Нямах намерение да пиша за Калин Терзийски и връщането му към стария навик – алкохола. Следя постовете на писателя, от тях лъха тъга и песимизъм. Лъха болка. Но няма зов за помощ. Калин се бори със себе си и това е неговата борба. Не на обществото и на медийните лицемери. Провокира ме авторът на вестник „Дума“ Александър Симов, който вместо да разчопли битието на съпартиеца си-изнасилвач Иван Евстатиев се занимава с Терзийски. Симов обвинява медиите, че участват в публичното аутодафе на писателя, канят го нарочно, защото знаят, че ще се появи пиян. Да, Калин се появи пиян в студиото на ТВ7 и не беше приятно да слушам заваленото му говорене. Но това си е негов избор. Като иска да пие много, да пие – медиите нямат общо с това. Каквото и да пишат, тонове глупости да изпишат, Калин Терзийски има глава на раменете и сам решава дали да бъде алкохолик или не. Симов можеше да даде съвети и на Стивън Кинг, на Ф.С.Фицджералд, на Хемингуей и да им каже /цитат/: „Алкохолът не е никакъв бунт срещу удобството на статуквото. Пиянството е знак за разгром. То не е революция, а трагедия. Пиянството не е и начин на живот.“ Стивън Кинг, който цяло десетилетие воюва с алкохолизма описва състоянието си така: „Започнах да пия, откакто навърших легалната възраст за това. И целта ми винаги е била да се наквася максимално. Никога не съм бил привърженик на „социалното“ пиене. Изглеждаше ми все едно да целуваш сестра си“. Много се съмнявам Стивън Кинг или друг велик писател да  послуша Симов. Те са велики, защото живеят и пишат, както искат, не както има налага обществото или някой журналист. Калин може да пие, докогато иска, може отново да стигне дъното, откъдето дойде и да се върне на върха. Няма нужда морализатори, като Симов да му дават акъл какво да прави с живота си. Като е толкова ербап, червеният дописник да отиде в килията на изнасилвача  Иван Евстатиев и на него да дава акъл. Да го попита: Защо изнасилваш деца? Знаеш ли, че медиите те превърнаха в пушечно месо.

Иво Югов