Отказът на депутата-бизнесмен от Канал 3 е лош сигнал към Славка Бозукова, Петьо Блъсков, Недялко Недялков и Венелина Гочева. И гласи: „Пари нема, действайте“. Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (тогава от в. ”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.) на учредяването на издателски съюз. Обединяващо между тях са и кредитите от КТБ. Серията „отказвания“ от бизнеси на Делян Пеевски продължава. Депутатът обяви със съобщение до медиите, че няма да придобива Канал 3, въпреки че през септември 2015 г. Комисията за защита на конкуренция му разреши сделката в скорострелна процедура.

Така само за седмица Пеевски продаде дела си в „Булгартабак“, купи, а после продаде и дела на Едоардо Миролио пак в цигарената фабрика и се отказа от спечеления търг за активите на „Химко“. Поведението на Пеевски на пръв поглед е много странно и нелогично. Преди по-малко от година той започна яростна кампания по изсветляване на бизнеса си. Изсветляване, защото едва ли има някой, който да е вярвал на декларациите му за притежавано имущество – 15-годишен Опел и половин апартамент.

Но колкото внезапно започна изсветляването си, дваж по-изненадващо Пеевски го спря и обърна посоката към „излизане“. Обяснението, че го прави, защото срещу него се води клеветническа и очерняща кампания и това пречи на бизнеса, в който той участва, е добър опит за излизане от ситуацията. Но доста подценява публиката.

Според запознат с финансовото състояние на Пеевски източник, ДПС депутатът има сериозен проблем. И той идва от „Булгартабак“. Ударът върху контрабандните сделки с цигари на „Булгартабак“, който турските власти нансеоха по кюрдските каналджии, е прерязал основен източник на финансиране на Пеевски. За никого не е тайна, че именно ДПС депутатът е реалният скрит краен собственик на „Булгартабак“. В партньорство с други български политици. Но именно Пеевски е отговорен за цигарения холдинг и неговият провал там носи сериозни щети – преки финансови и косвени имиджови. И то не само за него.

Депутатът няма много опции, с които да докаже произхода на средствата, с които да се разплати в придобиванията. Логично следва отказ от тези придобивания.

Но каква става с наличната собственост

Това е лоша новина за гравитиращите около Пеевски и разчитащи на него за политическо брокерство, защита и непряко финансиране издателски групи около „Стандарт“ и Славка Бозукова, „Труд“ и Петьо Блъсков, „24 часа“ и Венелина Гочева и разбира се „ПИК“ и Недялко Недялков.

Сигналът е повече от ясен – пари нема, действайте. Най-вероятно помежду им ще започне взаимно изяждане, защото за всичките тях няма място и някои ще трябва да фалират. Но никой не иска късата клечка. Данни за това вече има. Между Гочева и Нядялков се точи многомесечна драма за правата върху марката „Тренд“, което, разбира се, е само повод за разчистване на сметки. Недялков и Блъсков пък изпаднаха в задочен конфлик през медиите си по въпроса кой повече се кланя на Пеевски.

И „Стандарт“, и Труд“, и „24 часа“ са на ръба на фалита. Издателят на в. „Стандарт“ – компанията „Стандарт нюз“, не е подавала в Търговския регистър годишен отчет от 2011 г. Това е и причината да няма официални данни за финансовото състояние. Но достатъчно показателен факт е, че един от най-големите акционери „ГМ прес“ изпадна в процедура по несъстоятелност. А „ГМ прес“ е кранчето, през което в „Стандарт“ са наливани милиони.

Компанията е кредитирана в периода 2011-2012 г. с над 6 млн. евро от „Булит 2007“ ,на свой ред кредитирана от КТБ. Приблизително същата сума и схема е използвана и за кредитирането на „24 часа“ и „Труд“. Периодът също съвпада. Това е времето, в което редакционната политика на „Стандарт“, „Труд“ и „24 часа“ започна значително да съвпада с тази на семейните медии на Пеевски, както самият той наричаше доскоро „Монитор“ и „Телеграф“.

Как точно и дали тези кредити се изплащат, не е ясно. Ясно е, че освен издателските компании на добри отношения с КТБ са се радвали и някои от издателите. Така например настоящият официален издател на „Труд“ Петьо Блъсков е един от големите кредитополучатели физически лица. Кредитът е за 360 000 евро и е отпуснат през май 2011 г. Той не е обслужван и към 30 юни 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор, е класифициран като „загуба”. През ноември обаче е погасен, вследствие на сключен договор за цесия. През февруари 2015 г. квесторите на КТБ АД заличават учредената ипотека по този кредит върху имот.

Издателят на ПИК Недялко Недялков пък е с един от най-големите персонални депозити. Който през 2008 г. е на стойност 2.25 млн. евро. По това време Недялков официално излиза от „Уикенд“. Сделка, която продължава да бъде напълно неясна, но която самият Недялков на няколко пъти обяснява с „когато продадох „Уикенд“ на Пеевски“. Подобно прехвърляне на собственост към депутата никога не е отразявано.

От какво няма да се откаже Пеевски

Пеевски със сигурност няма да се откаже от дарената му от майка му Ирена Кръстева собственост в „Балканска медийна компания“, а чрез нея в „Нова българска медийна група“ и нейните медийни продукти. Това ясно личи и от текста на съобщението му до медиите. „…за пореден път ясно посочвам, че в състава на холдинга „Нова Българска Медийна Група Холдинг“ АД влизат дружества, издаващи само и единствено вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика Днес”, “Меридиан мач”, като холдингът притежава участие и в регионалния вестник “Борба”. Пазарният им дял на българския вестникарски пазар по никакъв начин не може да се определи като „концентрация“.

