Интервю с председателя на СДС-Варна и зам.председател на Общински съвет-Варна, д-р Янко Станев за предаването „Позиция“ на радио Варна

Д-р Станев добър ден, малко изненадващо станахте част от ръководството на РБ?

Предложенито не е мое, предложението е на моите колеги, а СДС винаги е било част от Реформаторския блок. Тук, във Варна, благодарение на присъствието на Радан и неговите политически амбиции, примерно на местните избори вътре в коалицията от пет партии, трите партии гласуваха за кандидатурата на Иван Портних, т.е. с една дясна кандидатура, да има и една листа за съветници. В София изпраскаха да се подкрепи друг кандидат и едва ли не да има две листи,, т.е. СДС и БЗНС останаха извън листата. Резултатът е известен. По-лошото е, че Радан каза: „…аз ще си подам оставката, заложил съм си политическия авторитет, ако във Варна не спечелим”. И не си я подаде после.

В България това е известно. Защо все на Варна се случват тези работи, не ми е ясно. Сега всъщност аз съм член на един много широк формат, който заседава по два-три пъти в годината, в който би могло да се помогне само в стратегически насоки. Това не е оперативен орган. Аз нямам участие в оперативното управление на блока. Още повече, че блокът в момента е притиснат от всякъде – айде Радан си излиза /то по-добре, че излезе/, сега Корман излиза, тъй като искат да правят коалиция с Местан. Има съвсем други технологични проблеми. Явно са преценили хората, че аз съм човек, който умее да решава кризи или поне издържам на кризи, здраво и сериозно, и не се огъвам.
Аз съм земен човек, аз не съм човек, който е изгубил връзка с реалността, нито пък жълтите павета в София са ми наръсали обувките отгоре. Аз съм човек, който си живея на същото място, на което е живял преди 25 – 30 години, по същите улици ходя.

Не ви ли притеснява, че всички тези партии изповядват малко различни идеологии?

Абсолютно! Искам да кажа, че причината да не искам да говоря от името на РБ, е именно тази моя невъзможност да съчетавам нещата, но винаги съм предочитал голямото, общото, пред малкото и съмнителното. Всяка форма на събирания на хора, на организации, винаги е по-добро от всяква форма на разделяне.

Знаете ли, комунизмът ни лиши от възможността да знаем колко е хубаво хората да живеят заедно. От честността и почтеността при събирането ни, при организирането ни, тъй като всяко сдружаване беше забранено, само официално се правеше. Ние вече 27-28 години не можем да прескочим тази наша вътрешна съпротива, ако щете и вътрешна неспособност да се организираме така, че в една група хора да има изключително висока доза на търпимост, на почтеност. Особено в дясното, където индивидуализмът е много силно изразен. Десният човек, той си е индивидуалист. Това е една от причините десните постоянно да се делят. Левите в България пък се делят поради традиционната българска националистическа черта „Що да е Вуте, а да не е Гуте”.

Добре комунизмът, нали точно това ограничаваше, този индивидуализъм?

Не, не, не. Няма как да ограничиш индивидуализма. Аз съм арестуван преди 10 ноември един единствен път. Това е във връзка с опита ми да създавам Български лекарски съюз по един устав от 27 година. Цялата работа да не си мислите кой знае каква драма е, да напечатаме един устав на база на стария шрифт на лекарския съюз от 1927 година и трима души да го разгледаме. Но за сметка на това дойдоха от ДС и ме прибраха. Казаха ми: ”само не се прави на луд, докторе, щом сме забранили 1947 г. само два съюза на лекарите и на свещениците, значи така ще бъде. Т.е. те са забранили всички реално съществуващи съюзи под форми на сдружения и са позволили само казионния. В казиония няма сдружения. На този терен, където няма сдружение, където човек няма опит в сдруженията, където сдружението е лошо нещо, на този фон ние не можахме бързо да го преодолеем, да се европеизираме и да разберем, че сдружаването е хубаво. Колко фирми от началото на демокрацията са просъществували до днес. Изключително малко. Защо? Хората са били работливи в повечето случаи, умни и интелигентни. Няма я културата на сдружаване.
А десните хора са тези, които са по либерално мислещи, тази свобода на душата, на мисълта. Аз съм изживявал това и затова съм от щастливите хора. Просто си пиян от радост без да съзнаваш, някакси си по различен. Можеш да спреш на пътя в една крайпътна кръчма, която не е на някое ОКС или НПК, ами е на някой човек, който вътре ще ти направи едни кебапчета и една лютеница с радост.

Какви са шансовете на РБ, понеже наближават парламентарните избори? Каква трябва да бъде една кампания, за да е успешна?

Силна, остра, категорична. С точните заявки, с програмните елементи, със срещите с хората. Тогава може да се влезе в парламента спокойно. Как убеждаваш хората, че трябва да гласуват за теб, всички партии почнаха да обещават всичко.Това е най-големият проблем. В такъв тип кампании не може да се печели.

От БСП обещаха да станем 9 млн, от ГЕРБ 1500 средна работна заплата?

