно. “Гергьовден” влязоха твърде дълбоко в кацата с меда и са вече забравени. Подкрепата на предаването за партията на Кунева и издигането на независима мажоритарна кандидатка във Варна не бяха резултатни.

БСП и казусът с ООН

Вероятният кандидат на БСП засега е Корнелия Нинова. Предвид сегашната ситуация в партията може да се предполага, че тя няма да стигне дори до второ място. Шансът за БСП и изобщо на левите се крие в избора на генерален секретар на ООН. Ако Ирина Бокова не бъде издигната за български кандидат по някаква причина, а бъде подкрепена Кристалина Георгиева или Росен Плевнелиев, или Стефан Тафров, или Николай Младенов, тя влиза готова и във форма в президентската надпревара. Издигната например от АБВ и ползваща се с цялата подкрепа на българската левица. Но това е по-скоро екзотична хипотеза, защото нещата вървят към това Бокова да събере достатъчно подкрепа. А освен всичко друго има още две години мандат в ЮНЕСКО.

Непримиримо десен

Другият вероятен кандидат е Радан Кънев. Той самият няколко пъти го заяви, намекна и показа. Обявяването му в опозиция на управляващата коалиция е очевидно начало на кампанията. В позата на непримиримо десен той може да разчита на градската интелигенция. Тези, които не харесват Бойко, ДПС и главния прокурор. Въпросът при градската интелигенция е, че тя е шумна, влиятелна, може да предизвика протест и дори да свали правителство. Но е слаба, когато трябва да извърши целенасочени организирани действия, каквито представляват едни избори. По-вероятно е да не спечели, но отново ще се позиционира като важен и влиятелен фактор.

Разни други

Издигнат бе шефът на БАН Стефан Воденичаров, говори се за Маргарита Попова. Сигурно ще има и други. Те изглеждат като някаква екзотика, каквато винаги се появява, когато наближат избори. Тяхната цел е да объркват избирателите, но никога не се знае откъде ще изскочи заекът.

Борислав Зюмбюлев

24 chasa.bg