Актьорът Симеон Лютаков отправи изпълнена с горчивина и гняв покана за премиерата на спектакъла „Едноокият цар: „Срам ме е да Ви разкажа за какво безхаберие става въпрос от страна на Държавата-работодател спрямо труда ми. Срам ме е да ви разкажа как някога беше геройски унизително да вярваш, че въпреки всичко.., че все пък.., че с цената на всичко.. трябва да питаеш уважение към театралната институция. Днеска да мине, утре да дойде, все ще изгрее слънце… Няма. Цървули! Трети месец работя без пари, а пари мога да изкарвам бол, но не ги изкарвам, защото някой някога ми е набил в главата, че трябва да съм роб! Почтен роб! Почтено робски да обичам театъра. Каня Ви, с голямо удоволствие, на премиерата на едно благотворително (от моя страна) представление, на 25 и 27 февруари в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, „Едноокият цар“. Прегръщам силно всички мои колеги-роби които няма как да държат таланта си жив, освен прекланяйки глава и им пожелавам на добър час!“

Под постинга на актьора има мнения на негови приятели:

Никола Мутафов: Не знам да се смея или да плача, Саймън! Аз от няколко години работя без пари и се чувствам свободен… Да, няма пари, то и особен зрителски интерес няма, но пък правим това, което искаме, както искаме с когото искаме… без компромиси… ако получавахме пари за това… е, тогава по света нямаше да има войни и всички човеци заедно щяхме да работим „за едно по-добро бъдеще“. Сигурно нещо не ми е наред…. По-здрави от твоя колега роб!

Кристина Диманова: Да работиш без пари е лукс, който не всеки може да си позволи. Ако поради насадена представа, че това е нормално или неизбежно, ако поради факта, че държавата инвестира в лесно усвояеми (във всеки смисъл) проекти и това се практикува, значи няма нужда от промяна, системата върви и без пари. Тогава държавата може да си позволи безхаберието. Намирам го за порочна практика заради тези, които идват след вас, и които няма да могат да си го позволят. В хода на поредните безумни реформи и неадекватни разпределения на нищожния бюджет за култура, не видях единна позиция на гилдията, нямаше протест, шум, напускане на работа, което би трябвало да направи едно зряло (не робско) общество. Вместо това вие стоите и се наричате едни други мечки или възвишени творци и в това противопоставяне, никой не постига нормалност – едните са бедни материално, другите – морално. Едва ли на някой му отърва това, освен на държавата.

barometar.net

Снимка – ДТ „Стоян Бъчваров“