Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че битката с ордата бежанци, която ни залива, е загубена? Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават и е готов да изтърпи и ордите? Защо европейските бюрократи постоянно се гаврят с нас и ще направят ли от България търбух и гигантски концлагер за нашествениците? На тези и други парливи въпроси от всекидневието ни отговаря известният журналист Кеворк Кеворкян в интервю за вестник „ШОУ“ пред управителя на ИА „БЛИЦ“ Ивайло Крачунов.
– Направи ми впечатление, че когато гостувахте в „Комбина“, прогнозите ви бяха много мрачни – казахте, че битката с „ордите“ е загубена?
– И на други им е направило впечатление това. Лошото е, че не само тази битка е загубена. Вижте какво се случи след изстъпленията в Харманли – все едно, че нищо не е станало и трябва час по-скоро да забравим това „недоразумение“. Така е устроено съзнанието на българските управници – то не задържа вниманието си върху драматични събития, съзнателно и от страх, че не са в състояние да предложат свестни решения. Пак добре, че Румяна Бъчварова не нарече диващината в Харманли „битов инцидент“ – както се подигра с бунта в Гърмен. Тия хора нямат решения за съдбовни конфликти, но нямат и куража да го признаят – макар че от това никак няма да пострада усещането им за величие. Понеже всеки галфон, който се намърда в българската политика, незабавно полудява и започва да се схваща като един миниатюрен Наполеон. Обаче Народът е нещо съвършено различно. Докато ние чакаме унгарският премиер Орбан да хареса оградата ни и да оцени усилията ни, Народът е съвсем наясно с Бурята, която вече се задава. Всяка баба и от най-западналото селце го знае. По телевизията непрекъснато излъчват свидетелства, които би трябвало да скършат сърцата ни – клетите ни хорица се изповядват, че са изоставени и безпомощни пред нашествениците, които са, всъщност, авангардът на Ордите. Но няма кой да ги чуе. Тук-там някой престарял мъж ще се закани: „Ще ги колям!“ – рече един, но това също прозвуча жалостиво, като хленченето на изоставено дете.
А всичко това е само едно по-мрачно повторение на онова, което от две десетилетия наблюдаваме при циганските изстъпления. Дали в развратния разум на някои властници не се е прокраднала идеята, че българинът е претръпнал да го притискат и унижават – и е готов да изтърпи и Ордите? Като нищо и това може да го има.

– В една от последните си публикации във фейсбук страницата си призовахте „Спирайте нашествениците, връщайте ги безмилостно, до крак“…
– И без всякаква фалшива милост – нея да я оставим на хитреца-българофоб Кънев от Българския хелзинкски комитет, наричан от Народа Антибългарски. Какво златно време за тия тарикати – нашият Господ сякаш винаги е бил по-милостив към тях, отколкото към истински страдащите българи. Оскърбително-наивно се държат и телевизиите. Репортерките им мрат да показват някакви млади афганистанци и влюбено да ги състрадават. В състояние са да изслушват всякакви глупости – и само да мигат жалостиво.
Вместо да се питат какво търси някакъв афганистански пръч тук – и защо трябва да ни е грижа за него, след като огромна част от Народа ни живее скотски…

– Скотски?
– Да, скотски. Нищо от живота му, нищичко, не съответства дори на най-скромните европейски стандарти. И може би тъкмо заради това европейските бюрократи преди време презрително ни отдадоха под наем поста на „Комисар по потреблението“ – като пример за малките гаври, на които ни подлагат европейците. Жестове, повече присъщи на уличниците. Преди време, когато пороите удавиха село Бисер, натам веднага тръгнаха Плевнелиев и Кристалина Георгиева – сакън, да не изпуснат пропагандната далавера. С бронетранспортьори – досущ като Елцин, който качен на танк, бранеше Белия дом в Москва. Нашите хубостници поне да се бяха напили като него. Отидоха в Бисер, проляха по една фалшива сълза и се прибраха в дупките. Дори мимоходом не отчетоха свинщината, в която са потънали обикновените хора, адската несъвместимост с нормалността, която излъчва животът им.
България е в Бисер, България е в Аспарухово, в Мизия и пр. – другото е лъжа. Властниците ни обаче все се хвалят, като провинциални парвенюта, и с най-дребното си „постижение“ – и се правят, че не забелязват другото. Всъщност, те отдавна не забелязват Народа, те дори не смеят да изрекат тази дума – и не от срам, а от незачитане.

