Отвратителен сюжет се разиграва в „Шоуто на Слави” от няколко седмици. Водещият се бие в гърдите, че е хомосексуалист и щял „да опъне” издателя Недялко Недялков. Дългия е бесен, задето публикувал в агенцията на Недялков – „Пик”, публикуваха сензационно твърдение на рокаджията Ицо Петроф. Според музиканта учиндолецът имал гей забежки и бил популярен с прякора си Славуца. Потърсихме Недялко, за да ни разкрие своята гледна точка за панаира. Разговора проведохме на „ти”, защото години наред сме работили заедно – Недялков е един от двамата създатели на „Уикенд” и съиздател на вестника до 2009-а.

– Недялко, как прекара Свети Валентин?

– Свети Валентин прекарах със семейството си – съпругата и децата. Рязахме лозе на нашето село, пихме домашно вино и се видяхме с местните ни приятели, които ни почерпиха с прясно заклано прасе и сланина. Въобще – идилия, типична за едно нормално българско православно семейство. Пожелавам на всички хора без семейства да имат тази радост и да празнуват така.

– Смешно ли ти стана на 14 февруари, когато на възлови места в столицата се появиха билбордове, с които Слави ти се обясни в любов? С чувство за хумор ли прие тази негова акция?

– Нямаше да знам за тези билбордове и да им обърна внимание, ако не бях видял в сайтове публикации за тях. Нито ми стана смешно, нито тъжно – стана ми безразлично. Впрочем дожаля ми за този човек, че на 14 февруари, вместо да се обърне към любимата си жена с „обичам те”, към съпругата или любовницата, казва това на мен под формата на шарж. Това показва колко е самотен, нещастен и комплексиран, показва как човек без деца и семейство се опитва да превърне в скеч дори и свещено чувство като любовта. Дожаля ми искрено за него и майка му.

Тежко е за една майка да разбере, че синът й е хомосексуалист. Това е сигнал, че той ще я остави без потомство и внуци. Наистина изпитах чувство на тъга.

– Евгени Димитров-Маестрото пишел песен „Слави и Недялко”… Май Трифонов няма намерение да се отказва от атаките срещу теб?

– Той ще се опита да превърне тази история в отделна сюжетна нишка в шоуто си и ще пробва да вдигне по този начин падащия си рейтинг. Това е ласкателство за мен. Означава, че аз и агенция „Пик” сме вече толкова популярни, че можем да помогнем на западащия рейтинг на едно телевизионно шоу в Би Ти Ви, излъчвано в праймтайма. А че рейтингът му е паднал, сочат и данните на ГАРБ.

– СЕМ трябва ли да се намеси според теб?

– Според мен е илюзиорно да се мисли, че регулаторът ще вземе отношение. Слави Трифонов се чувства недосегаем и безнаказан. Години наред неговото предаване е единственото, в което не се предоставя право на отговор на засегнатите. Тоест той е над всякаква регулация и над Закона за радио и телевизия. Не очаквам подкрепа от СЕМ.

Дали е морално и етично човек, който прави детската „Евровизия” и работи с малки таланти да се обяснява на мъж в любов… Не знам! Аз като родител не бих пуснал своето дете в шоу предаване или друга продукция, в която водещият се самоафишира като човек, който иска „да опъва” мъже. След като той реагира така към мен, може да го направи и към децата един ден.

Може да не е само педераст, а и педофил.

Това е опасно! На съвестта на родителите на Крисия и г-н Андреев оставям да преценят дали ще пускат децата си при този човек или не. Не е приятно да се види, че чичко водещият иска да си ляга с други чичковци. Той си го казва това открито.

– Не го е казал…

– Напротив. Слави в показанията си в прокуратурата е написал: „Аз съм хомосексуалист!”

– Слави сигурно вярва, че по този начин ти натрива носа.

– По този начин той унижава себе си, самоопределя се като обратен и перверзен. По какъв начин унижава мен?

– Притесни ли се за себе си и семейството си, когато Слави ти изпрати нечетен брой цветя? Според теб реална ли е една такава заплаха?

