По повод „социалните“ експерименти във Варна със засаждането на цветя пред блоковете, припомняме как през лятото на миналата година млада жена до офиса на редакцията ни направи градинка пред офиса си. Сложи две големи кашпи, засади ги с теменужки, после оформи пространство до едно дърво, засади цветя и там. Когато видях градинката ми стана приятно, помислих си: „Ето, една бяла лястовица в сивия град се опитва да направи денят на хората по-красив!“ Но тъй като познавам психологията на вандала, който без колебание ще разруши създадената красота й казах: „Това, което си направила е страхотно, но няма да оцелее! Нямало е смисъл да го правиш, те ще го разрушат!“ Тя се засегна, отговори ми, че все някой трябва да започне, да направи нещо хубаво пред дома, пред офиса си, за да разберат варненци, че трябва да създават красота и да я пазят. Нищо не казах, спомних си за градинката пред блока на актьора Владо Пенев в София, за която той разказа, че постоянно е обект на вандалски посегателства. В „европейска” Варна…след три дни градинката на младата жена я нямаше. Откраднаха теменужките /по 1 лв. едната/, изровиха вечнозелените храстчета от кашпите, счупиха двете топки, с които жената искаше да спре наглите шофьори, които запречваха тротоара пред офиса й. Разрушиха всичко. Жената, когато видя какво са направили „европейците” се разплака. Имаше сили само да залепи един лист на дървото, на който пишеше: „Когато не можеш да създаваш красота, недей да я рушиш!“ Съмнявам се това послание да стресне вандалите и техните безучастни свидетели. Защото по-страшни са безмълвните свидетели на техните идиотски прояви, не самите вандали. Бездушието е обладало варненци. Те наблюдават безмълвно как шофьори запречват тротоари, паркират върху пешеходни пътеки, карат като побеснели кучета, вандали трошат пейки, лампи, скубят от новите цветарници. Хиляди варненци са безмълвни свидетели на тези грозни сцени. Не се намесват, гледат сеир, подсмихват се, отминават. Не мога да си представя какво е да си майка с количка във Варна и да трябва да преминаваш по тротоарите запречени от нагли шофьори. А на жената, чиято градинка разрушиха за три дни казах: „Този град, тези вандали не заслужават това, което направи! Ти си една бяла лястовица, но си сама!“ А една лястовица не прави пролетта, трябват стотици, хиляди. В „европейска“ Варна лястовици няма. Има вандали и безмълвни свидетели на безчинствата им.

Иво Югов

barometar.net