Поетът Валери Станков написа преди време увлекателен текст, който върна варненци в спомените им:
„… тоновете кубинска кафява захар на пристанището, краденето на хинапи в пресечките на Шишковата градинка, челик-сопата и лимките по „Червеноармейска“, корабчето до кея под нос Галата, капитан Буги, палатките на рибарите край вълнолома, огньовете им, големите им есенни грибове, кебапчетата в сладкарница „Малина“, паветата и рибните хали на „Сан Стефано“, Чарлито, Скарамуша, Арто Арменеца, Хиндо Песа, д-р Данко Ризов – вечната мека мебел в кафене „Варна“, древните плажни динозаври – спасителите бат Наско и Захари Шапката, великият чичо Ламбо Чакъров, Алексиев – Папата, Ецко Цеков, Форфито, Иван Майката и Вичо Дюлгера – тарторите на плувните отбори по време на Голямото варненско плуване, сиропчийниците по Гезмето, първия завод за кока кола „Тексим“, еднодневните ученически екскурзии до паметника „Владислав Варненчик“ със суха храна за три дни и задължително шише с вода, лудите на Варна – Биско Чекмеджето и Цар Николай, еднокракият пандизчия от Белене Кольо Лалкин, тавите с гергьовски агнета и тиквените семки от фурната на баба Тотка, вечната смоковница на Американката – леля Вяра, стрелбата от засада с фунийки по момичешките чорапогащи, пожарът на танкера „Ерма“, йогата Джое Клемандоре, препарирания син кит, докаран за изложение в салона на днешния Снек-бар, прекрасната игра „Отвори, Кральо, порти“ в светулковите нощи из едноетажните улички, дрънчащите гюмове на утринните млекари, първия бял „Форд-Таунус“ с аларма на улица „Михаил Колони“, цигарите малко „Слънце“ за 16 стотинки и първите дънки за 7 $ от Корекома на гарата, Юрий Гагарин на балкончето на Окръжния съд, мирисът на „Кент“, „Малборо“ и „Белведере“ в сладкарница „Черноморец“, Гойко Митич в хотел „Варна“ – сега „Одеса“, стрелбището на Бат Наско на мястото на Обсерваторията, „Кой ме вика, кой ме чука, Фото Мексико е тука“ – фотографинът на плажа с големите мексикански 7 сомбрера на гърба, момчешките патлангачи, гърмящи с барабонки, набрани край Малкия басейн, астрономът Данчо Кокала, Муамар Кадафи по Главната улица, огромните ледени блокчета от Ледената фабрика пред кварталните бакалници, Колодрума, възгласът „Ветошарюююю!“, матрапазите с тяхното, протяжно и тъй весело „Рибее-рибееее… кая рибе!“ под кестените, китовите кости край Аквариума, трите момчета, които се удавиха пред нос Галата – и от тях ни вест, ни кост до днес, мачовете на гениалния футболист Пламен Христов срещу „Левски“, съветските групи с туристи с фотоапаратчетата „Смяна-2“ и значките с Ленин и Кремъл край Шадравана, двамата красавци с различна сексуална ориентация – Мариуса и Ивоната, опашките за книги пред книжарница „Вапцаров“, ченгето Харизана – пред „Табсо“, билетчето за плаж от 6 стотинки, бялата риза, белия костюм, белите обуща на художника Наполеон Алеков, брадата на поета Кольо Севов, Цариградската фурна и дупката с вода на мястото на хотел „Черно море“, в която си правехме салове, фото „Луна“, Ицо Гробаря, магазинчето „Булгартабак“ и скъпия плод-зеленчук с бананите и мандарините за Коледа, Дяволското мостче под Калните бани, бетонирането на старите камъни по разбития от вълните вълнолом, рачела и петмеза в бъчви в бакалията при бай Трифон – до Арменската черква, мармалада на буци в кафявата велпапе хартия, убийството на зъболекаря Дизо и комарджийските нощи в неговия апартамент на ул. „Антон Иванов“, шишетата с прясно – и бурканите с кисело мляко пред бакалиите в Гръцката махала в три заранта, суджуците и чирозите по първите етажи, увиснали на връвки, конските файтони и виковете на файтонджиите на Морска гара и на ЖП-гарата, и – накъдето погледнеш, все морето, морето, морето… еееееех, спомени!…“