Кеворк Кеворкян осмисля понятието телевизионна легенда. В първото си интервю за БЛИЦ на 29 април т.г. журналистът разбуни духовете с острата си позиция за състоянието на родната политика, главните действащи лица в нея, ситуацията в телевизиите и държавата. Днес отново, във втората част на специалното интервю за БЛИЦ пред Ивайло Крачунов, Кеворкян е безмилостно откровен за най-обсъжданите личности и теми в държавата.
– Във финала на първата част от интервюто, вие казахте следното: „Бойко каза нещо за Цветанов и сетне последва реакция, която бе направо неочаквана“. Какво имате предвид?
– През последният месец, на два пъти Бойко каза, че Цветанов няма да бъде кандидатът на ГЕРБ за президент, понеже няма да бъде избран. Това е доста сурова преценка и веднага след като Бойко я сподели, последва незабавна реакция от парламентарната група на ГЕРБ – с прословутото писмо, което наричам „Писмо до Цецка за Цецо“. То бе схванато от анализаторите откъм комичните му нюанси – а такива не липсваха. Парламентарната група искаше от Цачева да разреши на Цветанов да не присъства в Парламента – да припомня текста на писмото: „Моля да бъде освободен от пленарно заседание и парламентарен контрол на 8 април 2016 г., поради системен недостиг на време за близките на сърцето му хора, поради непрекъснат рецидив на прекомерна ангажираност с проблемите на структурата на партията и парламентарната група, поради летящите му апостолски ангажименти и плътната камара на хорски тегоби и призиви за помощ, под която пребивава нашият обичан председател на ПГ на ГЕРБ – г-н Цветан Цветанов, по повод тачения от всички нас празник, неговия рожден ден!“
Не стана ясно, кой точно е подписал писмото, но пък станаха ясни други неща. Повърхностният наблюдател може да се звери в някои квалификации на Цветанов, които изглеждат не на място и да се забавлява с предаността на групата към „летящият апостол“ който носи на гърба си чувал с „хорските тегоби“. Сякаш някакъв култ към Цветанов прозира от тия оценки – но работата е съвсем друга. Вожда/Бойко е казал, че Цветанов не може да бъде президент – а парламентарната група просто му напомня ролята му за ГЕРБ. Това е тихо ръмжене – макар и прикрито зад комични фрази за апостолство и пр. Няколко дни по-късно Бойко повтори оценката си в телевизионно интервю и тогава последва друго. Той нареди депутатката Коцева да си подаде оставката – но пък депутатите от Парламентарната му група – по думите на Цветанов – като един застанаха зад нея…Става нещо…
– Какво?
– От една страна, искат да пощадят егото на Цветанов, а той заслужава това. Колкото и да не се харесва на опонентите му, той се оказа великолепен масовик – какви инструменти за въздействие върху „масите“ носи в торбата, заедно с „народните тегоби“, е отделен въпрос, а и не е важно в случая. От друга страна, искат да напомнят на Вожда заслугите на Цветанов, ако случайно е забравил това.
Тихо скърцане със зъби които са предварително изпилени обаче, така че не могат да ухапят смъртоносно. Имаше и друг случай: когато Цвета Караянчева настоя Бойко незабавно да се срещне с парламентарната група и да даде обяснение за колебливото си отношение към пируетите на Радан Кънев. Ерчене, преливащо в мъркане и ръмжене…
– Има ли стойност всичко това?
– Практически никаква. Само дето подсказва, че и материалът на ГЕРБ е същият като всички останали. Има обаче една подробност: без Бойко тия са нищо – докато останалите партии, с едно-две изключения, могат да си възпроизвеждат лидери всяка нощ. За ГЕРБ отсъствието на Бойко ще е катастрофално, сякаш той държи някакъв ключ и щом го завърти, следва команда „Изтриване“. Затова, ако имаха чувство за хумор, от групата на ГЕРБ можеха да напишат писмо, че Бойко също не става за президент, понеже следва въпросната команда. Всъщност, като президент Бойко може да ги крепи известно време на командно дишане – но ограниченията на президентските пълномощия няма да му позволят да се меси в партийния живот. И следва – „Delete“…
– Кои са другите изключения?
– Разбира се – Доган. Е, и Волен, в някаква степен, АТАКА произлиза от неговия шинел и свършва пак там. А Доган е безподобен. Диктаторът-Гросмайстор. Вижте само, какви дивиденти извлече от глупостта на „евроатлантика“ Местан да се пуйчи с фес в българския Парламент. Още преди четвърт век, щом човек видеше портрета на Левски в кабинета на Доган, си даваше сметка, с каква обиграност си има работа – стига въпросният човек да беше с целия си… Ние сме на този хал, защото сме ампутирани от обективност – и е ненормално да демонизират Доган, а да щадят Костов. Нищо не може да се сравни с дивашките кражби по времето на Черния Ангел – всичко преди и след това са дреболии…Сетне започнаха да демонизират Бойко – а пък щадяха пластмасовия Станишев, щадяха го дори и тогава, когато собствената му приятелка лапаше ненаситно. Той е съветски гражданин – а пък другите са русофили, той разсипа от некадърност и политическо користолюбие партията си – и като награда му дадоха да разсипе, доколкото може, и ПЕС.
