Няма нищо по глупаво от международните дни за…За какво ли няма международен ден, трябва да има такъв и за човешката глупост. Денят, в който е роден Еразъм Ротердамски, написал изящната книга „Възхвала на глупостта“ може да бъде обявен за такъв. На 1 декември целият свят се сеща за заразените и болни от СПИН. Започват кампании, раздаване на брошури и презервативи по улиците, концерти, сълзливи слова, крокодилска съпричастност към серопозитивните. Все едно е 8-ми март и всички мъже купуват букети за жените си, докато през другото време не ги забелязват.

10 години общувах с мъж заразен от СПИН и почувствах болката, страха, отчаянието и безизходицата на този човек. Не му честитя 1 декември, защото той и другите заразени от СПИН нямат нужда от подобна глупост. Нямат нужда от ден, в който пращящите от здраве хора да отбелязват международно, че има серопозитивни, на които „споделят” тежката съдба. В България за СПИН не се говори и пише. Един-два пъти в годината колегите публикуват статистиката на носителите на HIV и това е. И този тъп, международен ден, от който никой няма нужда. Никой не иска да чуе гласа на серопозитивните, те са като прокажени в еснафско общество, което се прави на модерно. Заразените от СПИН крият, че са заразени, защото веднага ще ги уволнят от работа, лекари няма да им оказват помощ и приятели и познати ще ги зарежат. Това ми сподели мъжът, с когото разговарях. Това му се случва в България. Не някакви сладникави, блудкави чествания на международен ден за борба със СПИН. Борбата, мили активисти трябва да е всеки ден, заспалото Министерство на здравеопазването трябва да образова учениците и родителите. Еснафското ни общество трябва да проумее, че заразените от СПИН не са прокажени и заслужават да живеят нормално. Това няма да се случи днес в България, няма да се случи и след 50 години.

Иво Югов

www.barometar.net