– Вие казвате, че България няма да е буфер, а Търбух, който ще поглъща бежанците?
– Ще поглъща Ордите, които накрая ще я пръснат. От две и повече години пиша за тях – отначало ги наричах „пришълци“, сетне „нашественици“, дума, която е далеч по-точна. Нашественици, организирани в промислени Орди. Гледам, че едва сега някои взеха да се чудят как да ги наричат. Две години ни трябваха, за да се излекуваме от вечната си в подобни случаи „състрадателност“. Ние веднага се разплакваме за провокаторите от „Шарли Ебдо“ – едва по-късно се сещаме, че и ние самите имаме нужда от състрадание. А толкова сме страдали, че би трябвало да разпознаваме фалшивостта в насилените акции на европейската псевдо-солидарност. Накрая ще я докараме до там, че да извъртят – може би пак в Париж, и пак с фалшивите лидери на Европейския съюз – един Марш на солидарността, този път в чест на Търбуха. България имам предвид. Сещам се пак за онзи афганистанец, любимеца на телевизиите, който 11 пъти беше нарушил българската граница – а те го изкараха страдалец. Няколко пъти съм цитирал една фраза на Киплинг: Когато си изоставен в Афганистан и дойдат жестоките афганистанки, за да изрежат всичко от теб, пръсни си мозъка и иди при своя Бог. Никой не е печелил досега война с афганистанците – смятате ли, че те ще станат по-милозливи тук, в Европа?

– Защо сърбите започнаха да строят ограда на границата си?
– Защото нямат доверие в нашата ограда. И, за разлика от нас, те ще бъдат безмилостни към нарушителите. Намерението на ЕС е ясно – да превърне България в гигантски концлагер. И Орбан го каза – нищо, че накичи Бойко с унгарски орден. Много се стараете – рече той, – обаче мястото ви не е в Шенген. Останете си пазвантите на Европа и се оправяйте по някакъв начин с Ордите. Пък за компенсация – ето ви едно орденче. Сърбите играят почтено – наблюдаваха доста месеци потока от нашественици, стигнали до Сърбия, които нашите власти дори не бяха забелязали, и започнаха да строят оградата си. Те няма да проявяват никаква излишна състрадателност. Защото мислят за собственото си оцеляване. Само нашите кухи евроатлантици дърдореха за солидарност – но гледам, че и те млъкнаха напоследък. Ордите не са подвластни на досегашните правила. С тези правила окончателно е свършено. Хиларитата си свършиха работата. След като загуби изборите, Хилари рече: „Искам да се завия с едно одеяло, да се гушна с кучетата си и да забравя всичко“. Да забрави Тръмп – това ни казва тя. А изобщо не се сеща за кашата в Либия, която забърка. И за цялата останала бъркоч, която американците сервираха на Европа. А са и нахално-предизвикателни. Обама рече: „Да отворим сърцата си за бежанците“ – арогантно е да говори така, след като „бежанците“ се вихрят тук, а не в неговия дом.

– Защо ние станахме най-уязвими?
– Защото сме смешно „последователни“ в една загубена кауза. Но Емерсън беше казал, че глупавата последователност е кумирът на малките умове. Нашите управници така и не схванаха, че от първия ден на Кризата трябваше да казват само едно: слаби сме, уязвими сме, помогнете ни. И да се пазарят за цената на тази помощ. Но ние и в тези пазарлъци сме немощни. Гледаме само да се изкараме герои – солидарните герои, солидарни с типове и общества, които отдавна са ни обърнали гръб, а и винаги са ни гледали с щипка презрение.  Ако навремето се казваше, че Балканите са барутният погреб на Европа, сега спокойно може да се казва същото – само че единствено за България. Държавата – Барутен Погреб, която се държи като овца клета, за да угоди на игрите или немощността на Вълците.

– Как преценявате позицията на Турция?
– Ердоган всеки момент може да ни уреди с един преврат – и това ще бъде преврат срещу Българската Съдба. Достатъчно е да пусне само двайсетина хиляди диваци насам – и ще видите какво представляват нашите управници, а, впрочем, и нашите генерали. Тях пък как не ги е срам – превърнали са се в някакви ходещи иконостаси, накичени със значки и орденчета, дадени им от поредния български президент. Как не събраха малко кураж – и да кажат на властите, че войната е пред вратите ни, да се опълчат, макар и с думи, на вятърничавите ни политикани-съглашатели. Сякаш не са генерали, а камериери на властта. Готови са да слушат всяка цивилна гарга – и да се ослушват.
Ако един ден Ердоган бъде окончателно победен от еуфорията си, България с лекота ще бъде ликвидирана или поне скопена. Това не е преувеличено – той си позволи да арестува турски офицери, скрили се в бази на НАТО. И всички преглътнаха и този горчив хап. Ами руският самолет, който бе свален на инат? Той просто се подиграва с импотентна Европа. И отдавна знае, че България е слабото място в колабиращия ЕС. Образно казано, Ердоган ни е приготвил фесовете – въпросът е кога ще ни ги връчи. Нямаме полезен ход срещу него – всеки опит да бъде омилостивен, ще предизвика порой от претенции към нас. Барабана ще го бие Местан.

– НАТО няма ли да ни защити?
– НАТО дори не разполага с идеи за подобен конфликт. Там сънуват само как Русия напада една или друга страна, членка на Организацията. Конфликт между две страни членки не се предвижда – или просто няма да бъде забелязан. Кипър е добра мостра за България.

