След поредния палеж на 7 автомобила на олигарха Николай Банев, съпругата му Евгения изплака пред Нова телевизия, че е унищожен „Майбах“-ът, който имал сантиментална стойност за нея. Евгения не каза и дума за хилядите излъгани вложители на фонда АКБ Форес, за фалирания завод „Полимери“ и за хората, на които със съпруга си дължат пари. Николай Банев назова фирмата „Делтагард“, която според него стои зад палежите, а над нейния собственик Димитър Спасов-Каратиста е разпънат политически чадър. Проучване на www.barometar.net показа, че въпросната фирма се е е забърквала в скандали през годините, но е факт, че Димитър Спасов твърди, че Баневи му дължат сума в рамките на стотина хиляди лева, които отказват да платят. Дали Каратиста стои зад палежите има компетентни органи, които трябва да се произнесат. Но за пореден път ставаме свидетели на наглостта на Евгения Банева, за която една кола има сантиментална стойност, но не и съдбата на живи и починали хора.  За да стане ясно какъв е морала на Евгения Банева публикуваме част от писмото на починалата съпруга на Николай Банев, Дочка Банева, предоставено от децата й на агенция Блиц:

„Мило Мише,

Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен син…Не зная ти къде си, досещам се с кого си, но какво значение има това, след като не си с нас…През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?…/…/Не зная какво влагаш в думите „Обичам те”, които в същото време изчезваш с любовницата си и дни наред те няма. Не зная как се чувстваш в чужбина или у нас в луксозните хотели с нея, знаейки че в същото време и аз, и синът ти горчиво страдаме… И имаме нужда от теб?!/…/Така нито може да продължава, нито може да се живее. /…/ Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш какво ще правиш /…/ Така е и сега с лицето Евгения/…/

Не искаш ли прекалено много от мен?!Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия, по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш съм мъртва. Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката” се хвали наляво и надясно… Обидно и за теб, и за мен./…/ Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където й падне бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво й е купил шефът й (последното е костюма за отслабване)…/…/ След месец ще празнуваме шестия рожден ден на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година в моя живот. /…/ Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот. За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието”, откъдето и дойде…/…/ Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай, чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света; на онзи Николай с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали, но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200 $, а от 2 лв., но по-истински от всичко на този свят…В противен случай трябва просто да се разделим…

Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти.

10.05.2000 г., гр. Русе”

Дочка се предава на смъртта, когато разбира, че любовницата Жени е родила. В старанието си да спаси брака си и да се харесва на съпруга си, Дочка Банева се подлага на пластични операции, които се оказват фатални за живота й – натравят кръвта й по лимфен път. Агонията й е страшна – не само физическа, но преди всичко душевна. Според нейни приятелки, когато разбира, че Евгения е родила от съпруга й, а той самият отрича до последно, Дочка отказва да се бори за живота си. Съдбовната игра е жестока: Евгения ражда на рождения ден на майката на Дочка, а Дочка умира на собствения си рожден ден. Събитията се случват последователно в рамките на един месец – август 2005 г. Преди да умре, Дочка Банева написва серия от стихотворни посвещения на любимия си Николай, въпреки изневярата му. В тях личи, че природната й доброта и любовта й надделяват над обидата. В едно от стихотворенията й със заглавието “На съпруга ми” е написала като предчувствие за края си: “Сънувах те с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете – за любовта си струва да изстрадам!”, пише Еми Мариянска в агенция Блиц.

barometar.net