Предизборната кампания изостри истерията между партиите до краен предел. Компроматната война се вихри с пълна сила. Най-силно отекна в обществото скандалът между бившия премиер Бойко Борисов и кандидат-депутатката от левицата Елена Йончева. Лидерът на ГЕРБ каза, че са отпускани от държавата милиони за филмите на журналистката. Шефът на пресцентъра на ГЕРБ Севдалина Арнаудова обяви, че са били отпуснати 2 млн. лв. на Националната разузнавателна служба, когато ген. Киров е бил неин директор, за да бъдат покрити „едни безобразия във Франция“. Прави се внушение, че милионите са свързани с Елена Йончева. От своя страна пък кандидат-депутатката обяви, че ще съди Борисов.

– Всяка предизборна кампания по традиция е съпроводена със скандали. Сега обаче тя стигна своя връх, след като бяха замесени и органите за национална сигурност. Като разузнавач как приемате конфликта между Елена Йончева и Бойко Борисов, г-н Райдовски?

– Всеки си бърше задника с органите за сигурност. Според мене няма скандал, а напрежение. И то е предизвикано от Бойко Борисов, който страда от синдрома на началник – обгражда се с некомпетентни, но верни хора, които отново са го подвели. Тази история с Елена Йончева е много стара. Навремето я раздуха министър Ивайло Московски, който преди да бъде съден, разбра, че е сгрешил, и се извини. Бойко Борисов трябва да направи преценка на хората, с които се обгражда и да преосмисли техните компетентности.

– Скандалът набира все по-голяма скорост и се ожесточава много бързо. Как ще се развие той?

– Не се наемам да правя прогнози. Ако има факти, които представляват класифицирана информация, никой няма право да ги огласява. Ако казусът влезе в съдебна зала, губещата страна няма да е Елена Йончева.

– Бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров пред ПИК съобщи, че огласяването на информацията по скандала представлява държавна тайна. В крайна сметка той е единственият човек, който знае точно за какво става въпрос, нали?

– Да, Кирчо Киров е човекът, който знае цялата истина. Елена Йончева няма нищо общо с това, което знае той. Подклисарите на Бойко Борисов, които го вкараха в тази беля, ще излязат невинни. Съдебното дело ще бъде срещу него, а не срещу Московски и Дянков. На мястото на Симеон Дянков никога не бих си отварял устата за Елена Йончева. Защото би се намерил човек, който да го запита за пресаташето му Ирина Велкова или както и да се казваше тя, от времето, когато той беше министър на финансите.

– Иван Гарелов каква роля има в цялата история? Защо се яви да защитава Елена Йончева?

– Елена Йончева не е Елена Поптодорова. Тя е журналист, който е доказал своите качества и не се нуждае от ничия защита. Най-малко от защитата на Иван Гарелов, който никога през живота си не прави нищо без да има лична изгода. Познавам го отдавна – вместо да рекламира „Гинко билоба“, която явно не употребява, по-добре е да прави реклама на презервативи. Ако беше ги ползвал, нямаше да му се случи това, за което и двамата знаем, в Москва.

– Друг известен журналист, когото БСП кандидатира за депутат – Тома Томов, също предизвика скандал. Сега неофициалната мълва е, че е готвен за министър в проекто кабинета на левицата при евентуална изборна победа…

– Тома Томов е класически представител на новото лице на БСП. По-скоро той би трябвало да се замисли за себе си има ли право да бъде това ново лице. Аз мога да му припомня факти, които той според напредналата си възраст е забравил.

През 1993 г. Томов ми отказа да бъде полезен медийно на тогавашния лидер на БСП Жан Виденов с мотива, че баща му е бил началник на затвора в Белене и „веднага ще го емнат от СДС“. Защо не се мотивира по същия начин и сега да откаже, когато го номинираха за депутат. Така дискредитира цяла партия, дава възможност на опозицията да плюе БСП.

