Кръговата икономика ще бъде един от основните приоритети на българското председателство на ЕС. Постигането на устойчив икономически ръст изисква плавен преход към модела на кръгова икономика, а това означава промяна в начина на потребление и ориентиране към повторна употреба. Това посочи министърът на икономиката Божидар Лукарски на среща с министъра на външната търговия и сътрудничеството на Кралство Нидерландия Лилиан Плумен в Хага. Плумен подчерта, че темата за кръговата икономика е приоритетна за холандската страна и България може да разчита на тяхната подкрепа в тази насока. Конкретни сфери в областта на кръговата икономика, в които Холандия може да ни предостави експертна помощ по думите на холандския министър са управлението на отпадъци и превръщането им в енергия.
Според министър Лукарски преходът към кръгова икономика може да бъде инициран от сектори, в които това е икономически целесъобразно, както и такива, в които са налични необходимите технологии. Цялостният подход на страната ни в разработването и прилагането на модела на кръгова икономика към българската среда изисква анализ на необходимите за осъществяването му инвестиции, както и осигуряването на широка обществена подкрепа, допълни икономическият министър. Той подчерта, че България трябва да се възползва оптимално от наличните инструменти за подкрепа, за да постигне по-ефективно използване на ресурсите и по-активно прилагане на научни изследвания и иновации с такава насоченост. Такива са Европейският фонд за стратегически инвестиции и програма „Хоризонт 2020“ в областта на инициативата „Промишленост 2020 в кръговата икономика“, която възлиза на 650 млн. евро. В тази връзка министър Плумен заяви, че холандската страна обмисля мисия у нас през 2017 г. с цел проучване на пазара и възможностите за реализиране на инициативи в подкрепа на прехода към кръгова икономика по програма „Хоризонт 2020“.
По време на срещата двамата министри обсъдиха още потенциално сътрудничество в посока насърчаване на високотехнологичните сектори на българската икономика и привличане на повече инвестиции от холандски компании в тях. По думите на икономическия министър българската икономика е с недостиг на високотехнологични предприятия и интензивни на знание услуги, а увеличаването на делът им е един от приоритетите в провежданата от българското правителство политика. „Бихме искали да се кооперираме с холандските фирми в този сектор, които знаем, че са едни от водещите в света“, посочи още той. Според Лукарски динамичното развитие на ИКТ сектора у нас е предпоставка за увеличаване и разширяване на холандските инвестиции в тази сфера. Нидерландия е водещ инвеститор у нас, а през последните години заема и лидерската позиция с общ обем на преките инвестиции от над 7 млрд. евро за периода 1996-2015 г. По думите на министър Лукарски този факт прави Холадния стратегически и много важен партньор за страната ни не само в сферата на високите технологии, но и други области от взаимен интерес.
«Активно развиващите се през годините търговско-икономически отношения между България и Холандия са сериозна база за задълбочаване на двустранното ни сътрудничество и в областта на търговията“, заяви на срещата министър Лукарски. Конкретни области, в които има потенциал за успешни партньорства между български и холандски фирми са текстил и облекло, производството на мебели и дървопреработването, морската индустрия и корабостроенето, научната и развойна дейност, иновациите, управление на води и отпадъци, транспортна инфраструктура и др. Сред обсъдените теми бяха и разширяване на достъпа на български малки и средни фирми и стартиращи предприятия до холандския пазар, като по думите на министър Лукарски за много от тях е все още трудно да се ориентират за възможностите за проникване на холандския пазар и намиране на партньори.
Министър Лукарски подчерта още, че за страната ни особено ценен би бил холандският опит в сферата на иновациите и научно-изследователската дейности и по-специално предоставянето на подкрепа за компании, разработващи иновативни проекти и привличането на инвеститори във високотехнологични производства чрез изграждането на технологични и индустриални паркове. Той допълни, че страната ни развива приоритетно „София Тех Парк“ – проект, насочен към стимулиране на технологичния трансфер и повишаване на конкурентоспособността, който цели да създаде подходяща платформа за коопериране между наука и индустрия. Той представи и идеята за създаване на регионален иновационен хъб в София в рамките на мрежата на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). По думите на Лукарски такъв хъб предоставя редица възможности за сътрудничество и обмен на практики между България и Холандия, както и привличането на водещи университети от двете страни, които да работят заедно с бизнеса.
Двамата министри обсъдиха още темата за корпоративната социална отговорност (КСО), която е особено важна за холандския бизнес и общество. У нас този ангажимент на компаниите не е толкова силно застъпен. По думите на министър Лукарски българското правителство работи в посока засилване на ангажиментите на държавата като координатор за ускореното прилагане на политиките в сферата на КСО. Той допълни, че като добра практика и стимул за компаниите през годините са се очертали конкурсите за постижения в тази област и наградите за отговорен бизнес.

За периода януари-март 2016 г. износът на страната ни за Нидерландия е в размер на 140.0 млн. Евро, отчитайки ръст от 13.2%, в сравнение със същия период на 2015 г. Този износ заема 2.6% от общия износ на България за периода.
Вносът от Кралство Нидерландия за януари-март 2016 г. е на стойност 223.8 млн. евро. Това е ръст от 9.8%, в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Този дял е 3.2% от общия внос и се нарежда на 10-то място в българския внос. Салдото все още е отрицателно за България и е на стойност -83.8 млн. евро.
През 2015 г. износът за Нидерландия е в размер на 540.2 млн. евро (9.2% ръст в сравнение с 2014 г., 2.3% дял и 10-то място в българския износ), а вносът от Нидерландия възлиза на 882.7 млн. евро (22.6% ръст спрямо 2014 г., 3.3% дял от общия внос, 10-то място във вноса). Салдото е отрицателно за България и е на стойност -342.5 млн. евро.