Записвам си тези неща, но ме е срам да ги чета всичките.

Вие какво ще обещаете за кампанията на РБ?

Кампанията на реформаторите – може да се обещава принципно голямо нещо. Това е, че ние всъщност ще помогнем всички сектори да се реформират. Какво имам предвид – под реформа ние ще се съгласим и другите трябва да се съгласят с нашите предложения, всеки един сектор да се променя по малко. Реформите могат да станат, когато всички са съгласни. Когато една част не са съгласни, примерно БСП и ДПС не са съгласни, не може да стане реформата.

И обратното. Акад. Хаджийски много хубаво го е написал още през 1920 година, беше последното издание на неговата книга, където той казва, че реформата е възможна, само ако има съгласие на политическите лидери, политическите партии, оттам силна пропаганда и едно чувство за съгласие, за съпричастност на народа. Липсва ли един от тези трите елементи, реформата е обречена, в който и да е сектор. Или тя е половинчата, или четвъртинчата. И ние сега реформаторите и въобще всички десни според мен, трябва да се насочим в тази посока.
Имаме опорни точки, опорни точки от ЕС, опорни точки о0 комунизмът, нали точно това ограничаваше, този индивидуализъм?

Не, не, не. Няма как да ограничиш индивидуализма. Аз съм арестуван преди 10 ноември един единствен път. Това е във връзка с опита ми да създавам Български лекарски съюз по един устав от 27 година. Цялата работа да не си мислите кой знае каква драма е, да напечатаме един устав на база на стария шрифт на лекарския съюз от 1927 година и трима души да го разгледаме. Но за сметка на това дойдоха от ДС и ме прибраха. Казаха ми: ”само не се прави на луд, докторе, щом сме забранили 1947 г. само два съюза на лекарите и на свещениците, значи така ще бъде. Т.е. те са забранили всички реално съществуващи съюзи под форми на сдружения и са позволили само казионния. В казиония няма сдружения. На този терен, където няма сдружение, където човек няма опит в сдруженията, където сдружението е лошо нещо, на този фон ние не можахме бързо да го преодолеем, да се европеизираме и да разберем, че сдружаването е хубаво. Колко фирми от началото на демокрацията са просъществували до днес. Изключително малко. Защо? Хората са били работливи в повечето случаи, умни и интелигентни. Няма я културата на сдружаване.
А десните хора са тези, които са по либерално мислещи, тази свобода на душата, на мисълта. Аз съм изживявал това и затова съм от щастливите хора. Просто си пиян от радост без да съзнаваш, някакси си по различен. Можеш да спреш на пътя в една крайпътна кръчма, която не е на някое ОКС или НПК, ами е на някой човек, който вътре ще ти направи едни кебапчета и една лютеница с радост.

Какви са шансовете на РБ, понеже наближават парламентарните избори? Каква трябва да бъде една кампания, за да е успешна?

Силна, остра, категорична. С точните заявки, с програмните елементи, със срещите с хората. Тогава може да се влезе в парламента спокойно. Как убеждаваш хората, че трябва да гласуват за теб, всички партии почнаха да обещават всичко.Това е най-големият проблем. В такъв тип кампании не може да се печели.

От БСП обещаха да станем 9 млн, от ГЕРБ 1500 средна работна заплата?

Записвам си тези неща, но ме е срам да ги чета всичките.

Вие какво ще обещаете за кампанията на РБ?

Кампанията на реформаторите – може да се обещава принципно голямо нещо. Това е, че ние всъщност ще помогнем всички сектори да се реформират. Какво имам предвид – под реформа ние ще се съгласим и другите трябва да се съгласят с нашите предложения, всеки един сектор да се променя по малко. Реформите могат да станат, когато всички са съгласни. Когато една част не са съгласни, примерно БСП и ДПС не са съгласни, не може да стане реформата.

И обратното. Акад. Хаджийски много хубаво го е написал още през 1920 година, беше последното издание на неговата книга, където той казва, че реформата е възможна, само ако има съгласие на политическите лидери, политическите партии, оттам силна пропаганда и едно чувство за съгласие, за съпричастност на народа. Липсва ли един от тези трите елементи, реформата е обречена, в който и да е сектор. Или тя е половинчата, или четвъртинчата. И ние сега реформаторите и въобще всички десни според мен, трябва да се насочим в тази посока.
Имаме опорни точки, опорни точки от ЕС, опорни точки о0 комунизмът, нали точно това ограничаваше, този индивидуализъм?