Да не говорим за това как през 1995 г. ме убеждава, че министър-председателят Виденов трябва да пусне за приватизация тогавашната национална телевизионна мрежа „Ефир 2“ и приватизатор да бъде той. И накрая да не говорим за резултатите от ревизионния акт на БНТ през 1996 г. , които говорят как предаването на Тома Томов „Наблюдател“ е причинило щети на телевизията. Той беше агент на отдела, в който аз съм работил, и по неизвестни причини години наред след 1989 г. го прикриваха. Трябваше да бъде обявен, още когато беше шеф на „Стандарт“. Но по неизвестни за мен причини не го обявиха, че е агент, и той се чувстваше недостижим.

– Не мога да не ви запитам за друг горещ скандал – с Елена Поптодорова?

– Не знам дали е клептоманка. Но тя направи това, което не биваше в никакъв случай да прави, като се появи в публичното пространство в неадекватно състояние, сравнявайки кремчето, което по необясними причини се е намерило в чантата й, с кражбата от 10 млрд. долара. Ако бях злонамерен, щях да приема това като косвено признание за кражба. Но аз не съм. На мястото на Елена Поптодорова нямаше да си отварям устата изобщо. В българската дипломация има всякакви хора. Но ние с вас не сме ги назначавали. За да вникнем в същината коя е Елена Поптодорова, трябва да проследим развитието й до 1989 г. и след това. Голяма част от хората, които стояха зад гърба й, вече не са фактори.

– И в този ред на мисли стигаме до Корнелия Нинова, която обяви, че БСП ще закрие паралелната държава на мафията. Как ви звучи това заклинание от нейната уста?

– Много ми харесва, когато хора, които по един или друг начин са участвали в изграждането на паралелите в държавата, се обявяват срещу тях. На мястото на Корнелия Нинова аз не бих говорил такива неща, защото веднага ще се намерят хора да й припомнят онези „тайни“ разговори на фона на „Булгартабак“ с главни герои Румен Овчаров, Ангел Александров и Шарланджиева.

Паралелната държава се създава от паралелните структури в партията. Като отчитаме двигателя на апартните игри чрез които Корнелия Нинова стана председател на БСП – Андрей Райчев и компания, можем да си правим изводите. Нинова в продължение на повече от месец преди да стане лидер всеки Божи ден посещава офиса на Райчев на ул. „Джеймс Баучър“. Тя дава мило и драго да направи Георги Гергов заместник-председател на БСП и среща отпора на Кирил Добрев. Не можем да отречем, че Нинова вкара и наистина нови, свежи, умни хора, което не се е случвало от 15 г. Но аз съм сигурен, че ако те не вървят по нейната гайда, което ще се случи, тя ще ги отсвири, както направи с предишното ръководство.

Предстоящите избори са червена линия, която разделя Корнелия Нинова или от възхода, или от забвението. До ден днешен нямам обяснение как тя се намери на „Позитано“ 20. Особено ако е вярно, че по времето на Стефан Софиянски, е била кандидат за шеф на софийската организация на СДС, както твърдят слуховете. Но пък защо да не бъде председател на БСП, след като членове на партийното ръководство са „сивият кардинал“ Бриго Аспарухов и Георги Гергов.

За да стане Нинова лидер, вината не е нейна. А в предишното слабо, импотентно ръководство на БСП с лидер Михаил Миков и неговият душеприказчик Атанас Мерджанов. От друга страна, имаме и технологичната помощ на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Всъщност причината е заложена в началото на 90-те години на миналия век в развала на БСП, заложен от Андрей Луканов и Александър Лилов.

– Гогол възкликва „Рус, накъде вървиш?“. Да ви питам по гоголевски накъде върви БСП?

– В България нямаме Гогол, а БСП не е Русия. Партията върви към самоизтребване и самоунищожение. Тя може да остане на политическата карта, но няма да е тази партия, която защитава интересите на работещия българин. В този вид БСП се нарежда сред останалите компрадорски партии в България. Как би отговорила Корнелия Нинова на въпрос как партията й ще защитава интересите на наемния труд, когато в ръководството й са необяснимо едни най-богатите българи в страната.

интервю на Албена Борисова

pik.bg