Смятам, че ако първата стъпка към Доброто е да погледнеш себе си искрено и честно, втората е да се пребориш със Завистта. Освен вътрешната ми самооценка, мнението на близки, приятели, познати е било барометър как се справям с живота. Това, което разбрах през годините е, че Завистта стои в основата на разрушаването на всяко приятелство. Каквото и да ви говорят приятели и познати – когато забележите иронично отношение, уж „случайно“ подхвърлени реплики за неща, които умеете по-добре от тях или сте устроили живота си по-добре от тях – бъдете сигурни, че семето на Завистта е поникнало в сърцата им. То трудно може да бъде извадено оттам. Имах двама приятели, които имаха добра кариера, семейства, деца – на пръв поглед нищо не им липсваше в живота. Но забелязах признаци на завист и се запитах: Защо ми завиждат, та аз нямам нищо повече от тях? По-късно разбрах: завиждаха ми, защото мислеха че печеля повече от тях, че работата ми е по-лесна от тяхната. Тези хора вече не са ми приятели, но се питам: Защо не положих повече усилия, за да изкореня Завистта от сърцата им? Защо не им обясних, че няма за какво да ми завиждат, че приятелството е по-важно от пари, кариера, материални придобивки? Трябваше да вляза в ожесточена битка с тяхната Алчност на Ума, но не го направих. Това е моята грешка и съм сигурен, че те завиждат и досега.

Да завиждаме е загуба на време и енергия. Вместо да завиждаме на успелите, по-добре да опитаме да работим и живеем пълноценно. Да увеличим оборотите, да впрегнем сили и умения да сме добри в работата си и в личния си живот. Почти цяла Варна завижда на Марешки за скъпите коли, луксозни имоти, за парите. Бил съм свидетел на десетки разговори, в които се обсъждат новите му придобивки. Никой не се пита как Марешки е станал богат. Никой не знае какво е жертвал, какво е пропуснал в живота си, за да стане богат. Не съм му адвокат, не съм убеден и дали 100% от бизнеса му е негово дело или е получил подкрепа отнякъде. Но е факт, че човека е успял, богат, сменя колите си като носни кърпички, стана и депутат. Как простосмъртния българин да не му завижда, как да не рови в личния му живот, как да не слуша и разнася клюки? Но вместо да хаби енергия, българинът е по-добре да се вгледа в собствения си живот и да се запита: Какво мога да направя, за да живея по-добре? То не е много, предвид, че олигархията у нас е покровителствана на високо ниво, свои хора печелят обществени поръчки и търгове, мамини детенца с нулев стаж израстват във фирмите на мама и татко, дори средния ешалон в администрацията е окупиран за „свои хора“. Трудно е да си затворим очите за тези очеизвадни факти, но на този етап нищо не можем да променим. Ние искаме да ни управляват тези политици, ние търпим нашите олигарси, на нас ни е добре така! Ако ни беше некомфортно щяхме да направим нещо и да ги сменим! Така че на простосмъртния българин му остава да си копае лехата, да си върши добре работата и да се стреми да бъде по-добър човек. Да завижда е безмислено занимание!

Иво Югов

barometar.net