В края на седмицата в комплекс „Овчага“ в село Аспарухово се състояха две презентации на теми: „Съвременни технологии за поддържане на пътните настилки“ и „Високоякостни модификатори за асфалтови смеси с фрезован материал“. Лектори бяха управителят на фирма „Пътища и мостове“, инж. Росен Колелиев и инж. Борислав Нейков. На събитието присътваха кметът на Девня Свилен Шитов, на Ветрино – Димитър Димитров, на Дългопол – Георги Георгиев, на Провадия – Филчо Филев и много колеги от пътния бранш. В презентацията си г-н Колелиев каза, че пътната мрежа в България има нужда от постоянна поддръжка, но общините ни нямат необходимите средства за това. Според него пътната ни мрежа трябва да се поддържа в добро състояние с минимум средства, използване на щадящи природата технологии и използване на рециклирани материали. При появата на микропукнатини на пътя, битумът старее, нарупва умора, появяват се пукнати, дупки и пътната настилка е обречена. При стратегиите за пътно поддържане се използват разливи на полимер- модифицирана емулсия през 2-4 години, които удължават с 3-5 години живота на настилката. Новите технологии използвани в световен мащаб са Slurry Seal /емулсионно- минерални смеси/, Fog Seal /разпръскване на облак от емулсия, или други специални разтвори/ и Chip Seal / повърхностни обработки/, подчерта инж. Колелиев.

Методът Slurry Seal е експериментиран у нас с наета от чужбина техника, но е по- скъп, сравнено с „повърхностната обработка“, чувствителен е към външни фактори и има по- дълъг срок на отстраняване на движението. Пре технологията Fog Seal пътната настилка е защитена от влага, „подмладява“ се чрез внасяне на нови съставки в битума на мястото на вече липсващи вещества и се забавят термо-окислителните процеси и стареенето на настилката. При този метод има 8-10 пъти по-висока ефективност от тази при изкърпване с топъл асфалт. Методът Chip Seal е капризна технология, изискваща много добре подготвени кадри и машини, изтъкна лекторът.

В презентацията си инж.Колелиев обърна специално внимание на използването на рециклирането на фрезован асфалт. При студеното рециклиране старият асфалт се използва като инертен материал при стабилизация на основните пластове на съществуващата настилка. Управителят на „Пътища и мостове“ акцентира, че български инженери и химици са създали материал, позволяващ 100% рециклиране на фрезования асфалт. Предимствата на тази технология са, че се използват големи количества рециклиран асфалт за кърпежи, нови настилки и студен асфалт без специална техника и специални умения. Фрезованият асфалт може да се ползва за кръпки, като студен асфалт, покритие на слабо натоварени площадки, вътрешни пътища и др.

В експозето си инж.Борислав Нейков каза, че в световен мащаб и основно в САЩ фрезованият асфалт се оползотворява до 80%. Той обясни, че екип от специалисти в областта на полимерните и нефтените технологии е разработил 2 състава на високоякостни модификатори за възстановяване свойствата на битума при производството на асфалтови смеси с използването на фрезован материал. Използваните модификатори и готовите асфалтови смеси имат по-ниска токсичност при производство, съхранение и употреба, заключи инж.Нейков.

След приключване на презентациите, нагледно бе демонстрирано смесването на фрезован асфалт с високоякостен модификатор. Двама работници смесиха асфалта с модификатор и запълниха улична дупка пред присъстващите. Инж.Колелиев разясни, че сместа може да се използва от -10 до +40 градуса температура, трябва да се изразходва до 48 часа от приготвянето й, и има по-дълга гаранция от обикновения асфалт. Цената на 1 тон от сместа струва между 140 и 150 лв. за тон, като технологията за производството й е патентована от фирма „Пътища и мостове“ и специалисти-химици. Кметовете на общини споделиха, че фрезованият асфалт се изхвърля извън населените места и хората сами запълват с него дупки по улиците. Росен Колелиев призова въпросът за използването на рециклирания асфалт да бъде поставен пред Националното сдружение на общините, да се коригират някои нормативни ограничения и новата технология да бъде приложена в населените места.

Иво Югов
www.barometar.net