Не, не, не. Няма как да ограничиш индивидуализма. Аз съм арестуван преди 10 ноември един единствен път. Това е във връзка с опита ми да създавам Български лекарски съюз по един устав от 27 година. Цялата работа да не си мислите кой знае каква драма е, да напечатаме един устав на база на стария шрифт на лекарския съюз от 1927 година и трима души да го разгледаме. Но за сметка на това дойдоха от ДС и ме прибраха. Казаха ми: ”само не се прави на луд, докторе, щом сме забранили 1947 г. само два съюза на лекарите и на свещениците, значи така ще бъде. Т.е. те са забранили всички реално съществуващи съюзи под форми на сдружения и са позволили само казионния. В казиония няма сдружения. На този терен, където няма сдружение, където човек няма опит в сдруженията, където сдружението е лошо нещо, на този фон ние не можахме бързо да го преодолеем, да се европеизираме и да разберем, че сдружаването е хубаво. Колко фирми от началото на демокрацията са просъществували до днес. Изключително малко. Защо? Хората са били работливи в повечето случаи, умни и интелигентни. Няма я културата на сдружаване.
А десните хора са тези, които са по либерално мислещи, тази свобода на душата, на мисълта. Аз съм изживявал това и затова съм от щастливите хора. Просто си пиян от радост без да съзнаваш, някакси си по различен. Можеш да спреш на пътя в една крайпътна кръчма, която не е на някое ОКС или НПК, ами е на някой човек, който вътре ще ти направи едни кебапчета и една лютеница с радост.

Какви са шансовете на РБ, понеже наближават парламентарните избори? Каква трябва да бъде една кампания, за да е успешна?

Силна, остра, категорична. С точните заявки, с програмните елементи, със срещите с хората. Тогава може да се влезе в парламента спокойно. Как убеждаваш хората, че трябва да гласуват за теб, всички партии почнаха да обещават всичко.Това е най-големият проблем. В такъв тип кампании не може да се печели.

От БСП обещаха да станем 9 млн, от ГЕРБ 1500 средна работна заплата?

Записвам си тези неща, но ме е срам да ги чета всичките.

Вие какво ще обещаете за кампанията на РБ?

Кампанията на реформаторите – може да се обещава принципно голямо нещо. Това е, че ние всъщност ще помогнем всички сектори да се реформират. Какво имам предвид – под реформа ние ще се съгласим и другите трябва да се съгласят с нашите предложения, всеки един сектор да се променя по малко. Реформите могат да станат, когато всички са съгласни. Когато една част не са съгласни, примерно БСП и ДПС не са съгласни, не може да стане реформата.

И обратното. Акад. Хаджийски много хубаво го е написал още през 1920 година, беше последното издание на неговата книга, където той казва, че реформата е възможна, само ако има съгласие на политическите лидери, политическите партии, оттам силна пропаганда и едно чувство за съгласие, за съпричастност на народа. Липсва ли един от тези трите елементи, реформата е обречена, в който и да е сектор. Или тя е половинчата, или четвъртинчата. И ние сега реформаторите и въобще всички десни според мен, трябва да се насочим в тази посока.
Имаме опорни точки, опорни точки от ЕС, опорни точки о0 комунизмът, нали точно това ограничаваше, този индивидуализъм?

Не, не, не. Няма как да ограничиш индивидуализма. Аз съм арестуван преди 10 ноември един единствен път. Това е във връзка с опита ми да създавам Български лекарски съюз по един устав от 27 година. Цялата работа да не си мислите кой знае каква драма е, да напечатаме един устав на база на стария шрифт на лекарския съюз от 1927 година и трима души да го разгледаме. Но за сметка на това дойдоха от ДС и ме прибраха. Казаха ми: ”само не се прави на луд, докторе, щом сме забранили 1947 г. само два съюза на лекарите и на свещениците, значи така ще бъде. Т.е. те са забранили всички реално съществуващи съюзи под форми на сдружения и са позволили само казионния. В казиония няма сдружения. На този терен, където няма сдружение, където човек няма опит в сдруженията, където сдружението е лошо нещо, на този фон ние не можахме бързо да го преодолеем, да се европеизираме и да разберем, че сдружаването е хубаво. Колко фирми от началото на демокрацията са просъществували до днес. Изключително малко. Защо? Хората са били работливи в повечето случаи, умни и интелигентни. Няма я културата на сдружаване.
А десните хора са тези, които са по либерално мислещи, тази свобода на душата, на мисълта. Аз съм изживявал това и затова съм от щастливите хора. Просто си пиян от радост без да съзнаваш, някакси си по различен. Можеш да спреш на пътя в една крайпътна кръчма, която не е на някое ОКС или НПК, ами е на някой човек, който вътре ще ти направи едни кебапчета и една лютеница с радост.

Какви са шансовете на РБ, понеже наближават парламентарните избори? Каква трябва да бъде една кампания, за да е успешна?

Силна, остра, категорична. С точните заявки, с програмните елементи, със срещите с хората. Тогава може да се влезе в парламента спокойно. Как убеждаваш хората, че трябва да гласуват за теб, всички партии почнаха да обещават всичко.Това е най-големият проблем. В такъв тип кампании не може да се печели.

От БСП обещаха да станем 9 млн, от ГЕРБ 1500 средна работна заплата?

Записвам си тези неща, но ме е срам да ги чета всичките.

Вие какво ще обещаете за кампанията на РБ?

Кампанията на реформаторите – може да се обещава принципно голямо нещо. Това е, че ние всъщност ще помогнем всички сектори да се реформират. Какво имам предвид – под ре%8