Има истории, които с удоволствие някой ден ще разказваме на внуците си. Велики истории за футбол. Истории за невероятен триумф, за немислими неща. Истории за едни мъже, за един отбор и за един мениджър, които победиха съвременния футбол. Победиха парите, победиха влиянието. Лестър изнесе невероятен сезон и достигна до титлата в най-комерсиалното и оспорвано първенство в света. Там, където всяка година 5-6 отбора с многомилионни селекции се борят за първото място. Там, където Челси, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед могат да купят всеки, когото пожелаят. Там където са Луис ван Гаал, Арсен Венгер, Рафаел Бенитес, а доскоро и Жозе Моуриньо.

Лестър го стори с играчи за 30 милиона паунда. Толкова струва единият крак на Серхио Агуеро. Стори го само 12 месеца, след като едва оцеля в елита на Англия. Стори го с невероятния Джейми Варди, който до 2012 година игра във Флитууд таун извън професионалния футбол и бе купен за скромните 1 милиона паунда. Стори го с Риад Марез, който бе пред трансфер в Ботев, но премина в Лестър за 350 000 паунда.

Стори го архитектът Клаудио Раниери, който до момента не бе печелил шампионски трофей с нито един клуб в своята кариера. А сега направи това с най-малкия отбор, който е водил от 1992 година насам.

Лестър е бялата лястовица на футбола. Тази, която ни показа, че не всичко е пари, приятелю. Лестър ни върна в онези романтични години на футбола, които много от нас си спомнят и за които често изпитваме носталгия. Върна ни към времената, когато никому неизвестни футболисти можеха да излязат и да победят звездите. А те го сториха не в един мач, не в един турнир с елиминации, а в цял един сезон. Бориха се, мечтаеха, вярваха, когато никой не вярваше.

Лестър ни показа, че футболът е жив. Най-великата игра отново е тук и отново носи емоции. Отново сътворява истории, които ще се носят от уста на уста, от баща към сина, от дядо към внука. Защото да бъдем честни, това, което направи Лестър, едва ли ще се повтори в близките години. За финал ще си позволим да публикуваме откъс от речта на героя на Ал Пачино от филма „Всяка една неделя“. Там става дума за американски футбол, но речта с пълна степен важи за спорта, който ние наричаме футбол, за Лестър и за това, което „лисиците“ сториха.

„Можем да останем там и да се оставим да ни бият или можем с бой до си пробием път към Слънцето.. Сантиметър по сантиметър да си проправим път от Ада към Рая…“.

blitz.bg