– За себе си по-скоро не, но за семейството си се притесних искрено. Чувал съм, че този човек е способен на крайности и понякога изпада в особени състояния. Не знам, когато е в подобни състояния, докъде би могъл да стигне. Допускам, че може да има реална заплаха срещу мен и семейството ми и по тази причина подадох жалба в прокуратурата. Смених маршрута на предвижване на своите деца, както и моя собствен.

Една мутра, която ходи с 10 бодигарда и 2 бронирани джипа, да ти се закани официално… Всеки нормален човек би се притеснил.

– Близките ти притеснени ли са? Ходите ли с усилена охрана заради Слави?

– По-неприятното е, че близките ми се притесниха повече от мен. Аз охрана нямам и не се возя в бронирани коли. Имам един шофьор и го ползвам, просто защото не мога да карам кола. Никога не съм разчитал на гардове.

– Колко опасен би могъл да бъде Слави?

– Ако изпадне в някое от особените си състояния, може да бъде доста опасен. Той сега се опитва да го изиграе като театър и скеч, но аз си мисля, че има криминално съзнание. Общувал е и сам афишира връзките си с убитите босове на ВИС Георги и Васил Илиеви. Пял е на сватбите им, забавлявал се е с техните охрани. С Илия Павлов беше първи приятел… Убитият писател Георги Стоев, на когото сме издавали книгите, има много интересни спомени. Разказва как Слави Трифонов е изнудвал бизнесмени за пари, има и един епизод със Славчо Христов.

Хубаво е човек да си припомни книгите на Георги Стоев. Той беше убит от героите си, а героите му пък бяха приятели на Слави Трифонов.

– Казваш, че си отмъстителен човек и вече даде Трифонов на прокуратурата заради заканите му, отправени в посланието му към теб. Очакваш ли държавното обвинение да си свърши работата?

– Надявам се прокуратурата да свърши своята работа. Ако има закони в България, този човек би следвало да бъде поне предупреден и санкциониран по някакъв начин.

Дано държавата да покаже сила, енергия и желание и да защити свой гражданин, независимо дали е издател, известен или обикновен човек, от гаврите и заканите на едно телевизионно лице. Ефирът не е, за да си разчиства някой личните сметки. Ако си се почувствал засегнат, има съд, прокуратура и регламентирани начини да отговориш. Но да използваш праймтайма на една телевизия вече 15 години, за да се гавриш с неудобните хора, да пускаш просташки скечове и да разказваш мръсни вицове преди 23,30 часа…

Такава разюзданост и простащина не съм чувал да има, където и да е по света. Не знам такъв прецедент – някой да излиза и да разказва мръсни вицове и след това да вади пред камерите малки дечица, да ги гали по главичките и да ги кара да пеят някакви умилителни песни. Това е голяма наглост.

Призовах Трифонов да дойде, да се яви при мен без охрана и бронирани джипове, и да ми каже в лицето всичките си гадории. Да дойде като мъж! Нали уж е голям пич? Защо се крие зад сценаристи, скечове, билбордове, послания, куриери? Нека дойде да решим въпроса, може на маса или другаде… има всякакви способи. Ако бяхме във времената на Пушкин, може би щяхме да изчистим спора по друг начин (смее се).

– С дуел…

– Уви, не сме в това време. Опитвам се да реагирам с чувство за хумор, да запазвам хладнокръвие и да не излизам от нерви, защото би било фатално. Има хора, които само това чакат.

– Не приемаш ли обаче с едно наум публикуваните в твоята агенция ПИК твърдения на Ицо Петрофф, че Слави е гей, или вече нямаш съмнения?

– Вече нямам абсолютно никакви съмнения. Той самият си казва, че е гей. Как да имам съмнения пред самопризнанията на един човек.

– Какво е отношението ти към гейовете по принцип?

– Отношението ми към гейовете съм изразил в това, че вече две години подред съм инициатор за подписка сред известни интелектуалци за забрана на гей парадите в София. Никога не съм го крил, дори през годините съм имал диспути с представители на т.нар. движение ЛГБТ. Подобни прояви и афиширане на сексуалност за мен са аморални, антирелигиозни, антихристиянски…

Самият папа ги отрича, църквата забранява гей браковете. Защо аз да мисля по-различно от своята християнска общност?! Гейовете, които са агресивно натрапващи се и саморекламиращи се, тези, които проповядват хомосексуалността си като лайфстайл, са опасни. В тази връзка не виждам разлика между гей парада в София и „Шоуто на Слави” – едно и също нещо са.

