„Булгартабак“ си отива. Това е повече от видно. Фирмата затвори фабриката си в София и е в процедура по съкращаване на над 400 работници. За разлика от съдбата на стоте чистачки на летище София обаче, този случай не предизвиква интерес. Премиерът не се среща с тютюноработниците, телевизиите не се включват на живо, партиите не излизат с декларации, синдикатите не организират протести… Тихо е. Защото това е „Булгартабак“, а за „Булгартабак“ в България не се говори. Ако някой търси точната дата на смъртта на едно от най-големите български предприятия, има избор от дните между 8 и 11 февруари. На първата дата „Булгартабак“ разпространи изявление за успешно приключената кампания по изкупуване на тютюн от реколта 2015. Тогава научихме, че „компанията е изплатила на 100 % всички дължими суми към тютюнопроизводителите“.
Няколко дни по-рано, на 4 февруари, „Булгартабак“ направи още по-бодър отчет: „С приблизително 90 % се очаква увеличаване на консолидирания нетен финансов резултат за 2015 г. на дружествата от група „Булгартабак“ спрямо резултатът от предходната година“. Звучеше сякаш това е една силно просперираща компания. Броени дни по-късно, на 11 февруари, проправителствен вестник в Турция съобщи, че Ахмед Доган и Делян Пеевски имат забрана да влизат в страната. В края на публикацията се казваше още, че „пипалата на проруския олигарх Пеевски стигат до Турция и може да се окаже, че той е в основата на контрабандата на български цигари в Турция“. И всичко тръгна рязко надолу.
„Турската“ връзка
В турски медии от повече от година има публикации, че над половината от контрабандните цигари в страната са от марки на „Булгартабак“. Цитирани са турските служби, според които контрабандата влиза в Турция от юг, а притесненията са, че печалбите от тези операции могат да финансират обявената за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК). Всяка среща на високо равнище между България и Турция от години насам включва една неотменна тема – противодействие на ПКК и от страна на българските власти.
Докато това се съобщава публично, никой не съобщи публично защо и как главният прокурор Сотир Цацаров се озова на среща лично с президента на Турция Реджеп Ердоган през септември миналата година. Месеци по-късно премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров коментираха по един и същи начин журналистическите въпроси за „турската връзка“ около „Булгартабак“: Не сме получавали данни за контрабанда на български цигари към Турция.
Тези изявления по никакъв начин не противоречат на твърденията на турските медии, защото там споменатата граница не е българо-турската. Тези изявления повтарят и позицията на „Булгартабак“, разпространена ден след новината за забраната на Доган и Пеевски: „Булгартабак декларира, че не осъществява експортни сделки с фирми от Турция и не продава наши цигари на този пазар“.
На 12 февруари компанията се похвали, че е „изключително добре позиционирана в Близкия Изток“. Само месец по-късно фирмата каза точно обратното – че била доведена „до рязко намаляване на поръчките към компанията, както и до възникване на сериозен репутационен риск“ и заради това спира износа за Близкия изток (твърденията, че това е заради публикации в „Капитал“, не заслужават отделно внимание). Тези противоречия обаче само потвърждават версията, че „смъртта“ (нещо важно, което не знаем – б.а.) е настъпила в дните между 8 и 11 февруари, но засегнатите лица са научавали новината на порции.
Петгодишно мълчание
Тишината на фона на сериозните обвинения отвън, и на фона на затварянето на едно от най-големите предприятия, е логично продължение на тишината, в която бе обвита и приватизацията на тази фирма. „ДПС искаха да си купят „Булгартабак“ и си го купиха“, каза тогава един от членовете на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация.
„За“ сделката с неизвестния купувач „от Австрия“ гласуваха представителите на всички партии – без този на БСП. Но това е личен вот, а партията също е част от омертата. „Имаше изрично указание в БСП по този въпрос да не се рови“, каза Румен Овчаров преди две години. Така представителите на ГЕРБ, ДПС и на сините тогава одобряват продажбата.
Пет години по-късно институциите продължават да не се интересуват кой всъщност е собственик на компанията. Още през 2011 г. премиерът Борисов се изненада от интереса на някои журналисти: „То и „Кока-Кола“ е офшорна“. Днес Борисов твърди, че не знаел някога Делян Пеевски да е стоял зад компанията.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски пък се изнервя всеки път, когато някой го попита за „Булгартабак“. Въпреки серийното влизане/излизане на Делян Пеевски с различни дялове в собствеността на „Булгартабак“, работниците винаги са знаели кой е шефът. Преди дни синдикатите поискаха среща при премиера с реалния собственик и това предизвика искрен смях.
Кой ще плати сметката?
Сега ДПС се опитва да организира отново протести на тютюнопроизводители, въпреки че „Булгартабак“ изкупуваше само 20% от тютюна. Оглавявана от кмет на ДПС асоциация раздаде на няколко човека предварително и четливо изписани плакати: „Г-н премиер, продължавайте да стоите зад нас, за да има бъдеще тютюнопроизводството в България“, както и стряскащия с нахалството си „Радане, на кого да продадем тютюна си???“.
Сега разказът на медиите на Пеевски е, че лидерът на ДСБ Радан Кънев настоявал за ликвидирането на „Булгартабак“, а всъщност той поиска на глас разследване на данните за участие на фирмата в контрабандни схеми.
Сметката включва не само изкупуването на тютюна, но и вината за 400 (само като начало) загубени работни места. И понеже най-вероятните причини е неудобно да бъдат споделени, сега започва натиск срещу правителството за някаква намеса и „социално решение“. Т.е. отново данъкоплатците да се притекат на помощ за замитане на следите на неразследвани престъпници.
По това случаят прилича на срутването на КТБ. И по нищо не личи българите да научат скоро истината, защото тя включва голямата тайна от 2011 година – кой, как, на кого и най-вече защо продаде „Булгартабак“? И колкото по-взривоопасни са отговорите на тези въпроси, толкова по-гъсто ще бъде мълчанието около „Булгартабак“.
Иван Бедров
„Дойче Веле“