Трудно е да се отличат български политици, които през годините са изградили образ на честни, неподкупни и читави. Такъв беше депутатът от БСП Иво Атанасов, а с днешна дата може да кажем същото за Владимир Каролев, Георги Кадиев и Петър Москов.

Каролев е икономически експерт, свързван с НДСВ, беше общински съветник и кандидат-кмет на София. Известен е с острите полемики, в които влиза, добра подготвеност по икономически теми и дългогодишната битка, която води със зелените грантаджии, водени от Тома Белев и компания. Каролев стана съветник на икономическия министър Лукарски, но това не му попречи да критикува кабинета Борисов 2 и неговите решения. Тази независимост в действията на икономиста се дължи на свободолюбивия му нрав и финансова независимост. Те му позволяват да казва неща, които зависимите от властта политици никога няма да изрекат. Но Каролев никога няма да бъде допуснат до изпълнителната власт, защото политическата ни класа се страхува от такива хора. Тя е оплетена в схеми, договорки, корупция и шуробаджанащина. Тя има нужда от недоразумения като Николай Ненчев и Даниел Митов, не като честни експерти като Каролев.

Не по-различна е съдбата на депутата Георги Кадиев, който беше част от БСП, където се опита да поведе вътрешна опозиция, която да смени старите кадри, но не успя. Кадиев бе изключен от БСП, където останаха човекът на СИК, Евгений Узунов, Димитър Дъбов, Румен Овчаров и другите стари муцуни, срещу които се бореше. За разлика от Татяна Дончева, която винаги е говорила с половин уста за проблемите в БСП, Кадиев говореше открито и стана неудобен за твърдото ядро в партията. Той също като Каролев е финансово независим и това му позволи да изказва свободно позицията си, за разлика от кариеристите в БСП – протежета на Станишев, Овчаров, Петър Димитров и др. Логично, партия, която се реформира само на думи не може да търпи свободни хора, като Георги Кадиев и той създаде свой политически проект.

Третият от запаса, читав политик е Петър Москов. Един от учредителите на ДСБ, той стана зам.председател на партията, по-късно беше избран за министър на здравеопазването. Остава неизяснен въпроса: как авторитарен политик като Иван Костов допусна открит и честен човек като Петър Москов да израсне в ДСБ, където гъмжи от протежета на Командира като Радан Кънев, Атанас Атанасов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев и др.? Като министър Москов се опита да стартира реформи в здравеопазването, но срещна силен отпор от лекари, съсловни организации и лобита. Приписаха му и афера с ваксини, само за да очернят името му. Но каквото и да направят Петър Москов остава с неопетнена репутация на твърд, безкомпромисен политик, който не е влязъл във властта, за да се обогати. Но е бяла лястовица сред ято черни гарвани.

За съжаление и тримата политици, които описвам в една или друга степен преминаха в запаса на активната политика. И на тримата не се даде възможност да разгърнат потенциала си или когато го направиха им се пречеше по всички възможни начини. Защото родната политическа класа не търпи свободни хора като Каролев, Кадиев и Москов. Тя има нужда от послушници, които участват в корупционни схеми, бедняци, които искат да направят пари от властта и лоялни безличници. Българите вече 27 години сме доволни от статуквото и избираме политици, които ограбват държавата и мислят само за благополучието си. Това означава, че заслужаваме съдбата си и никой не ни е виновен.

Иво Югов

www.barometar.net