Когато се раждаме, заварваме един лош свят. Цял живот се опитваме да бъдем добри и когато умираме светът отново е лош. Дори по-лош, откогато сме се родили. Моя приятелка казва, че е по лесно да си лош, отколкото добър – затова с този парадокс. И е права. По-лесно е да отвърнеш на грубостта с грубост, на лошата дума с лоша, на простака с простащина. Трудно е да се сдържиш, когато някой се опитва да те нарани, но Карлос Кастанеда е прав, че трябва да се засягаме само от истини казани от хора, които уважаваме. Другите, случайно минаващите през живота ни – не заслужават внимание. Повечето от тях са комплексари, които избиват неудовлетвореността от себе си върху някого, когото считат за по-успял и щастлив от тях. Те са нещастни хора.

 За съжаление повечето българи не са доволни от себе си и живота, който водят. И за това не им е виновна държавата, Бойко Борисов или ланшния сняг. Тези българи искат по-престижна работа, повече пари, искат лукс. Милен Русков е прав, че хората не осъзнават колко са посредствени. Има много посредствени българи, които мислят, че са талантливи. А не са, и колкото са по-посредствени, толкова по-голямо самочувствие имат. Трагикомично е можещ и успял човек да попадне сред посредствени хора. Тъй като виждат, че е с по-голям интелект от тях, посредствените търсят начин да го уязвят на лична основа. Не могат да атакуват работата му, защото не я разбират и започват да търсят слаби места свързани с външността му и личния живот. Бил съм в подобна ситуация и е смешно и жалко да наблюдаваш как такива хора се опитват да те уязвят с всевъзможни глупави забележки.

Абсолютна загуба на време е пълноценен човек да се занимава с посредствени хора и да слуша разговорите им, където като ехо се повтаря местоимението АЗ. Аз имам това, ти го нямаш, моята кола е по-хубава от твоята, дрехите ми са маркови, твоите не са и други идиотщини. За да не присъстват на подобни „разговори“ духовно богатите хора търсят себеподобни или предпочитат да са сами. Шопенхауер е прав, че човек е свободен единствено, когато е сам. Общуването с други хора натоварва, а с посредствените комплексари ограбва. Времето ни на този свят е ограничено и трябва да го оползотворяваме за смислени неща. А когато духовният човек има нужда да разговаря с някого, насреща са приятелите. Шегувал съм се, че мога да напиша трактат за приятелството. Направих равносметка за изминалите 20 години и се оказа, че имам трима нови приятели. Плюс двама стари, единият от детството, другият от по-късно. Не са много, но не ми трябват повече. Няма да ми стигне времето да опиша разочарованията си от познати, които съм считал, че могат да бъдат приятели. Те са случайни хора, преминали през живота ми, някои оставиха светла диря в съзнанието ми, друга горчива. От малко от тях научих нещо, повечето се оказаха обикновени използвачи, да са живи и здрави! Имаше такива с избухлив нрав, прикрити завистници, въртиопашки, интересаджии – които обаче добре играха ролята на „приятели“, до момента в който маските им паднаха.

Маските на хората винаги падат и отдолу се появява истинското лице на човека. Някои са по-добри актьори и могат да заблуждават по-дълго време, но и техните маски падат. И виждаме оголения образ на човека. Не се сърдя на тези хора, жал ми е за тях. Те мислят, че ще вървят напред в живота с едни и същи номера, но винаги се намира някой по-голям манипулатор или интересаджия от тях. И настъпва Видов ден, болезнен и жесток. В това е висшата справедливост на живота – мръсника, използвача, наглеца, завистника – винаги си получава заслуженото.

Открит съм с хората. Смятам, че истината трябва да се казва в очите. Мразя интригите, подмолните ходове. Боря се с лошите си мисли. Правил съм неща, от които се срамувам – нанасял съм удари под кръста и съм получавал такива. Няма смисъл от това, човек трябва да има доблестта да се изправя срещу опонента си, противника, приятеля и да му казва какво мисли в очите. Това е единственият начин да бъдем на чисто със съвестта си.

Иво Югов

barometar.net