Уважаеми просветни и културни дейци, уважаеми съграждани!

На този ден изразяваме почит към пазителите на родното в неговия духовен и сакрален смисъл, към хората, събудили със слова и действия националното самосъзнание на българина, благодарение на които във времена на материален и духовен гнет се случи „пиянството на един народ“.

254 години от зората на Българското възраждане възклицанието на светогорския монах Паисий – „О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин“ – не само че не е изгубило своя контекст, но е и болезнено актуално, особено след вчерашния ден, който за пореден път напомни за една мисъл на великия Николай Хайтов – за чуждопоклонничеството като заложена в нас прокоба да мразим своето.

Не само заради това обаче България днес има нужда от истински будители, от каквито нашата община не е лишена нито в настоящето, нито в миналото.

Нека да си спомним за родолюбивия чорбаджия Дука Вълюв, положил основите на просветното дело в Девня с откриването на първото килийно училище, което до Освобождението е издържано от християнската община и от дарения на местното население.

Днес на първо място изказвам благодарности към всички читалищни самодейци и към техните художествени ръководители, които възпитават духа на българщината не само у подрастващите и не само у представителите на нашия етнос; към учителите, които упражняват професията си по призвание; към писатели, историци, духовници и към всички онези, за които родното е свещена територия, мисия и заветен дълг.