Марешки е поредният феномен в българската политика. Един от малкото едри бизнесмени решили да направи партия и да се борят за влизане в парламента. Преди него Христо Ковачки се провали с партията си „Лидер“, а назад във времето Жорж Ганчев успя да заблуди стотици хиляди българи, че ще помогне на малкия и среден бизнес. И Ковачки и Ганчев са в историята, същото сполетя и проекта на Цветан Василев и на авансцената с целия си блясък изгря Веселин Марешки.

Аптекарският бос не е от вчера в политиката – бил е общински съветник във Варна, зам.председател на Общинския съвет, няколко пъти кандидат за кмет на морската столица, кандидат за президент. Веселин Марешки преди години запорира сметките на Община Варна, после опита да купи 10 дка. в Морската градина и да строи там, закупи 2 дка. в болница „Св.Анна“ и това са „акцентите“ му като политик на местно ниво. Негови колеги в Общинския съвет не си спомнят нищо съществено, което Марешки е направил, като местен парламентарист.

Досегашните му опити в политиката не са особено успешни, но той проявява завидна упоритост и хъс, за да постига политическите си цели. Създаде партия и обяви основните си приоритети: борба с картелите, монополите и корупцията. Преди това бизнесменът смело навлезе в бизнеса с горива, но според Валентин Златев над него има „тежък политически чадър“. И на децата е ясно, че и над Златев има опънат чадър, какво остава за нов играч като Марешки? Факт е обаче, че в околовръст 1 км. около бензиностанциите му, конкурентите намалиха цените и хората са доволни. Марешки заложи на желанието на българина да купи нещо по-евтино, макар и с 1 стотинка. Това не се отнася за лекарствата му, които според експерти вече не са най-евтините в страната. Бизнесменът обеща, че ако вземе властта, цената на масовите горива ще стане 1.80 лв. Как ще се случи това не е ясно, но залагайки на тънката струна, че българите обичаме по-евтиното, Марешки образно казано „купува“ гласове с обещания за евтино гориво. Това е откровен популизъм, в който Марешки има опит: в своя предизборна кампания той раздаде „помощи“ от 100 лв., на участници в провеждащата се по същото време учителска стачка.

Борбата с монополите е другият акцент в програмата на Марешки, но тук бизнесменът срещна костелив опонент в лицето на Емил Димитров-Ревизоро. „Как ще се борите с монополите, когато Вие самият сте собственик на 250 аптеки и сте монополист?“ – попита бившият шеф на митниците. Ревизоро изрази и съмнение как Марешки ще убеди хората от село да гласуват за него, когато се появи при тях с някой от луксозните си автомобили. В тези твърдения има резон, защото българите не обичат богатите, но Марешки с евтиното си гориво, някак си успя да заглуши тази омраза. В очите на мнозина, той е борец срещу картелите, безстрашен Робин Худ, който се е изправил срещу мафията в горивата. Дали е така може де се поспори, защото Марешки преди всичко е бизнесмен и крайната му цел е печалбата. Той е намерил начини да продава по-евтино от конкурентите си, но това не означава, че ако започне да губи ще продължи с този бизнес. Ще ми е интересно да разбера, ако един ден Марешки се откаже от политическа дейност дали ще продължи да продава по-евтино масовите горива.

Досегашните политически ходове на Марешки подсказват, че мечтаната му цел е да стане кмет на Варна. Той има голямо его, последователен е, а огромният плакат с лика му, който виси от години на Централната поща в морската столица потвърждава амбициите му. Познавам Марешки лично и за разлика от други богати хора, той се държи нормално и не е навирил нос. Когато е правил листите си за депутати е заложил на принцип, който работи в групировката ТИМ – избират се проверени лица – роднини, приятели или хора, за които някой гарантира. При този подбор е възможно да попаднат не изцяло подготвени за парламентарна дейност хора, но лоялността им към лидера е бетонирана.

Не е ясно как ще се развие политическата кариера на Марешки. Влизането в парламента няма да е достатъчно за амбициозния аптекарски бос. Той се цели по-нависоко, иска да е фактор на национално ниво, ако не успее да стане кмет на Варна. Времето ще покаже дали неговият проект ще отиде в забвение, като тези на Ковачки и Жорж Ганчев или ще се установи трайно на политическата сцена. Дотогава ще е ясно и дали Марешки е Робин Худ на горивата или вълк в овча кожа.

Иво Югов

www.barometar.net