Кандидатът за президент ген. Румен Радев направи интересно изказване тези дни:  „На база образование и подготовка хоризонтът на един военен надхвърля многократно хоризонта на хората, даващи оценки, защото техният е затворен само и единствено в мандата им.“ Не знам какви хоризонти има предвид генерала, но имам спомени от 2 годишната ми казарма, където хоризонтите на военните се свеждаха до сляпо изпълнение на заповеди, тормоз над войници, просташки изказвания и ограничено мислене. Преди доста време постъпих в Школата за запасни офицери в Плевен, елитно падразделение за времето си и нямах ни най-малка представа какво ме очаква.

 Ротният ми командир беше с прякор Душевадзе и си помислих, че са го кръстили така, защото е “душа човек”, но истината се оказа друга – той без капка жал изваждаше душата на школниците. Веднъж Душевадзе се ядоса за нещо и ни накара на паднем в райграса и последва команда „Паси!!!“ Ако не сте пасли райграс, трябва да кажа, че не е много приятно, освен ако не сте преживно животно. В друг случай изнесохме мебелите на цялото спално на плаца, после ги върнахме обратно, под строгия поглед на Душко. Той така ни беше шашардисал, че когато казал на двама школници да полеят района, така че когато дойде на проверка да крякат жаби, те горките отишли и наловили истински жаби. За наказания Душко използваше бойните снаряди, с които обикаляхме около вишката, правили сме физзарядка голи до кръста при минус 15 градуса, обиждани сме с какви ли не епитети.

 Не знам какви са били хоризонтите на Душевадзе, но страхът от него бе голям, нравът му зъл и беше цяло чудо, че оцеляхме. Взводният ми беше бузест дебеланко, не по-малко злобен от Душко, който като разбра, че съм играл в драмсъстав не спря да се подиграва на така наречените артисти. Нарочи ме и постоянно се чудеше как да ми вгорчи живота, като прилагаше психологически натиск, придружен с наказания, обиди и подигравки. Неудобно ми е да цитирам всички обидни реплики, с които обиждаше момчетата от взвода този комплексар. Командирът ни на батальон беше обикновен тъпанар, който крещеше като изоглавен и хоризонтът му стигаше до фуражката. Повечето командири на взводове постоянно тормозеха школниците, имаше един който беше откровен садист и единственият, който се държеше нормално беше старшината на ротата.

В поделението в Звездец, където служих втората година не беше по-различно. Офицерите там бяха психясали от живота в затънтеното поделение, нямаха къде да избият чивия и го правеха на гърба на войниците. Ротният ми командир, с прякор татко Смърф беше умалена версия на Душевадзе, с тази разлика, че повече крещеше, отколкото действаше. Веднъж го съжалих, защото когато дошъл полковник от Бургас да инспектира поделението, татко Смърф помолил да го преместят в друго поделение, защото не можел да се ожени. В Звездец няколко войника се самоубиха, строиха ни целия полк и зам.командира призова да не се самоубиваме повече?!

Впечатленията ми са, че военните, докато са млади офицери се натягат пред началството, борят се взводът им да покаже по-добри резултати и това стана на гърба на войниците. С израстването в кариерата, военните не поумняват, но с годините улегват и не тормозят толкова войниците. Да влезеш във военно училище не беше трудно, /военни ставаха по-семплите момчета/ изключение правеха ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” и Висшето военно въздушно училище в Долна Митрополия.

Не знам за какви хоризонти говори ген.Радев, но военните които видях за 2 години бяха изтрещели от служба, тормозеха войниците и бяха свикнала да дават и изпълняват заповеди. Не видях у никой военен доброта, разбиране проблемите на войника, съпричастност. Сигурен съм, че има интелигентни офицери и сержанти, но по време на моята служба преобладаваха агресивни, авторитарни типажи.

Ако стане президент Радев със сигурност ще знае как да командва подчинените си, но ще трябва и да получава заповеди отнякъде, защото така е научен. Контраадмирал Манушев също е военен, но не заблуждава публиката, че хоризонтите на военните са безкрайни. Твърденията на ген.Радев, че хоризонтите на военните надхвърлят тези на другите хора могат да заблудят само жените и момчетата, които не са ходили в казарма! Военните, с които се сблъсках нямаха хоризонти, нямаха визия за себе си, единствената им цел беше да угодят на началството си и така да израстват в службата.

P.S. За тези, които ще си помислят, че родната армия се е реформирала през годините, ето линк към публикация в списание „Тема”, която потвърждава обратното. – http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=458&aid=10755

Иво Югов