– По телевизията казахте, че не е уместно точно в деня на бунта в Харманли да съдят Низамов, известен като Перата?
– Неуместно е, дори е предизвикателно. Тъй или иначе, Низамов се опитва да олицетвори спотаения народен гняв. Афганистанският нашественик, за когото стана дума, обаче е обгрижван, а Низамов – съден. Две хиляди диваци рушат лагера в Харманли и нападат полицията – ние обаче съдим Низамов. И защо – защото е завързал ръцете на един дивак със „свински опашки“. Варварите научават и за тия неща – и още повече се убеждават, че сме една кекава държава.
Всъщност, с нашата нерешителност ние овързваме със „свински опашки“ самата държава. Много сме смешни понякога – помниш какви разправии станаха около тия „свински опашки“, как някои реваха, че сме накърнявали религиозните чувства на нашествениците, понеже те не ядели свинско и пр. очевидни глупости. Как да не отвърне Господ поглед от нас, щом сме толкова гламави.

– Защо казахте, че българската политика е игра на дявола?
– А какво друго е? Колхозникът-военен министър Ненчев принуди генерал Радев да напусне военновъздушните сили – а той взе, че стана президент. Само този пример е напълно достатъчен, за да разберем каква дяволиада е нашенската политика. Преди малко стана дума колко послушни и безгласни са нашите генерали – при такъв министър би трябвало да си направят колективно сепуко. На Гергьовден, вместо военен парад – колективно самоубийство на генералитета.

– Вече е сигурно, че Слави няма да прави партия, той сам го обяви?
– Правенето на партия е нещо далеч по-сложно и от най-сложния концерт. Преди доста време казах, точно в твое интервю, че Слави едва ли ще приеме да влезе в ролята на своя добродушен камериер Ванката – и да се съобразява с една сюрия ненормалници. А той дори със себе си не се съобразява. Така че всичко е наред с него. Но, ако си направи равносметката някой ден, ще разбере, че ловко беше използван с референдума си.

– Наистина ли смятате, че Бойко играе роля? Казахте, че заслужава званието „народен артист“?
– О, да, дори е два пъти „народен артист“. Сега се прави на покрусен и приема парада…

– Какъв парад?
– Парада на мушичките, които искат власт, които се канят да стават премиери. Само дето това не може да се случи без Бойко. Те му се репчат и набиват крак пред публиката, която, впрочем, също не им вярва. А той си подръпва от пурата и си прави сметките. Почти като Сталин, който тайно седи в една таванска стаичка в Дома на Съветите, където съдят болшевишките вождове Каменев и Зиновиев – и само лулата му просветва през прозорчето. А ония се кълнат, колко го обичат – така се кълнат и когато ги отвеждат за разстрел. Идиотите дори са мислели, че той не знае за това. Само Дяволът може да е наясно какво се върти сега в главата на Бойко. Обаче все си мисля, че трябва да отдели време и да пресметне и собствените си грешки – слагачът Ненчев няма да му ги каже. Между другото, не е лошо да го викне и да го пита защо направи Радев президент.
Време му е на Бойко за една пространна изповед пред самия себе си – преди да състави третия си кабинет.

– Вие критикувахте Радев, че е бил на пленума на БСП?
– Да, и някои читатели не бяха съгласни с мен – Радев само присъствал на пленума, това било знак на уважение и пр. Може и така да се каже. Все пак, иска ми се в тия мътни времена, които ще стават все по-буреносни, Радев да стои напълно автономно на Голямата сцена. Да не дава никакви поводи на политическата мърша да го използва за спекулациите си. В БСП не могат да се нарадват на внезапния си успех, те се държат като момиченце, което тика в очите на всеки новата си кукла. Само че Радев никак не ми изглежда като нечия кукла. Трябва да внимават да не го злепоставят с възторжените си подскачания – защото тогава ще берат много ядове с него. Радев е истински военен и сигурно сън не го хваща заради Ордите. Първият му указ трябва да е срещу политическото нищоговорене, толкова активно продуцирано от петлето Плевнелиев. И самият той трябва да е максимално въздържан и дистанциран. Гвардейската рота е прекалено карнавална и няма да успее да го опази от навлеци и смахнати идеи – ще му трябва някоя елитна военна част. Сега всички ще се опитат да му навират в очите собствените си библии – а той трябва да чете и разчете най-напред себе си, собствената си мисия. Плевнелиев превърна президентството в безкраен празник от нелепи или несмислени изпълнения. Няма да е лесно отново да се придаде сериозност на тази институция.

– Как ще коментирате скандала между генерал Решетников, доскорошен шеф на Института за стратегически изследвания на Кремъл, и Корнелия Нинова?
– Ако човек е глупак като нашите русофоби и късни антикомунисти, може да реши, че това е някаква игра на руснаците. Нещо от този род: Радев е техен човек, но за да скрият това, те казват точно това – че е техен човек. Но подобна интрига е направо инфантилна и никой няма да й повярва. А в колежа „Максуел“ направо ще се изсмеят. Корнелия трябва да се опита да не обръща внимание на всяка задявка – сериозният политик има нерви като корабни въжета.
Време е да се научим да гледаме право във фактите, дори те да ни избодат очите: Радев е натовски генерал и стана президент с подкрепата И на БСП – И на БСП. Толкова. Сега остава да стане и истински български президент, български. Няма да му е лесно – след позорните коварства и дупедавства на Плевнелиев.

blitz.bg