От заявеното може да се съди, че Пеевски няма нарение да продава или дарява обратно на майка си собствеността над „Нова Българска Медийна Група Холдинг“. Едната причина за това е, разбира се, влиянието, което Пеевски има през вестниците и сайтовете. Другата е доста по прозаична. Става дума за едни 50 млн. лв., които БМК декларира като печалба за 2013 г. Те са чисто счетоводна врътка на преоценка на активи. Парите са от продажба на дялове в дъщерно предприятие. Това е „Си Ди Дивелопмънтс“, което от своя страна има няколко дъщерни дружества.

То е съвместна собственост на БМК и Технологичен център Институт по микро електроника (ТЦИМЕ) – компания, притежавана в миналото директно от Цветан Василев. Допреди рухването на КТБ тя се считаше за част от групата фирми, които са под косвения контрол на банкера. През нея преминава и част от сделката за БТК. Сега обаче е под контрола на еманципиралия се от Цветан Василев изпълнителен директор Теодора Танева и приятелят й, доскорошно доверено лице на банкера – Бисер Лазов.

През октомври 2007 г. ТЦ ИМЕ и БМК учредяват Си Ди Дивелопмънтс с капитал от 12 млн. лв. В Съвета на директорите влизат Ирена Кръстева, Теодора Танева и ТЦ ИМЕ, а изпълнителни директори заедно са Ирена Кръстева и Теодора Танева.

По-малко от година след това, през юни 2008 г., ТЦ ИМЕ и БМК подписват предварителен договор за покупко-продажба на 6 млн. акции, собственост на БМК, за цена от 53 млн. лв. Този договор се обслужва в продължение на 5 години, на 47 транша от 24 юни 2008 г. до 14 ноември 2013 г. Особено активни са траншовете през 2013 г. Между 18 януари и 14 ноември от ТЦ ИМЕ към БМК отпътуват 8 превода на суми между 500 хил. лв. и 6 млн. лв.

Според запознати с процеса източници, договорът за придобиване на дялове е фиктивен и е бил променян неколкократно и е антидатиран. Целта му е била една единствена – да има механизъм, по който Пеевски чрез фирмите на майка си да получава документирани средства. Сделките между ТЦ ИМЕ и БМК реално са играели ролята на каса за Пеевски. Те са осчетоводявали регулярни приходи, оправдаващи големите разходи, които фамилията прави. Включително са покривали и случаи на червена каса.

Така стигаме и до най-забавната част – оценката на активите, които се крият зад покупко-продажбата. Докато ТЦ ИМЕ придобива 6 млн. акции на БМК на цена от 53 млн. лв., на 30 март 2011 г. същото ТЦ ИМЕ продава собствените си 6 млн. акции на Си Ди Мениджмънт ЕООД за пакетна цена от 15 млн. лв. Според източници от компаниите, участвали в сделката, за да има основание „Си Ди Дивелопмънтс“ да струва платените за него 70 млн. лв., е правена преоценка на стойността на участието на „Си Ди Дивелопмънтс“ в „Обединени български вестници“ (ОБВ).

Тази преоценка е правена от тандема Бисер Лазов и Николай Орешаров. Орешаров е одиторът на БМК и голяма група компании в портфейла на Кръстева и Пеевски. Сред тях например са „Табак трафик“ и „Табак маркет“, които оперират търговската марка LAFKA. Лазов и Орешаров преоценяват участия в „ПМ Проджект“ (акционер в ОБВ), „Новинар Медия Проджектс“ (акционер в ОБВ), „Проджект Строители на Модерна България“ (акционер в ОБВ) и в самото ОБВ. Така общата оценка скача от 74.39 млн.лв. на преоценена стойност от 171.6 млн.лв.

Това фиктивно раздуване на придобитите активи е в директен интерес единствено на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Чрез него Лазов, Танева и Орешаров съставят очевидно неистински документи, чиято единствена цел е да заблудят данъчните или по-точно да им предоставят достатъчно аргументи, за да си затворят очите за фрапантните различия между стандарта на живот на Пеевски и официалните му доходи на депутат.

Още по-забележително става, когато парите се проследят, излизайки от сметката на Ирена Кръстева. Тя използва документираните вече средства за покупка на същите онези имоти, които не са на Пеевски, но за които разследването на Протестна мрежа показа, че той обитава и се държи като собственик в тях. Сделките са между Балканска медийна компания и фирмата Алфа медиа груп, която е косвено притежание на офшорка от Британските вирджински острови Nata holding ltd., което на свой ред се контролира от Nata ltd.

Операцията през 2013 г. дава всички основания на Пеевски при добри резултати в БМК да разпредели дивидент, т.е. да има реални пари с чист произход. Компанията не е публикувала отчет за 2015 г. Най-вероятно такъв няма и да бъде публикуван. Източник, запознат с отчета твърди, че в него има забележителни стойности в счетоводния ред отразяващ „Каса“. Средства, които предвид голямата неразпределена печалба могат да бъдат разпределени. Така че не чакайте заглавия „Пеевски се отказа и от БМК“.

Мирослав Иванов

e-vestnik.com