Деца като Себенеле са причината да основа моя фонд „7” заедно с УНИЦЕФ. („7” е инициатива на Бекъм и агенцията на ООН, с която бившият футболист, като посланик на добра воля от 10 години насам, се опитва да събира средства за най-нуждаещите се и застрашени деца по света). Срещнах Себенеле, будно 14-годишно момче с голяма усмивка, по време на посещението ми в Свазиленд, където видях как фонда ми помага на УНИЦЕФ в подкрепата и защитата на ХИВ-позитивни деца. Свазиленд е страната с най-много заразени с ХИВ на глава от населението в света. По време на посещението ми видях и чух колко пагубен ефект има това върху живота на децата. От подрастващите там 24% са загубили единия или и двамата си родители заради СПИН, а много от тях самите живеят с ХИВ. Себенеле е едно от тези деца. Баща му е починал от усложнения заради СПИН преди повече от 2 години, а майка му се бори да изкарва достатъчно пари, за да осигурява храна за Себенеле и останалата част от семейството.

Когато пристигнах в къщата на Себенеле, малка колиба на края на черен път, той ме посрещна с голяма приветстваща усмивка. Попитах го за училище, за предметите, които харесва, за любимите му футболисти и какъв се надява да стане, когато порасне. Иска да е медицински помощник, за да е от полза на децата. Също като сестрите, които са помагали на него, когато се разболял заради недохранване. Замислих се за моите деца и как те харесват много от нещата, които и Себенеле харесва, а вероятно които и Вашите деца харесват. Казах му, че може да понаучи моите деца да си сгъват училищните униформи толкова добре, колкото него.

След като поговорихме известно време обаче стана ясно, че той трябва да се справя с много ежедневни предизвикателства, които не бива да стоят пред никое дете. Себенеле ми разказа как се бори, за да продължи да взима жизненонеобходимото му антиретровирусното лекарство, тъй като не може да го приема без храна. Липсата на ядене в дома му на моменти е толкова голяма, че той трябва да отиде в местната болница, където да го приемат заради сериозно недохранване и да получи специална, богата на хранителни вещества паста, от която да се почувства по-добре. Майка му изкарва едва 400 ранда (18 паунда) на месец.

Повишаващите се цени на храните допълнително вкарват семейството в бедност. Тя разказва как липсата на храна е ужасен проблем и не може да види как ще бъде решен. Себенеле ми показа парцел земя до къщата, на който преди растяла царевица. Сега това не е възможно, тъй като не е валяло от месеци. Семейството на Себанеле не е единственото с такива проблеми.

В цяла Източна и Южна Африка най-лошите засушавания от десетилетия имат пагубен ефект върху живота на деца и семейства, които и без това са изправени пред предизвикателството да живеят с ХИВ. Останах шокиран като разбрах как над 26 милиона деца в страни от този регион, включително Свазиленд, живеят в риск от болести, недохранване и недостиг на вода. Дори по-шокиращо бе да разбера, че призивът на УНИЦЕФ за необходимо финансиране за справянето със сушата е едва наполовина посрещнат. Ако спешни мерки не бъдат взети, ситуацията ще се влоши допълнително.

Когато основах моя фонд се ангажирах да говоря открито и да помагам за събирането на жизненоважни средства за някои от най-уязвимите деца по света. През следващите 3 години фондът ми ще е ангажиран да осигури над една четвърт от бюджета на програмата на УНИЦЕФ в за справянето с ХИВ/СПИН в Свазиленд и ще осигури грижи и подкрепа за заразени деца и бременни майки.

Децата, които срещнах в Свазиленд, са изправени пред много, много предизвикателства, но има надежда. Има огромен напредък в борбата с ХИВ. С подкрепата на моя фонд, УНИЦЕФ помага на децата в африканската страна да получават жизненоважни медицински консултации, храна и достъп до тийнейджърски клубове, в които да споделят опита си и да се научат как да са здрави и силни. Напредъкът в превенцията на ХИВ и лечението в целия регион трябва да продължи, но за съжаление това е заплашено от най-лошата суша от 50 години в някои от държавите.

Кризата вече връща много деца и семействата им към бедността и болестите, вместо да вървят напред към по-добро бъдеще. Децата, които срещнах тази седмица, трябва да бъдат чути. Те имат нужда от нашата помощ.

Глобалната общност спешно трябва да действа, за да не се увеличава броя на страдащите в тази част от Африка и УНИЦЕФ да може да достави нужната храна, лекарства и чиста вода, от които тези групи от хора имат отчаяна нужда. Децата и тази увеличаваща се криза не бива да бъдат забравяни.

bgnes.com