една дама ми написа
нещо такова
надежда захариева изкара добри
пари от чалга текстове
можеш да се пробваш и ти
и естествено това беше
пълно с нещо като сарказъм
но едва ли тази дама дори
знаеше какво е сарказъм, тя беше естествено
някак обикновено, природно злобна
както сега са повечето
и аз се ядосах и и написах това:
аз обичам надежда захариева,
както и теб, никога не съм писал текстове за чалга
или каквито и да било неща,
които са компромис с изкуството ми,
бил съм твърд като желязо, и сега съм.
умирал съм и пак съм бил жив, писал съм само това,
което съм смятал за голяма и силна истина,
може да съм грешил – но съм бил не оцеляващо лайно,
като повечето мрънкащи, оплакващи се и недоволни от всичко българи, които карат купените си на старо беемвета и се псуват и мразят един друг, които са или продуцентчета в телевизии или крадливи лекари, или крадци на коли или автотенекеджии или сводници или просто държавни чиновници.
аз съм поет.
аз не съм от тая говняна каша, която мрънка,
че животът и е лош и се разкарва из моловете,
за да си купи нещо хубавичко за коледа, а после ходи на почивка в гърция.
не съм бил никога никъде, за разлика от вас,
мамка ви нещастна да еба, без да съм там по работа.
представял съм българия от брюксел до мексико сити
– никога не съм си позволил да отида на екскурзия и да се шляя.
да си еснафско прасе е чудесно – няма що.
живееш си дрисливия,
обикновен живот и лапаш там каквото ти дадат тия,
дето имат власт над тебе.
които са същите нищожни, бездарни глупаци като тебе и ти го знаеш, но навеждаш глава. и я вириш само когато няма кой да те натупа или да ти вземе глоба от заплатката.
аз не съм лайно, което има нужда да му дадат нещо, за да напише нещо – а съм от тия, които излизат, обличат униформата си и казват на палубата – аз съм български войвода, тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!

Калин Терзийски