Такава държава е тази, в която действа успоредна власт на официално избраната. Чрез връзки, контакти, а понякога и чрез политиката официални институции групировките в нея налагат личните си интереси, в ущърб на обществените. Не е задължително да е само чрез корупция, защото при корупцията всички имат достъп до властта, стига да осигурят нужния подкуп. В пленената държава един кръг от богати, влиятелни хора определя задкулисно политиката, другите нямат възможност. И отново забележете – не е винаги по незаконен начин. Може да става чрез напълно легитимни, държавни органи, които са просто под тяхно влияние. Борисов не ползва чак толкова сложни термини, но го каза ясно – Прокопиев е ,,подал“ министрите в кабинета на ГЕРБ предния мандат. Той посочи няколко – Трайчо Трайков, Нона Караджова, Дянков, Плевнелиев, общо били 5-6. Остава въпросът как така на една партия ѝ подават министри, но този отговор предполагам ще го чуем скоро. Нека се спрем на тези думи засега – Прокопиев реди правителството на България.

Хората си мислят, че когато гласуват на избори, избират свои представители, нали затова се наричат народни. Те, вече избрани в парламента, определят кабинета, така става според конституцията. Сега виждаме това, което знаем инстинктивно – че има олигарси, които нито се явяват на избори, нито предлагат програми за управление, нито се интересуват от волята на гражданите. Те директно прескачат цялата демокрация, защото могат да си го позволят. Тях ги интересува единствено властта, която им осигурява богатство. И в секторите, в които те действат, назначават свои служители, за да си осигурят плячката, пленената държава.

Това не става нито за пръв път, нито само при ГЕРБ. Прокопиев започна като приближен до властта още при Костов, той е истинският преуспял млад мъж още на 28 години. Плячката Каолин е първият удар на кръга Капитал, тогава Костов му го подари буквално за няколко хиляди долара, останалото платиха с компенсаторки. Изгониха белгийската фирма Сибелко, която даваше 20 милиона, и го приватизираха чрез РМД, Костов така разграби повечето предприятия. Каолин е единственото подобно предприятие на Балканите, истински монопол. След това плячка стана винпром Дамяница, пак за стотинки, пак по същата схема. Там има над два милиона бутилки вино, само от тазгодишната реколта, а цената е 1,5 милиона долара, дето се вика, поне виното да бяха платили. Успелият млад мъж вече е едър собственик.

При кабинета на НДСВ Прокопиев вече знаеше как се пленява държава. Там той назначи Шулева, с която опитаха да плячкосат Булгартабак, но не успяха. При сделките си кръгът Капитал е пленил всички в системата – оценките на предпиятията им ги прави Булброкърс, фирма на Прокопиев, Алфа финанс ги кредитира, фирма на Прокопиев, в РМД-тата са брат му, съпругите и служителите му от вестниците и фирмите. Това е кръгът Капитал, не просто медийна измислица. Има шеф на икономическа комисия, тогава Никола Николов, има министри, има шеф на Агенция по приватизация, този ъгъл на държавата е в плен.

Още тогава Прокопиев се сблъсква с прокуратурата, Филчев завежда дело за тази бандитска приватизация. Разбира се, съдът в Разград оправдава Прокопиев, и вече кръгът Капитал научава втория урок – трябва да плениш и съдебната система, само изпълнителната власт не стига.По-късно темата за съда ще стане ключова за Прокопиев, но сега все още има за плячкосване.

И този талантлив предприемач продължава, през приватизацията на топлоцентрали, поръчки от държавата, финансови сделки. Тук кръгът Капитал научава третия си урок – само една Шулева не стига, трябват ни министри във всички сфери на интерес, вицепремиерът не винаги върши работа.

При така омразната днес Тройна коалиция на кръга Капитал, групировката навлиза в бизнеса с ток. Прокопиев няма и ден изкаран в тази област, но фирмата му Вивид Пауър получава моментално лиценз, под покровителството на Овчаров. Началото на другата голяма плячка на кръга – Прокопиев вече разбира какво е ВЕИ и как се печели, а Станишев пуска дългите договори с тези производители на ток. По-късно, при Трайчо Трайков, Прокопиев именно тук ще плени държавата за двадесет години напред. Ще стане един от най-едрите производители на този свръхскъп ток, който всички ще му плащаме.

И идва първият кабинет на Борисов, в който кръгът Капитал вече е готов за плякосването на цели сектори. Естествено, трябват им тези бизнеси, в които вече групировката е изтласкала конкуренцията и печели здраво. Затова точно тези министри са на Прокопиев – на него здравеопазване не му трябва, или образование, той училища няма. Трябват му енергетиката, финансите, а екологията е нужна, заради големите пари по проекти, с които финансира така наречените еколози, нали помните как за броене на делфини искаха три милиона. За три милиона аз лично ще се запозная с всеки един делфин в Черно море, а за Коледа ще му пратя по една консерва копърка подарък. Но за кръга Капитал достъпът до ресурси е ключов, защото похитителите на пленената държава имат разходи, издържат армия от войници, трябва отнякъде да плащат.

И тези министри, които Борисов посочи, правят именно това – раграждат държавата, за да може кръгът да плячкосва. Днес Прокопиев в отговор на думите на премиера казва, че той не работил с държавата, че бил частен бизнесмен. Нито един от неговите бизнеси не произвежда нещо за свободния пазар, всички са свързани с държавата. И пенсионните му фондове, които прибират парите на старите хора, и енергийните му паркове, които плащаме на десеторна цена от сметките си за ток, и посредническите му фирми, които сами взимат комисионни. Прочутият Каолин отдавна е разграбен, продаден отново и дори го съдеха новите купувачи за измама, в Лондон.

Пленената държава е пленена от похитители, не е просто игра на думи. За да не ги виждаме, тези похитители развяваха знамето Пеевски, като архивраг на държавата. Знамето на прокуратурата, като пречка за справедливо правосъдие. Всъщност, те водят своята война за нова плячка – да вземат още държавен бизнес, , да си осигурят имунитет срещу обвинения и разследване, да пленят нови сфери, които са им нужни, за да продължат с грабежа.

Гениалното при този кръг е, че успяха да представят грабежа като честен бизнес. Прокопиев в медиите си да говори за морал и справеливост е все едно Владо Кузев да преподава детска психология в университета. Синът на служителя в УБО, с брат си от ДС днес да говорят за антикомунизъм и да се борят с Путин – това е перверзия, която отблъсква. Христо Иванов и Лозан Панов да коментират в Дневник и Капитал реформата в правосъдието приличат на аптекар, който се вайка, че има грипна епидемия. Похитителите на пленената държава искат да ги виждаме като спаители на държавата, само тогава те могат да плячкосват. Ако ги приемем за това, кето са – те не могат да действат, ще бъдат дискредитирани, низвергнати. И затова кръгът Капитал толкова набляга на тази част от хибридната си война, затова издържа мрежа от публични говорители, медии, граждански сдружения, които денонощно перат образа им.

С признанието на Борисов тази маска падна. Той ще трябва да обясни как е допуснал похитителите на държавата в самото управление на държавата, това е важно. Важно е и да започне изчистването на държавата, дълъг и труден процес. Защото Прокопиев не е вчерашен, той от години пленява страната.

Васил Кръстев
hipotezi.com