Никой в момента не знае къде – у кого – е властта в България. В историята това е известно като положението „властта се търкаля по улицата“. Въпросът е: Кой се навежда, за да я вземе? ГЕРБ е в шок и ужас. БСП се чуди, дали всички гласове за Радев са нейни (не са). Десницата се опитва да се изтегли от блатото, хванала се за косата, чрез нов проект. Следовниците на Алфред Розенберг се броят, Слави Трифонов прави тромави маневри през Мая Манолова. Всички се дебнат, въртейки се в кръг.

Никой не се навежда, за да вземе властта, търкаляща се по паважа – освен, както стана и миналия път, Сотир Цацаров. Затова не се радвайте на повдигнатите от него обвинения към червени и герберски министри. Това не е игра на справедливост – а игра на власт

И тя не е от вчера.
Да си припомним. При „февруарските протести“ от 2013 година партиите, а заедно с тях и държавата, изпаднаха в ступор. Никой не знаеше, какво да прави. На този фон отекна призивът на главния прокурор ЕРП-тата да „замразят“ цените на тока. И те, инак безпардонни монополисти, пишещи сметките „на око“ – се вслушаха.

Година по-късно дойде разпадът на КТБ. Финансовата система се заклати, политиците заговориха за затваряне на целия банков сектор, за да не се срути. БНБ гледаше отстрани, КФН ръфаше медии. Всички се щураха, всеки дебнеше всекиго; и никой не вземаше решения. Затова пък отново се намеси Цацаров. Привика – неизвестно на какво конституционно основание – при себе си за консултации по КТБ основните фактори в държавата. И те дойдоха – неизвестно по силата на какви конституционни съображения. И не закриха банковия сектор.

Още тогава имах възможността да предупредя: с подобни маневри Цацаров отхапва парчета власт, които не му принадлежат. И никога няма да ги изплюе, защото има ясна цел: от главен прокурор да стане главна политическа сила в републиката. Към есента на 2014 година видимо се подреди като четвърти в парада на „тримата големи“ – президент-премиер – председател на Народното събрание.

Минаха изборите от 2014-а – и Цацаров не върна отхапаните парчета държавна власт. Напротив – отхапа още. Успя да формира само за една година собствено парламентарно мнозинство от 204 депутата. Това позорно мнозинство единодушно и с възторг скалпира съдебната реформа, за да изведе главния прокурор отвъд всякакъв надзор, но затова пък да го направи пълноправен и безпрекословен господар на държавното обвинение.

Само година след като се беше подредил като четвърти до тримата големи, Цацаров се превърна в най-големия от четиримата.

Днес отново всички се щурат; и отново Цацаров отхапва парчета държавна власт. Затова симетрично повдига обвинения и към министри на БСП, и към министри на ГЕРБ.

Подчинява и двете големи партии, както инак се прави при дресировката на кучета

При кучетата целта е да свикнат винаги да те гледат в очите в очакване на заповед. По отношение на държавата целта е оттук насетне, каквото и да става на избори, главният прокурор да е онзи, който да казва какво да се прави – кой да е премиер, кой – министър, а кой – шеф на агенция. Докато медийните маши тракат по темата „соросоиди клатят държавата“, а Борисов блее за „агнешки главички“, в страната върви съвсем реален преврат. Властта се взима от главния прокурор.

Сам воинът обаче, дори да е главен прокурор, не е воин. Винаги трябва и войска. Тази войска е онази партия, от която няма обвинени – ДПС

Играта на ДПС е ясна. От почти 600 000 гласа през 2009 година на скорошните президентски избори ДПС падна до 250 000 – не много над резултата на Трайчо Трайков. С такъв резултат няма как ДПС отново да се намести в управлението на държавата. Затова се търси друг, заобиколен начин, който да не обвързва упражняването на властта с печеленето на избори.

С какви ресурси разполага ДПС в тази смъртно опасна игра? С пари и с мед чрез своя депутат Пеевски. Със секретните органи за сигурност на държавата като ДАНС и подобни (МВР министърът Вучков изхвръкна в момента, в който се опита да изсели ДПС от „службите“). И с главен прокурор.

Та, не се радвайте на повдигнатите срещу разните министри обвинения. Не става дума за възстановяване на справедливостта.

Става дума за преминаването на държавната власт в ръцете на Цацаров, ДПС и ДАНС

Ако тази операция успее, ще хлътнем в мрака за много дълго време. И няма никакво значение дали ще направим това по пропорционалната система или мажоритарно, с „абсолютно мнозинство“ и под акомпанимента на „Едно ферари с цвят червен“.

Евгений Дайнов

dnevnik.bg