Историята с поредния побой в който се забърка Христо Стоичков е банална. Избухлив мъж, с огромно его, самочувствие на недосегаем и парвеню удря шофьор. Фоторепортер отишъл да снима сватбата на щерката на Стоичков, но Модерния Ляв се ядосал и си го изкарал на шофьора. Както преди време Вежди Рашидов удари полицай и му се размина, както Волен Сидеров безчинстваше в НАТФИЗ, както много други случаи, в които родни, известни личности се държат като неадерталци. Да не забравяме пияния Максим Стависки, който посече живота на Мануела Горсова. И на него му се размина, което беше огромна гавра на правосъдната ни система с момичето и близките й.

Със Стоичков обаче е друго. Той беше голям футболист, носител е на „Златна топка”, радвал ни е с головете си…но вече не е футболист. В момента Стоичков е коментатор за някаква телевизия, харчи си парите на воля, жени дъщерите си и е обикновен хулиган. Крайно време е да направим разделение между бившия футболист Стоичков и днешния човек Стоичков. Те нямат нищо общо. Който желае може да съхрани спомените си за уникалната левачка на Стоичков, но те нямат общо с хулиганските изстъпления на притежателя й днес. Днешния Стоичков срами само себе си. Плюе върху собствения си авторитет, принизява се до нивото на махленски побойник. Той не е срам за България, а срам за себе си. Няма защо да го съдим. Да го осъди прогнилата ни съдебна система, ако има куража. И да се съди сам. Ако има мозъчни клетки за това.

Иво Югов

barometar.net