Политическата сензация на годината обиколи земното кълбо. Доналд Тръмп би фаворитката Клинтън и напук на социолози/медии бе избран за 45-ия президент на САЩ. И започнаха дежурните въпроси в родните медии – какво означава това за нас?
Питането, както обикновено, е в унисон с комплексарското схващане, че ние все бистрим международната политика, че от нас винаги зависи нещо. Абе, че Господ е българин. Нещо като великомакедонските претенции и мераци да сложат ръка върху всички значими събития и личности в човешката история, пише Блиц. За разлика от друг път обаче изборът на Тръмп ще окаже пряко влияние върху вътрешните ни работи. И по-специално върху американската пряка намеса в тях. Веднага обяснявам защо, пише hipotezi.com.

В последните 10 години (съгласно експанзионистичната, откъм така наречената „мека сила“, външна политика на Вашингтон) САЩ инвестира десетки милиони за медийно, културно и обществено-политическо влияние у нас. Чрез грантове от фондация „Америка за България“ (проводник на средствата) се издържат години наред някои от най-влиятелните политически сайтове – „Дневник“, Офнюз, Медиапул и други.

Проекти на фондацията спечелиха лидерите на „Протестна мрежа“ – самообявили се за лидери на протестите срещу кабинета „Орешарски“. Милиони взе Христо Иванов, правосъден министър в правителствата „Близнашки“ и „Борисов“. Огромни суми (уж) за наблюдаване на демокрацията и изборния процес получи друго лице на протеста – Антоанета Цонева. Щедри суми от последното раздаване на рулетката взе и (май агент на ДС) бившият посланик в Москва. Същият през лятото разказваше, че изстъпленията на руските футболни хулигани били поръчани от Путин (Нищо, че в Ютюб съществуват хиляди клипчета на масови побоища на футболни фенове на руска територия). Все пак трябва да оправдава заплатата му, платена от „Америка за България“. Утре ще пише за „Русия за България“, ако се наложи. Интересът клати феса.

Като казахме феса – нали помните покъртителната подкрепа на псевдоамериканофилите у нас за режима на Ердоган. Щом турският президент се кара с Путин, то значи ще му пляскаме. Трагикомично бе да четеш несвързаните им обяснения, след като президентите на Русия и Турция почнаха да си говорят през ден. Срамежливите им погледи бяха досущ като на обезчестена булка в българско село едно време, очакваща негативния резултат от експеримента с блага ракия.

Толкова за международното положение. Проблемът е, че американските пари години наред влияеха на вътрешните ни работи. Проблемът е, че набеденият американски губернатор Прокопиев използваше фондация „Америка за България“ като лична каса за финансиране на журналисти, политолози и директно политици. Самозваният пророк, бетер Доган, насочваше порциите на финансирането в една или друга посока.

Използваше сумите за разправа с конкуренти в политиката и бизнеса. Директно плащаше с парите на американците за изграждане на лична преторианска гвардия, която скачаше на когото заповяда олигархът. Може да е на медиите, които смеят да пишат истината за успелия на 28 г. млад мъж милионер. Може да е на политиците, които посмеят да говорят. Може да е на шефа на Комисията за финансов надзор, който посмее да разследва. Може да е дори на Борисов. За да го рекетират, за да продължи безспир да утолява безкрайните им властови апетити.

Може да е дори на главния прокурор. С когото от години водят битка, защото не успяха да овладеят този така важен за тях пост в съдебната система. Важен, защото при прокурора са разследванията срещу Прокопиев, там е ключът от бараката, там са фактите за рязкото забогатяване на момчето от Разград. Успяха обаче да овладеят ключови позиции в съда и Висшия съдебен съвет (ВСС). Там Прокопиев има лични назначения. Негови хора във ВСС са Калин Калпакчиев (съдията, оправдал Марио Николов за далаверите по „САПАРД“).

Негови хора са начело на двете най-важни съдилища в страната. Лично министър-председателят освети Лозан Панов (шеф на Върховния касационен съд) и Калоян Топалов(началник на Софийски градски съд) като близки до кръга „Капитал“. Причината да станат толкова близки е простичка. Знаем, че каквото и да ти говорят, в крайна сметка винаги става дума за пари.

Фондация „Америка за България“ плащаше солидно на създадения по идея на Прокопиев „Съюз на съдиите“. Продължава да плаща и до днес.
Но въпросът е дали ще продължи да плаща. Защото Доналд Тръмп обяви, че ще преразгледа американското финансиране на медии, съдии и общественици из Източна Европа. Освен това Тръмп многократно обяви, че ще потърси сближаване с Москва. Следователно мини Студената война, на която сме свидетели след украинската криза, вече е към края си. Твърде вероятно е американците да намалят чувствително политическата си намеса в нашия регион. Твърде вероятно е да оставят европейците да се оправят сами. Както са го и правили вече след войните в Югославия.

Тоест няма да има вече кой да плаща на Прокопиев. Крясъците, с които медиите му посрещнаха избора на Тръмп, доказва това. Да не говорим за кравешкия възторг, с който въпросните сайтове отразиха смазващата победа на Клинтън в София – 120 на 20 от гласувалите американци у нас.
Но в крайна сметка победителят е Тръмп. Твърде вероятно е бизнесменът да ревизира сметките. Да попита – защо плащаме на Прокопиев в България, какъв е този, който се самообявява за американски наместник в Източна Европа?

Според концепцията soft power /мека сила/ държавните интереси на САЩ в чужди държави не следва да се прокарват директно от ЦРУ и официалната дипломация, а от подкрепяни от държавата частни организации.