– Навремето Слави те съдеше. Защо, след като ти публикува твърденията на Ицо Петроф, той не потърси правата си в съда, а потърси друга разправа?

– Слави Трифонов съдеше изданията, в които бях съиздател. Заведох тогава частно наказателно дело за клевета и обида срещу него, което спечелих на две инстанции. Тоест аз персонално съм осъдил Слави Трифонов, а той мен – не. Съдил е фирми, в които съм имал участие. Въпреки, че го осъдих персонално, той не престава да клевети и обижда и вече е налице рецидив. През 2005-а, когато правеше своите предавания срещу жълтата преса и ми преписваше, какви ли не безумия и дописки, с които нямах нищо общо, каза по мой адрес и по адрес на мои колеги, че ще се лее кръв.

Подадохме жалба в прокуратурата и оттам го извикаха. Подписал е и предупредителен протокол, но въпреки това си продължава, както си знае. Тоест прокуратурата въз основа на тази предистория може да се сезира и да повдигне обвинение за закана.

– Защо Слави взе толкова навътре публикуваните в агенция ПИК твърдения на Ицо Петроф за евентуалната му хомосексуалност?

– Комплекси. Явно е бил жегнат по слабото място. На второ място използва сюжета, за да реанимира рейтинга си и да вкара нови сюжети и персонажи в шоуто си. Обаче аз не съм Володя Стоянов, Радо Шоу, Лили Иванова… Не съм някой от стотиците беззащитни артисти, с които той се гаври вече 15 години безнаказано. Не съм човек, който ще се откаже. Ще го гоня до дупка, защото вкарва интрига в семейството ми.

– Симпатизирал ли си някога на Слави? Кога?

– Какво значи да съм му симпатизирал?! Не гледам неговото предаване повече от 10 години. Ако не беше изпратил писмата, нямаше да науча за гаврите. Близките ми, познатите ми, приятелите и болшинството от колегите ми също не следят „Шоуто на Слави”. Този човек на мен ми е безинтересен.

– Изясни ли ти се вече окончателно що за човек е Слави? Какво не знаеше досега за него, за да е напълно завършен портретът му в твоите очи?

– Не бях стигнал до извода, че до такава степен е криминализирал съзнанието си. Не бях осъзнал, че е способен на чак такива извънтелевизионни рекетьорски практики… Излиза, че той по никакъв начин не се различава от приятелите си от ВИС-2. Ползва тяхната символика, изпращайки 20 карамфила като за погребение, ползва тяхната лексика, техния стайлинг…

Този ли татуиран гей ще се превърне в месия за народа? Този ли татуиран гей ще прави референдум и ще спасява България, ще претендира за морал, ще апелира към Цецка Цачева да ходи с колело на работа? Нека да слезе той от джипа си и да подкара колело, за да даде пример, а после да коментира останалите! Той е най-лъскавата мутра, един от най-охраняваните хора в България. Има повече охранители от Пеевски… Защо се пази като мафиотски главатар? От какво?

– Ще му простиш ли някога? Написа, че Слави се опитва да вбие клин в семейството ти, канейки брат ти Асен да участва в предаването му…

– Това беше хитър тактически ход. Опита се да покаже, че отличава зърното от плявата, лошия от добрия брат, че уж е обективен и не води семейни войни. Всъщност това беше едно емоционално предизвикателство към семейството и баща ми по някакъв начин. Баща ми (знаменитият поет и драматург Недялко Йорданов – б. р.) взе отношение, пусна писмо в моя защита и Слави се опита да го предизвика. Това беше много грозно! Не мога да му простя, че се опитва да вбие клин в семейството и да сее интрига. Кръвта, разбира се, вода не става, братята си остават братя. Наивно е да смята, че Трифонов може да постигне замисъла си. Той е вълк единак и няма близки хора. Няма да успее да ни раздели, опитвайки се да вбие клин помежду ни.

– Възможно ли е Слави да стане президент, ако се кандидатира, както предричат някои? Ако да, ще настъпи ли апокалипсис в България?

