Кристиан Костов е втори на „Евровизия“ с песента Beautiful Mess, и това е чудесно: поздравления! (Добре, че патриотите още не са забранили на българите в чужбина да гласуват на „Евровизия“.) Но още по-големи поздравления и повече внимание заслужава победителят Салвадор Собрал и неговата песен. Струва ми се, че много хора не знаят или забравят официалното названиe състезанието – „Песенен конкурс „Евровизия“ (Eurovision song contest), а не „певчески конкурс“, нито Х-фактор. А девизът му е Сelebrating diversity (празник на разнообразието).

Песента на Салвадор Собрал бе първа и според националните журита, и според зрителите. Победи, защото е необичайно добра и различна за този конкурс. Amar Pelos Dois („Обич за двама“) е тъжна и красива любовна балада, която не звучи модерно и съвременно, а извън ограничаващи времеви категории. Повлияна е от вечните евъргрийни от златната ера на американската музика – а те са класиката, най-доброто, създадено в попа досега. Amar Pelos Dois има джаз хармонии, боса нова настроение и аскетичен „аналогов“ аранжимент само с щрайх и пиано. Тя се отличава и защото е португалска песен с текст на португалски, в конкурс, на който мнозина участници се опитват да звучат актуално и модерно, вместо различно. Накрая повечето пеят сходно звучащи песни на английски.

Песента на Салвадор Собрал е толкова добра, че преодоля дори обичайното геополитическо гласуване при което Молдова гласува за Румъния, Кипър за Гърция, а Австралия за Великобритания. Това няма да изчезне, но този път повечето зрители и журита гласуваха не според политическата, а според музикалната си съвест.

И разбира се, никакви болестни слухове, верни или хибридни, обясняващи победата като като вот на съжаление, нямат място в този успех (от екипа на изпълнителя заявиха, че слухът за заболяване е измислица на португалски таблоид. Салвадор Собрал няма проблеми със сърцето – претърпял е операция на херния през март*). Ако допуснем за момент такова мислене, значи още отсега знаем името на победителя на „Евровизия 2018“: руската избраница Юлия Самойлова. Каквато и песен да изпее, момичето е в инвалидна количка, а това трябва да бъде признато направо за допинг в музикалните състезания. Подобна гнусна мисъл би обяснила и успехите на Рей Чарлс, Чарлс, Стиви Уондър и Хосе Фелисиано – хората ги слушат от съжаление (нищо, че някои от тях вече не са между живите), заради слепотата на първите трима и проблемите със затлъстяването на четвъртия…

Да го кажем направо: докато повечето хора смятат, че понеже сме българи (гърци, румънци), музикалните състезания трябва да бъдат печели не от най-добрите, а българи (гърци, румънци), те няма да са музикални състезания, а политически и националистически. И няма да спомагат за сближаването, а за раздалечаването на народите.

Салвадор Собрал е на 27 години, следвал е психология, но е намерил щастието си в музиката. И е благодарен, че с гласа си може да прави и други хора щастливи. Първият му албум е повлиян от джаза, също както и песента-победител на „Евровизия“.

„Откривам нови интересни неща, които харесвам – като „Бон Ивер“, Патрик Уилсън и дори Кание Уест. Но все още джазът е любимата ми музика и тази, която слушам най-често – напоследък много слушам Джанго Райнхард и мисля, че също ми влияе“, казва Салвадор в едно от последните си интервюта.

И със съжаление признава, че както и в много други страни, в музикалния бизнес в Португалия най-важното са продажбите. Музиката остава на втори план:

„Много често артистите са просто продукт, а продуктът трябва да бъде продаден…“.

На пресконференцията преди първия полуфинал Собрал се появи с тениска с надпис: „S.O.S. за бежанците“, която бе разчетена от организаторите като неправомерно политическо послание. Певецът възрази, че посланието е хуманитарно и иска да използва пресконференцията, за да каже, че не е редно от хора, преплували морето в пластмасова лодка, да бъдат искани кръщелни свидетелства, за да бъдат допуснати в страната.

„Тези хора не са мигранти, те бягат от смъртта. А в бежанските лагери в Гърция, Турция и Италия ги посрещат с ужасна бюрокрация“, добави Собрал под аплодисментите на журналистите.

Емил Георгиев

ploshtadslaveikov.com