Инж.Кирил Малеев е на 65 г., завършил е ВМЕИ-Варна, по професия е електроинженер, работил е като главен енергетик на Домостроителен комбинат-Варна, зам.директор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, директор на Арт клуб „Сезам“, вещо лице – експерт в съда. От 25 години Кирил Малеев изработва медицински инструменти, апарати за хирурзи, ортопеди, неврохирурзи, които дарява на болници в страната.

Г-н Малеев, как се появи интересът Ви към създаването на изобретения?

Откакто започнах трудовата си дейност, извън служебните си ангажименти винаги съм изобретявал всякакви джунджурийки, инструменти или технологии. През 1989 г. пострадах в катастрофа и прекарах два месеца в отделението по ортопедия на варненска болница. През това време мислих с какво мога да съм полезен на медиците ни и започнах да се занимавам с иновации в сферата на медицината. За мен изобретението е реализирано нестандартно решение на даден проблем и в основата му е начинът на мислене. Успех има този, чието мислене е подплътено с умения, но разбира се изобретателят има нужда и от знания, и то разностранни. В моят живот важна роля изигра и това, че майка ми и баща ми бяха технократи, имаха своите идеи, част от които реализираха. Аз не мога да спра да правя нещата по различен начин. Моята дипломна работа във ВМЕИ-Варна беше първата ми иновация с практическо приложение. Тя ми донесе и „Златна значка“, но по-важното е, че намери приложение в много заводи. Избраха ме и за председател на Клуба за ТНТМ /Техническо и научно творчество на младежта/. Тези клубове имаха много важна роля за реализиране на младите хора, която може да е актуална и днес – ето Ви идея за размисъл как да мотивираме младите, търсещи реализация хора. По принцип иноваторите се стремят да променят статуквото, а това никога не е било и няма да бъде удобно на властимащите. Когато обаче се стигне до критична ситуация решенията ги дават нестандартно мислещите хора. Администрацията по своята същност е консервативна, а бюрокрацията дори тиранична в отстояване на статуквото. Следователно системата се стреми към стабилност, но прогресът иска движение напред. И това е борба.

Кои са по-важните Ви изобретения, които са намерили практическо приложение?

През последните 10 години конструирах и изработих хирургически интрументариум, който включва комплексни екартьори за монтаж към операционни маси и се използва при сложни, многочасови операции, включително и присаждане на сърце. Екартьорите са инструменти, които се използват за разширяване на операционното поле. Моите екартьори са оригинални прототипи според спецификата на операционните маси във всяка болница. С тази техника работят всички детски хирургии в страната и клиники във Военномедицинска академия, Пирогов, ИСУЛ, болници в Бургас, Варна и Шумен. От ортопедичната техника /т.нар. външни фиксатори/ съм подарил на много болници в страната. Според мен е свършена доста работа, но главното предстои: под егидата на БАН да снабдим с необходимата техника всички болници в страната на минимална цена. За сведение: моите разработки, които се използват са от 2 до 10 пъти по-евтини от вносните образци без да им отстъпват по функционалност и качество.

Върху какви иновации работите сега?

От месец септември 2016 г. работя съвместно с института „Академик Балевски“ при БАН по документиране, патентоване и реализация в пълен мащаб на мои доказани разработки по идеи на водещи медицински специалисти у нас. На практика това трябва да реши част от проблемите на здравеопазването ни. Боря си, засега безнадеждно с нашата, според мен консервативна данъчна система, която спъва дарителството. Противно на всякаква логика данъчните корифеи са натикали дарителството в ъгъла и му отброяват до 5%.

Какво Ви мотивира да работите?

Да реализирам идеите си е моята цел в живота. За мен винаги е бил важен резултатът, финансовата изгода никога ме е била моя цел. Постигането на целите в живота става трудно и колкото по-морални и човечни са, толкова по-висока цена заплащаме за тях. Трябва да знаем, че колкото по-голям „скок“ искаме да направим напред, толкова по-силно трябва да се засилим, т.е. да работим здраво и упорито. Не съм супермен, въпреки че много хора не могат да приемат за нормално и разумно това, което правя. Те не могат да си представят, че човек в продължение на 25 години може да работи върху своите изобретения, да достигне ниво на реализация и да не спира да търси нови предизвикателства.

въпросите зададе Иво Югов
Снимка – novini-plovdiv.com