– Искам да се кандидатира, да направи партия и политическият проект да се сбъдне. Искам да излезе на избори, за да му лъсне, с извинение, задникът и да се види колко струва и колко тежи. Убеден съм, че може да напълни един стадион с 20 000-30 000 души, но почти никой от зрителите му няма да отиде до урната и да гласува за него. Хората имат разум в главата си и могат да отличат шутовщината от реалната тежест.

Не вярвам българският народ да стигне дотам, че да избере Трифонов. Искам да отиде на избори и да се провали. Това ще бъде край на т.нар. феномен Слави. Ще го подкрепя символично – ще гласувам за него, ако се яви на избори, за да не е съвсем празна урната му.

– Ти би ли се впуснал в политиката? Минавала ли ти е такава идея?

– Не, никога не ми е минавала такава мисъл. Но ако продължават да ме ядосват, може и да размисля. Големи глупости се случват в държавата и една от тях е, че този човек Слави Трифонов продължава да се изживява като народен трибун и опозиция на властта. Властта в държавата е толкова слаба, че допуска това недоразумение да бъде нейна алтернатива. Изключително позорно. Човекът, който насади чалгата и простащината в българското общество, в момента иска да култивира това общество…

– Има ли днес свобода на словото в България?

– Има прекомерна свобода на словото и ние си патим от това.

– Кога е допустимо да се налага цензура? Имало ли е случаи, когато ти се е искало да цензурираш материал в някоя от твоите медии?

– Естествено е, че се е случвало да цензурирам материали. Аз съм издател тоталитарист и предпочитам, когато си направя медия, да излизат неща, които ми харесват на мен. Всичко в живота е субективно.

– Как се насочи към журналистиката?

– Съвсем случайно. Дете на прехода съм, излязох от училище и от семейството през 1989 г.. Бяхме възпитавани и си въобразявахме, че животът ще протече по един начин. Имахме идеи и илюзии, но всичко за една нощ приключи. Винаги съм мечтаел да се занимавам с литература, театър и изкуство, но практичността в мен заговори. Реших, че ако тези неща са професията ми, ще остана гладен. По случайност отбелязах специалността журналистика като първа желана при кандидатстването си в СУ. Така се случи, че изкарах пълна шестица на изпита и можех да си избирам, каквото искам. Журналистиката ми звучеше най-близо до литературата и театъра, затова предпочетох нея.

– Първото ти работно място?

– Беше във в. „Демокрация”. Бях първи курс във факултета по журналистика и, Радой Ралин, лека му пръст, много ми помагаше, ходатайстваше за мен. Той ме заведе в редакцията на „Демокрация”. Тогава неговият син Кин Стоянов беше заместник, а Волен Сидеров – главен редактор. Радой ме заведе и оформи културен отдел. Казваха ни Петимата от РМС, тъй като бяхме деца на известни писатели – аз, синът на Любо Левчев, този на Георги Мишев, на Марко Ганчев и на Радой. След няколко месеца Кин се скара с Волен, напусна и аз го последвах от солидарност.

– С кой свой журналистически материал се гордееш най-много? И още един въпрос – работата по кой те е забавлявала най-много?

– Много са материалите. Работил съм в „168 часа”, 10 години в „Труд”… После с Мартин направихме „Уикенд”… След това „България днес”, „Ретро”, агенция ПИК. Веднъж се замислих, че съм правил над 15 вестника в живота си, плюс няколко сайта. Не съм архивар, нямам способността да пазя статиите си. Още като стартирах, в „Черноморски фар” бях направил интервю с тогавашния кмет на Бургас. Той скочи срещу областния управител, като и двамата бяха от СДС… Стана страхотен скандал. След тази история СДС в Бургас се раздели. А аз пък за първи път си дадох сметка, колко е силна журналистиката и как де факто тя не е четвъртата, а е първата власт.

– Как ти се струва българската журналистика днес?

– Уви, положението е много тъжно. Българската журналистика съществува на ръба на фалита. Финансово дори е фалирала, а това води и до морален фалит. Една част от нея съществува с банкови кредити и огромни данъчни задължения. Втора част се крепи на субсидии от фондациите „Америка за България” и „Отворено общество”. Изливат се страхотни пари – 2 милиона, 3 милиона… Това е грантова журналистика и служи на чужди интереси.

