„Хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ – така Борисов говори за самия себе си. Звучи симпатично, но в същото време разкрива светоглед, в който гнезди поне един проблем. Коментар от Александър Андреев:

Международни журналисти, които не следят внимателно българската политика, на няколко пъти са ме питали защо Бойко Борисов води последователен проевропейски курс и не се държи опърничаво и късогледо като някои други средно- и източноевропейски лидери. Отговорът ми е пригоден към равнището на тяхната информираност и гласи приблизително следното:

Бойко, момчето от махалата

Българският премиер поддържа имиджа си със стилистични средства, които на Запад биха предизвикали известно недоумение. „Държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“ – така той описа самия себе си и състоянието на поверената му държава, след като пое втория си мандат. Разбира се, това със „селянчето” е кокетството на един самоуверен управленец. От друга страна на Борисов това си му идва и отвътре. По време на първия му мандат се сблъскахме в преддверието на едно радиостудио в София. „Здравейте, вече сме се запознавали, но ако не помните: аз съм Александър Андреев от Дойче Веле”, представих му се официално. Премиерът крепко ме ръкостисна и се представи на свой ред така: „Аз съм Бойко Борисов, от Банкя”. И после си поговорихме – на „ти”, разбира се.

Бойко, приятелчето от махалата: това е ключов елемент от саморазбирането и от управленската философия на Борисов. Звучи симпатично – и донякъде наистина е симпатично. Макар че в същото време говори за светоглед, в който гнезди поне един проблем. Защото „в махалата”, на улицата – там важи само правото на силния. Там силните командват слабите, пък ако се налага – ги и бият. А слабите мълчат, свиват се – и се подчиняват. Отвъд границите на България Борисов добре знае къде седят „силните”: в Брюксел, в Берлин (фотографията на Меркел на писалището му), във Вашингтон, че дори във Ватикана („Три папи са ме галили по главата”). Легендарни са и целувките по челото, с които председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ощастливява българския премиер.

Тайната на неговия успех

„Моето златно момче” го нарича Юнкер. И действително: Борисов е отличникът сред източно- и средноевропейските лидери. В Брюксел оценяват високо българската бюджетна стабилност, България не създава ядове и по въпроса за бежанците, а в същото време укрепва южните си граници и преследва нелегалните мигранти – къде с ресурса на държавата, къде с помощта на съмнителни доброволци. Борисов поддържа и санкциите срещу Русия, макар че много българи искрено симпатизират на Москва. Правителството в София дори се отказа от на пръв поглед много привлекателния проект „Южен поток”, само защото той не получи одобрението на Брюксел. А Юнкер си сложи в рамка чертежа на „Южен поток”, нахвърлян от одарения художник Борисов, и го окачи в кабинета си.

„Големите началници” да отменят санкциите срещу Русия, „големите началници” да седнат и да се разберат за бежанците – такива изказвания са показателни за логиката на Борисов. Защото сравнително малка България е един от най-големите получатели на европейски пари, сиреч – големите началници трябва да се слушат, в Брюксел и Вашингтон да се козирува, а целувките по челото са безплатен бонус.

У дома обаче Борисов се държи другояче. Централният нападател на „Бистришките тигри” често вкарва решителни голове, а да направиш шпагат срещу него сигурно изисква известна политическа смелост. И правителството си той ръководи с желязна ръка – вярно, възраженията са позволени, но последното решение винаги взима премиерът. Стилът понякога си е направо махленски: „Молбата ми е, когато си давате оставки, давайте ги накуп, защото виждате какъв панаир е в парламента“. Тази реплика към министрите е многозначителна. Когато се налага, Борисов подменя хората в кабинета си по свое усмотрение, като винаги особено внимава за ресорите, където влизат европейски пари.

Борисов и парите

Защото стабилността му у дома се дължи до голяма степен тъкмо на европейските пари, които той управлява ръчно и по свое усмотрение, твърдят запознати. Благодарение на тези пари Борисов не само се профилира като щедър „баща на нацията”, който почти всекидневно ощастливява поданиците си с нови магистрали и метро-станции, но успява да влияе и върху медиите, изпаднали в зависимост тъкмо от финансиране по европейски проекти и от правителствени рекламни кампании. Чудно ли е при това положение, че за закуска българите дълго време получаваха Бойко Борисов по всички канали, при това едновременно и на живо?

Европейските пари са важен инструмент на властта, който (както твърдят пак същите запознати) Борисов използва и далеч от погледа на обществеността – във взаимодействието си с политици и бизнесмени. За това обаче рядко се говори или пише, навярно защото не е съвсем безопасно. Преди няколко години в „Уикилийкс” бяха публикувани поверителни грами на американското посолство в София, в които се твърдеше, че премиерът има стари връзки с престъпния свят.

Въпреки всичко това – а може би тъкмо поради него – много българи си харесват „Бойко”. Онова „селянче“, което с филия с мас в ръка рита топка по ливадата.

dw.com