Нели Петрова е родена на 17.1.1969 г. Народен представител от ПП ГЕРБ и Председател на Гражданско сдружение „Карай умно, искам живот”. Дъщеря й Лора беше блъсната и убита на пешеходна пътека във Варна през 2011 г.

– Г-жо Петрова, роднини на загинали пешеходци сигнализираха преди няколко дни за забавяне на дела за такива инциденти. На какво се дължи това?

– Когато става дума за транспортни дела, по принцип адвокатите на пострадалата страна много често използват вратички в закона, за да бавят делата. Така след изтичане на законовия срок не може да се направи нищо. Затова съветвам хората, ако забележат, че техните дела се отлагат във времето, да си сменят адвокатите.

– Това ли е пречката?

– Моят опит показа точно това. Осъзнах го, когато дъщеря ми загина. Преди това не бях се сблъсквала със съдебната ни система. Но самият факт, че успях да осъдя момчето, което я уби, едва на петата година, е показателно. Преди това адвокатите на подсъдимия отлагаха непрекъснато делото с искане за нови експертизи. Винаги намираха някакви причини, за да бавят решението на съда. Общо взето, така стоят нещата и с другите дела.

– Какво споделят с вас родители на загинали?

– Знаете ли, човек трябва да има силна воля и да не се отказва, защото обикновено в протакане на делата човек губи надежда и се отказва. Нямаш желание да се сблъскваш с едни и същи неща в съдебната зала. Важно е да има кой да те подкрепя в този труден момент.

– Увеличават ли се тези произшествия, какво сочи статистиката?

– Само за миналата година загиналите са 31. Всъщност за 2017 година тези произшествия са най-много. Истината е, че българският водач е недисциплиниран, не спазва законите. Масово минават на червен светофар. Когато няма глоби за тези нарушения, всеки се чувства безнаказан. И когато се случи непоправимото, се разбира, че извършителят има и предишни нарушения, неплатени глоби.

– По принцип се смята, че българинът го боли най вече като му бръкнат дълбоко в джоба. Така ли е според вас и едни солени санкции биха ли променили нещата?

– Хората са разделени на две. Едни смятат, че когато се налагат високи глоби, българинът спазва законите, а другите – че по-скоро е важна събираемостта. Наскоро излезе информация, че в Гърция ще има глоби за хора, които пушат в кола. Спомням си, че у нас глобата за водач без колан беше 50 лева и трябваше да се борим за това. За мен обаче проблемите идват още от семейството. Децата подражават на родителите си. После го пренасят и в ежедневието си. Ако родителите спазват правилата, мислят за живота на детето си и за околните, нещата ще се променят коренно. Но аз продължавам да твърдя, че високите глоби стимулират шофьорите да спазват законите.

– Тогава как гледате на идеята 17-годишните да излизат на пътя и да получават временна книжка? Добра мярка ли е това, достатъчно зрели ли са?

– Не подкрепям тази идея, въпреки че наистина е практика в много страни. Но техните закони нямат нищо общо с нашите. Според мен това е все едно да дадеш скалпела на студент по медицина в първи курс и той да те оперира. Аз правя такава съпоставка. Какво ще стане, ако един 17-годишен седне зад волана и убие някого, като имате предвид тенденцията у нас на недисциплинираност?

– Всъщност Законът за движение по пътищата е един от най-променяните през годините. Добре ли е да бъде разделен наистина на три части?

– Да, крайно време беше и чакам с нетърпение да мине краят на месеца, за да бъде обсъден в парламента. Очаквам новите предложения.

– Професионални шофьори се възпротивиха на идеята водачи да остават без книжка при три нарушения. Прекалено строга санкция ли е това или напротив – ще подобри дисциплината на шофьорите?

– Много зависи от нарушението. Ако е умишлено и тежко, съм съгласна за такава санкция. И на мен много хора са ми казвали, че може конкретният човек да си вади хляба с тази шофьорска книжка, но смятам, че един отговорен човек трябва да спазва законите и да прави всичко възможно да не му отнемат книжката и да запази работата си. Така че въпросът е спорен. Затова според мен е необходимо нарушенията да се прецизират – ако не сложиш колан веднъж, разбира се, че е прекалено наказанието да е за една година. Но ако шофираш с висока скорост и рискуваш живота на другите, наказанието трябва да е по-тежко.

– А какви мерки да се предприемат, за да има по-голяма събираемост на глобите? Експерти непрекъснато изтъкват това като проблем, преди малко и вие засегнахте въпроса.

– Според мен тези глоби трябва да бъдат обвързани със съответните институции и когато човек отиде да си плати данъците например, да си плаща и наложените глоби. Ако не го направи, да му се отнема шофьорската книжка. Мисля, че това е добра превантивна мярка.

– А доколко проблемът е в липсата на камери?

– Вярно е, че в другите европейски страни има много повече камери. Доколкото знам, КАТ ще бъдат оборудвани с 20 нови стационарни камери в републиканската пътна мрежа. Но те са стряскащо средство. Забелязвам шофьори, които намаляват скоростта, когато видят камери. Така че това е добра мярка.

– Казвате, че българският шофьор става все по-недисциплиниран. Къде се нареждаме ние в сравнение с останалите европейски страни?

– Ами не знам как да коментирам този въпрос. Представете си българския шофьор – гол до кръста и със златния ланец, миришещ на бира. Такъв пример мога да дам. Така че според мен сме на едно от последните места по дисциплинирани зад волана шофьори. Не мога и да помисля за сравнение със страни като Германия, да речем. Важно е законът да се прилага, затова очаквам с нетърпение новите предложения.

– Изтъква се, че сме се превърнали в автоморгата на Европа. Доколко това оказва влияние върху големия брой катастрофи?

– Самият факт, че голяма част от българските шофьори са безотговорни, е достатъчно красноречив. Автомобилите са като оръжие и водачите трябва да знаят как да боравят с него.

monitor.bg