– Идолът ти в журналистиката? Какво си научил от него?

– Не си градя лесно идоли, защото бързо се разочаровам. Харесвал съм винаги мисленето и стилистиката на Стефан Продев, начина, по който той промени журналистиката. Вестник „Дума” и преди това „Култура” бяха бум. Научих как да правя заглавия и нещо, което е изключително важно и което стана девиз в цялата ми практика оттам насетне – мисълта му „Името прави новината!”. Едно заглавие не е интересно, ако в него няма име. Името продава, а не новината.

– Освен на агенция ПИК ти си създател и на няколко вестника, залагащи на по-пикантната информация. Кога и как се появи у теб афинитет към по-масовите жанрове?

– От самото начало на журналистическата ми практика имах академичен уклон да пиша тежки критики и рецензии, но бързо се отказах, разбирайки, че хората изобщо не се вълнуват от това. Дори в Бургас навремето направихме първия частен вестник. Пишех дописки за него и даже сам до продавах на улицата. Сега като гледам броевете, се изумявам от дръзките и провокативни заглавия там.

Те са изцяло в стилистиката на жълтите вестници в края на 90-те. В „Труд” по някакъв начин допринесох за израстването на вестника от профсъюзен орган към една по-масова трибуна. Опитвах се в страниците, които правех, да налагам по-комерсиални заглавия и да пускам по-големи снимки, което беше революция. Тогава Тошо Тошев застана зад мен и подкрепи тази линия – чест му прави. По-нататък с „Уикенд”, който е таблоид, вкарахме стандартите на западната преса. В агенция „Пик” се опитах да наложа вестникарски формат с по-дълги заглавия, по-описателни и бомбастични. Подиграват ни се т.нар. сноби в занаята, че пишело над дописките „БОМБА”, „ШОК”, „СЕНЗАЦИЯ”, „ПЪРВО В „Пик”, но сега виждам и в новините на Би Ти Ви такава тенденция. „Първо в новините на Би Ти Ви!” Забелязах подобно заглавие даже и в „Капитал”. Излиза, че е заразно.

– На някои им се струва странно как така синът на един от най-големите ни поети често обслужва с медиите си масовия вкус? Ти имал ли си вътрешна борба в това отношение?

– От дете помня как обвиняваха баща ми, че прави масова култура. Постановките му били зрелищни, не били достатъчно естетични… Казваха, че хубавият театър е малко гледаният, който се харесва едва ли не само на критиците.

Сега и мен ме критикуват за същото. Сигурно баща ми ме е заразил с този афинитет към масовото. И за мен, и за него е важно колко хора са ни прочели, колко са отишли на неговия концерт, колко са „влизанията” в ПИК за днес… Това е моята мания. Аз не работя за пари, работя за успех. Тоест парите са ми нещо вторично. Приказките, че това е компромис и простащина… Ами нали в крайна сметка сме свободна държава, всеки чете и купува, каквото иска. Като не ти харесва, недей да четеш!

– Кои са враговете ти днес?

– Враговете ми днес са тези от вчера и тези от утре. Това са хората, които ми завиждат за това, че общо взето съм успял от нищото. Навремето не вярвах на легендата на Петьо Блъсков, който казваше, че е направил „168 часа” с една пишеща машина, но ние с Мартин създадохме „Уикенд” в гараж с два компютъра и всеки от нас имаше по 200 лева в джоба. Тогава се говореше, кой какви пари ни бил дал…

Баналната истина е, че двамата рискувахме и пуснахме един вестник, който ако не се беше продал, нямаше да успеем. Е, успяхме и започнахме да се самоиздържаме. Направих ПИК и се заговори първо, че бил на Алексей Петров. След това стана на Борисов, а сега е на Делян Пеевски. Пълни глупости! Винаги през годините са ме свързвали с някакъв олигарх и политик, винаги са казвали, че съм обслужвал някого. Навремето, когато пишехме срещу Първанов, се твърдеше, че угаждаме на Борисов. След това имаше статии срещу Борисов и ни изкарваха, че обслужваме БСП и Станишев. Сега пък сме били с премиера, защото еди кой си ни бил плащал… Винаги е така.

