Най-голямата фирма за производство и търговия с метал – пловдивската „Хъс“, е сред новите инвеститори в Долината на химията. Тя купи фалиралия завод „Полимери“, който от години стои като гробница с цъкаща екобомба в нея и с дългове към кредитори и работници. Сделката е сключена за близо 15 млн. лева, очаквам доста сериозни намерения с откриване на 550-600 работни места, каза за „Труд“ кметът на града Свилен Шитов. Новият собственик избра мястото заради добрата му локация и близост до пристанище „Варна Запад“. 2 % от парите по сделката отиват като данък придобиване в местната хазна.

В Девня се намират най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД. Строителната промишленост е представена с производство на строителни материали -“Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност „Заводски строежи“. „Девен“ АД произвежда топлоенергия за нуждите на девненските предприятия. Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ ЕООД.

Предприятията са сред големите данъкоплатци и данък печалбата им директно влиза в републиканския бюджет. Общината разчита тази година на 8 млн. лева бюджет, като половината от тях идват от местните приходи- данък сгради и такса смет, а другата половина е държавна субсидия за делегираните дейности. Кметът Свилен Шитов инициира да се подпише меморандум с бизнеса. Целта е индустриалните гиганти да поемат конкретни ангажименти към местната общност за 3 години. „Добре комуникираме с предприятията в промишлената зона и те ежегодно инвестират милиони лева за подобряване на екологичната атмосфера. Резултатът, който постигнахме, е добро сътрудничество с предприятията, като поеха ангажимент да инвестират в места за обществено ползване, за да покажат, че територията и за тях е с особено значение“, казва кметът. Той управлява първи мандат, издигнат от ГЕРБ. Общината вече подписа споразумение с „Агрополихим“ за 100 000 лева, които ще бъдат инвестирани в изграждане на детски площадки, спортни игрища в кв. „Повеляново“.

Община Девня продължава да настоява МОСВ да премести автоматичната измервателната станция за мониторинг на въздуха в кв. „Повеляново“. Съоръжението се намира в кв. „Река Девня“, който е на 12 км от Индустриалната зона, а обхватът му е само 2 км. Повече от 4 години водим кореспонденция с екоминистерството, откъдето казват, че няма нужда от втора измервателна станция. Ние не искаме втора, а само промяна на локацията на съществуващата измервателна станция, за да подходим по-отговорно към хората в Девня, посочва кметът. До края на годината се очаква тежките фракции на опасния ди- и трихлоретан, които се съхраняват на територията на фалиралия завод „Полимери“, да бъдат махнати и транспортирани за утилизация във френски завод. Очаква се на свое предстоящо заседание МС да вземе решение за отпускане на необходимите 12 млн. лв. без ДДС за премахване на опасните химикали, заради които Девня обявяваше няколко пъти бедствено положение.

Девня е наследник на древния Марцианопол, който е бил най-големият град, основан на територията на днешна България. Той е бил не само добре укрепен, но и добре устроен по типично римски образец- с големи, широки и прави улици, ориентирани по посоките на света. В него е имало импозантни храмове и обществени сгради, отлично е бил водоснабден с канализация и водопроводи. Останките от миналото величие лежат на дълбочина около два метра.

„Целта ни е да възродим културно-историческото наследство на град Девня и историята на Марцианопол. Освен Музея на мозайките, с който се гордеем, смятам, че има тепърва какво да се открива и преоткрива, за да привлечем повече туристи“, казва Свилен Шитов. Според него вече има интерес от туроператори за маршрут Варна – Побити камъни, Музея на мозайките и античния амфитеатър. Всъщност първият организиран туризъм у нас е бил до Девня, когато през септември 1909 г. над 200 французи, учени и индустриалци са слезли от борда на парахода „Ил дьо Франс“, за да посетят Побитите камъни и града, припомня директорът на Музея на мозайките Иван Сутев.

Общината има готов проект за античния театър, създаден през I-III в. на стойност 1 млн. лева. Понеже е над 200 000 евро, не може да се кандидатства по селските мерки, а ще се търси финансиране директно от Брюксел, както и подкрепа от Министерството на културата. В амфитеатъра се предвижда да има до 500 места и да се правят исторически възстановки и големи арт събития. Теренът с разкопките се оказа подходящ за зрелищния спектакъл и второ издание на античния фестивал“ Марцианопол – животът в древния град“, който се проведе наскоро. В него шестваха над 100 участници от България и Румъния, облечени и въоръжени като воини. Имаше занаятчийски пазар, пазар на роби, римска кухня и шатри за сечене на монети и реплики на древни амулети, боеве, ритуали, клетва за вярност към императора и др. „Фестивалът е на път да се превърне в ежегодно и емблематично събитие за града, което да привлича посетители и туристи, да насочи вниманието към Девня и потенциала, който стои пред всички нас. Това е една от многото стъпки, които предприемаме да превърнем града в предпочитана дестинация за туризъм, а защо не и в един уникален по вида си историко-археологически парк от национално и международно значение“, каза кметът.

В символа на Девня – Музея на мозайките, вдигнат върху откритата от археолозите къща на някогашен богат местен земевладелец, която е на 1700 г., скъпите украси от печена глина, стъкло, варовик, в поне 16 цвята, са редени на ръка- камъче по камъче. Сред тях най-известна е „Горгона-Медуза“ на пода в дневната, а в спалнята е мозайката „Сатир и Антиопа“, която показва изключително рядък сюжет от прелъстяването на нимфата от прелюбодееца бог Зевс. Уникалният природен феномен Побити камъни е първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това става през 1937 г. Край Девня са и най-големите карстови извори в страната – тридесет, които дават началото на река Девня. Най-живописен е „Вълшебният извор“, свързан с древни легенди.

Кръстина Маринова

tdud.bg