Бивш министър на икономиката и енергетиката е с повдигнато обвинение, а реакцията в социалните мрежи е смях. Тази констатация изчерпва портрета на българската прокуратура – държавен орган с максимум власт, минимум доверие и преходна литературна продукция. Каквото и да напише в обвинителните си актове срещу политически фигури, предварително е ясно, че е сюжет от Хелоуин – трябва да плаши, но не за да те изяде, а само да получи бонбон.

В случая с новото обвинение историята само обраства с нова глава, но без да развива сюжета. Трайчо Трайков е получил призовка преди Бъдни вечер, обвинен е на 28 декември. На 2 януари е съобщил в публичния си профил във Фейсбук, че е обвиняем. До вторник сутринта на 3 януари прокуратурата не просто е наложила тишина по този въпрос, но и отказ да се обясни в какво точно се състои обвинението.

Отказът е мотивиран така: имало празници. Обвиняемият Трайков не бил представял точно смисъла на обвинението, но щели да го поправят чак във вторник, 3 януари. Да преброим дните, в които прокурорите мълчат: четири работни и шест почивни.

Нищо друго да не знаехме за прочулата се в цяла Европа българска прокуратура, това щеше да е достатъчно. Няма такова нещо като секретно повдигане на обвинение срещу публична фигура. Ако има, значи играта между прокурора и обвиняемия не е игра на правосъдие, а на котка и мишка. И тази игра не е открита от сегашния главен прокурор Сотир Цацаров, нито дори от сегашното мнозинство на ГЕРБ, тя има много по-крепки корени.

Като не става в съда, ще стане с шантаж

Далеч преди ГЕРБ да се появи на политическия хоризонт държавното обвинение изглеждаше като инструмент за шантаж, вместо като гаранция за справедливост. Един от първите симптоми за това, че обвиненията се повдигат за нуждите на финансов или политически рекет, дойде през 1995 г. – тогава се прочу репликата на арестуван бияч, който искаше да му се осигури достъп до прокурор, вместо до адвокат. Това е и времето, в което главният прокурор (тогава – Иван Татарчев) беше срещан в компанията на хора, определяни масово като мутри.

Моделът изглеждаше така: повдигам ти обвинение, за да те принудя да си платиш или да извършиш нещо, което не искаш. Имаше и кавър версия: повдигам ти обвинение, което ще доведе до гарантирано оправдаване. Този втори вариант беше масово използван в делата срещу политици. Например, в делото срещу самия Тодор Живков, който беше обвинен в това, че е позволил на някого да си купи апартамент.

Малко история

Делата, които българските прокурори завеждат срещу политически фигури, имат нещо общо – започват тържествено, но приключват с оправдателни присъди. Така се случи с бившия министър на вътрешните работи на ГЕРБ Цветан Цветанов (оправдан по всичките 3 дела срещу него), с бившия министър на отбраната от НДСВ в правителството на Станишев – Николай Цонев (оправдан по всичките 4 дела).

В други случаи, при все така шумно започнати дела, прокуратурата сама се отказа от обвиненията си или просто не обжалва оправдателните присъди. Така стана например с делото срещу министъра на земеделието от ДПС в правителството на Сергей Станишев, Нихат Кабил, чието обвинение тихичко спря да бъде поддържано след тригодишно разследване.

Или с делото на неговия наследник на поста, отново от същата квота и в същото правителство, Валери Цветанов, чието обвинение отпадна след две години разследване. Или с делото на министъра на здравеопазването от ГЕРБ Божидар Нанев, който беше оправдан на първите две инстанции, а прокурорите не обжалваха решението пред третата и последна инстанция.

Тези повсеместни провали в “политическите” дела надали са (само) резултат от некомпетентност. Все пак съществуват десетки наказателни дела срещу напълно неизвестни на публиката граждани, които по някакъв начин приключват с осъдителни присъди. С политиците обаче е друго. Обвинителните актове срещу тях обикновено се пишат, за да се поиска от тях нещо, което обаче не е точно отговорност.

Какво ще искат от Трайков?

Това е уместен въпрос, а възможностите не са много:

а) да не се обажда по някакъв конкретен въпрос (руски или патагонски – почти все едно);
б) обвинението срещу него да служи за доказателство, че всички политици са “маскари”;
в) всичко изброено

Татяна Ваксберг
dw.com