– Когато навремето продаде дела си в „Уикенд”, те обвиняваха, че ще ставаш ортак с Алексей Петров. Тежко ли ти беше, че те свързват с него?

– Аз си живея със сянката и с етикети непрекъснато, защото никой в съсловието не може да допусне, че успявам сам. Уви, колегите са свикнали някой да стои зад тях и не знаят как може да се случи един успех, без да е дотиран, протежиран и финансиран. Не знаят какво е да успееш сам.

– В какви отношения си с Делян Пеевски? Той често прави изявления в твоята агенция ПИК и те обвиняват в близост с него…

– Нека да бъдем точни – той е дал 4-5 интервюта за 2 години. Станишев, Първанов и Борисов са дали повече, но понеже Делян Пеевски е пестелив откъм изявления, остава впечатлението, че се изказва в „Пик”. Не се срамувам, че познавам Делян. Смятам, че той е мой добър познат, мога да кажа и приятел. Нищо повече от това. Не ми е ортак, не съм зависим по никакъв начин от него.

Пет години, след като излязох от „Уикенд”, водих война с Пеевски, Цветан Василев и корпоративната група, която те представляваха, т.нар „Октопод КТБ”. Давал съм пресконференции, подавал съм сигнали за монопола и дистрибуцията на вестници. Пет години казвах, че има опасност КТБ да рухне, че това е един балон, който се финансира от държавата, но никой не ме чу. Името Делян Пеевски през това време беше табу в Нова телевизия и Би Ти Ви, не смееха дори да го произнесат. След масовото недоволство от номинацията на Пеевски в ДАНС, имаше протести.

Правителството на Орешарски падна и оттогава е много лесно да ставаш и да си лягаш с мантрата „Пеевски” – той да е удобният виновник за всичко в държавата, той да стои зад всяка корупционна схема… Едва ли не ако го няма, България ще цъфне. Това ме предизвика чисто емоционално да променя отношението си към Пеевски. Видях, че това по някакъв начин паднал човек, който не е конюнктурен, който е похарчен и пожертван от някакви хора, които се опитват да си измият ръцете с него. 2 години всички други са забравени, само за Пеевски се говори. Какво стана с криминалните босове? Къде отидоха те? Много е удобна за тях ситуацията Пеевски да е дежурният виновник.

Не мога да разбера обаче, каква е юридическата вина на Пеевски. Доколкото знам, на него са му правени десетки ревизии, и не е открито абсолютно нищо нередно. От няколко правителства са тези проверки, той може би е най-проверяваният човек в държавата.

В същото време Огнян Донев е подсъдим, Иво Прокопиев е разследван от прокуратурата по десетки жалби към комисията за финансов надзор… Гриша Ганчев е подсъдим, Цветан Василев се укрива скандално в чужбина вече година и нещо… Защо концентрираме цялата вина върху Пеевски? Затова съм оправил отношенията си с Делян, защото някакви хора и олигарси в момента плащат за кампания против него, за да изперат собствената си съвест и да се измъкнат сухи от правосъдието. Не може един човек да олицетворява цялата вина в държавата.

Делян Пеевски, Ахмед Доган и Бойко Борисов – това ли са виновниците за ситуацията у нас? Какво става, ако ги няма тях?! Каква е алтернативата?! Атаките срещу тях идват от подсъдими олигарси, които се опитват да извършат държавен метеж, да свалят законно избраната власт, да я подменят, за да отърват кожите си.

– Медиите на Пеевски или тези на Иво Прокопиев са ти по-симпатични?

– Какво означава да са ми симпатични? Едните са т.нар. корпоративни медии на Пеевски, вторите са грантирани от американски фондации. Никаква симпатия нямам към никого, те са ми конкуренти. Ние се борим за един малък пазар. Лошото е, когато медиите се използват за политически цели. Уви, в момента повечето са точно това. Те са във фалит и зависят от подаянията на правителството и държавните поръчки.

– Коя книга би препоръчал на Слави?

– Бих препоръчал на Слави Трифонов великолепната новела на Чехов „Скучна история”. Там се разказва за един самотен стар човек, който в последните дни на живота си се влюбва в една жена. Нека да я прочете.

/със съкращения, от вестник Уикенд/