Руският президент Владимир Путин заяви, че Москва не се е отказвала нито от „Южен поток“, нито от „Турски поток“, но очаква ясна позиция от Европейската комисия по тези въпроси. „Що се отнася до експортните маршрути /за доставката на газ/ по дъното на Черно море има известни трудности от политически характер с Турция“, напомни стопанинът на Кремъл след разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху.

„Но ние окончателно не сме се отказвали от нито един от проектите – нито от „Южен поток“, нито от „Турски поток“, каза Путин. „Ние се нуждаем само от ясната позиция на ЕК“, добави той, цитиран от ТАСС. Проектът „Южен поток“ Проектът за газопровод „Южен поток“ беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз.

Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на „Южен поток“ на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.

Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно. „Южен поток“ не е руско начинание, както често се смята.

Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него „Газпром“ притежаваше 50%, а италианската ЕНИ – 20%. Френската „Електрисите дьо Франс“ и германската „Винтерсхал“ /част от BASF/ държаха по 15%. За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро.

Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика. Една от цифрите, които се споменава, е 15,5 милиарда евро.

След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода. На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“.

„С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България“, заяви тогава стопанинът на Кремъл.

От своя страна президентът на „Газпром“ Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ повече не е актуален. През декември 2014 г. италианската компания Saipem, която е част от ЕНИ – италианският партньор на „Газпром“ беше уведомена за спирането на „Южен поток“.

Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода „Турски поток“ по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше „Южен поток“. Инициативата също така предвиждаше и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват „синьо гориво“ на пазарни условия. В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян. Това стана, след като турските ВВС свалиха руски бомбардировач Су-24 в небето на Сирия. Този акт на Анкара предизвика най-голямата криза в двустранните руско-турски отношения от десетилетия насам. Сагата „Южен поток“ през 2016 В началото на януари тази година отново се засилиха слуховете, че проектът „Южен поток“ може да бъдеп възстановен.

Тогава български медии обявиха, че работата по него ще се възобнови в близките няколко седмици. Веднага след появата на този слух реагира руското министерство на енергетиката. Негов представител коментира пред ТАСС, че статутът на проекта за газопровод „Южен поток“ остава без промяна, той е спрян. “Статутът му остава без промяна, проектът е спрян“, заяви представителят на министерството.

Ден след появата на слуха реагира и Кремъл. Преговорите за „Южен поток“ са прекратени. Няма основание за тяхното възобновяване. Това заяви Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин. „В момента такъв проект не съществува. Той беше прекратен. Следователно няма тема за преговори“, заяви Песков. На 14 януари по темата взе отношение и руският министър на енергетиката Александър Новак. Той потвърди края на „Южен поток“. „Този проект е спрян и днес няма преговори и действия (по него). С България ние винаги общуваме в различни формати“, посочи той пред журналисти в Москва.

Едновременно с това Новак заяви, че Русия е готова да реализира проекта за газопровод „Турски поток“ при условие, че европейските и турски партньори проявят интерес. „На дневен ред, мисля, възможен е и „Турски поток“. Знам, че и Европейската комисия, и министрите на енергетиката на европейските страни работят над този въпрос.

От наша страна ние сме готови да осъществим този проект, ако нашите европейски и турски партньори проявят интерес“, каза той в интервю за телевизия „Вести“. Така се стигна до 20 януари 2016 г., когато „Газпром“ обяви, че договорът за проекта за газопровод „Южен поток“ е разтрогнат.

БГНЕС