Хората на новото хилядолетие (millenials), наричани и „поколението Y”, са онези, родени между 1980 и 2000 г. и израснали във време на изключително бързи промени. Какви са те – отговора търсим с един техен представител – Лора Русинова, и социалния антрополог Харалан Александров. Конструирането на поколение е редукционистко, т.е. свеждаме огромното многообразие до няколко типа и не е ясно колко научно оправдано е това. Всичко, което знам за това поколение, не съм го видял, а съм го прочел в трудовете на възрастни изследователи, които дават очертават много тревожни тенденции, коментира Александров: липса на интерес към институциите, липса на гражданска позиция, силна консуматорска нагласа, забавено включване на пазара на труда, късно отделяне от дома на родителите…
Лора Русинова, която е от Враца и е горда с избора си, че е останала да живее в родния си град, след като е завършила пиар в София, отрича тези негативни характеристики на поколението си. Опасно е да се прилагат общи категории, както говорим за проблемите на големи групи, като поколение, на ромите или политиците, например – хората са различни един от друг. Но има няколко тенденции – това поколение се автосоциализира, т.е. на тези хора им се налага да комуникират помежду си и по-малко с възрастните, обяснява Александров.
Това същевременно ги прави по-трудни за управление и манипулиране от традиционните авторитети, добавя той. Според Лора младите не са нарцистично настроени, както твърдят изследователите, и винаги трябва да се държи сметка за кое поколение говорим – в САЩ или пък във Великобритания е различно от при нас.
„Ние сме родени в един хаос, децата на прехода сме. Поставени сме в една саксия с малко водица и малко почва. Въпреки това нашето поколение е успяло да изгради активна гражданска позиция”, твърди тя.
„Младите са поставени при липсата на устойчиви авторитети, спрямо които да се обособят, да приемат част от тяхната мъдрост, да отхвърлят друга, да изградят своя личност чрез съотнасянето си. Оказва се, че тези авторитети са толкова крехки, че не вършат тази работа – затова се в това поколение се съотнасят към връстниците си. Има ужасен глад за удовлетворение и одобрение от липсващите авторитети. Което означава провал на родителското поколение…”, смята Александров.