Но някои лекета непрекъснато се занимават с Доган и Бойко, а непрекъснато амнистират Костовци…Дертлиев го забравиха – а Филип Димитров продължават да го дундуркат, още малко ще го направят, след всичко друго, и третият български космонавт – за да си сложи още една тенекиена звезда безродникът Соломон Паси – идеята за космонавта е негова, той, който все хленчи за европейската далавера, но никога няма да каже и една дума за Българското…Такива комедийни персонажи като него подсказаха на Запада, че тук, в България, минава всичко – че тук са аборигени, които ще преглътнат всичко, водени за носа от местни политически търгаши, сополиви, но и безцеремонни.
– Покрай Паси се сещам за Симеон Сакскобурготски – вие пръв разобличихте користните му намерения с връщането на имотите му. Той ли е най-хитрият политик на прехода?
– Всъщност, той е най-глупавият. Защото с лекота проигра една своя историческа роля – и се превърна в брокер на недвижими имоти, които отгоре на всичко не са и негови…А аз нищо не съм разобличил – той сам се разобличи. Ти сигурно намекваш за онзи момент от знаменитото ми интервю от февруари 1990 година, когато го питах дали има претенции към България. Тогава той се направи на обиден, изрепчи се дори – и сърдито отрече. Дори бях забравил репликата му, но зрителите сами я откриха и започнаха да я напомнят, когато той отвори лакомата си уста. Когато започна аферата с „неговите“ гори, написах, че не бива да се притесняваме само за горите. „Внимавайте – рекох – да не приватизира и герба“…Тъжна работа са повечето от нашите „първенци“ – обаче, ето и Симеон, екс-царят също е гален само по главичката, за разлика от други…
– Заплашена ли е страната ни от бежанската криза?
– Да – заплашена е от Ордите на нашествениците. Но ние никога нито един урок не го научаваме докрай. Затова и Историята гледа с презрение към нас. Винаги сме прекалено послушни, съглашателството е сякаш в кръвта ни. Една от най-позорните следи, които останаха след Симеон, е когато придворната му дама Меглена Кунева набързо се съгласи със закриването на атомните ни реактори. Сега пък набързо се съгласяваме с всички приумици на брюкселските зелки около кризата с нашествениците – а те са по-опасни и от аварирал ядрен реактор. Но ние си бъбрим за Чернобил…
– Как тълкувате поведението на Ахмед Доган по време на конференцията на ДПС?
– Нищо специално не се случи тогава, според мен. Българските турци са наясно с играта. Но с появата си Доган искаше да отвори очите на нас, българските „будали“ – да не си правим прекалено криви сметки. Появата му обаче ме подсети за нещо друго. Срещу Доган преди три години бе организиран показен разстрел пред очите на огромно множество зрители. И какво последва – едва не героизираха атентатора Енимехмедов. Погалиха го по главицата и сетен побързаха да забравят позорната случка. Но тя отвори широко вратите на Произвола. Те стоят отворени и досега…
– Появиха се твърдения, че Слави Трифонов ще влезе в политическата игра. Вашето мнение?
– Слави от повече от десетилетие е в политиката. Шоуто му винаги е било комбинация от фриволно остроумие и политически ангажименти. Доста хора бяха демонизирани или възвеличавани, някои имаха късмета да опитат и от двете блюда – например, Бойко. Това в никакъв случай обаче не се отрази на кариерата му. Кунева пък, от друга страна, не стана президент, въпреки мощната артилерийска подготовка на шоуто. Сега референдумът на Слави не е проблем – напротив, той ще даде възможност да се чуят народните нагласи. Въпросът е, каква ще е неговата практическа полезност – и до каква степен резултатите му няма да бъдат овъртолени през наредбите на Конституцията.
Иначе, не виждам Слави да се ангажира с някаква пряка политическа роля. Това ще означава да сложи край на телевизионното си битие, а това ще бъде най-глупавото нещо, което може да си пожелае. Освен това, много е сложен и проблемът с трансформацията му: до вчера си бил сатиричен гид на публиката, а днес трябва да я поведеш през торфеното тресавище. Както казваше един писател, корабът на мечтите ще се разбие в бита…
– Виждате ли прилика между Слави и Бареков?
– Не. Бареков осъществи в кратък срок и доста ефикасно един системен, целенасочен проект. Постигна добър резултат – но еуфорията му попречи да си припомни, че най-трайната и резултатна кауза в българската политика е покупко-продажбата на депутати. Можеш да преодолееш този проблем, само ако сам се спазариш с другите влиятелни играчи. Слави е харесван от публиката си, тя е свикнала с него, но не бива да се заблуждаваме от концертите му, които довеждат до екстаз публиката – по тази логика и Митко Пайнера може да бъде избран дори за патриарх, ако впрегне за тази цел фолк-циците си…Слави натрупа и доста враждебност срещу себе си – и това също е нормално в нашата работа.
Едно отклонение, ако позволиш. Слави събра за няколко месеца, разполагайки с могъщо всекидневно шоу, около 700 хиляди подписа, от които под 600 хиляди валидни. Аз пък, през далечната вече 1989 година, когато страховете на хората бяха далеч повече, за няколко седмици събрах подкрепата на над 485 хиляди души в един знаменит „Вот на доверие“. Вотът си е вот, обаче веднъж полицаите от пропуска на телевизията настояха да сляза, защото имало агитка от жени на дипломати и служители във Външно министерство, които се били разбеснели и нямало да си тръгнат, ако не ме видят. Слязох – нямаше как. И падна голямо щипане. Няма да забравя една дама, която все повтаряше, докато ме щипеше: „А толкова те обичахме, толкова се надявахме на теб преди!“
Ей така мутира народната любов, минава през различни перипетии – и накрая окичва някой дръвник. Но както и да е.
Интервю на Ивайло Крачунов
/със съкращения/
blitz.bg