Варненският окръжен съд уважи протеста на прокуратурата и отмени изцяло постановената оправдателна присъда на бившия кмет на Девня Атанас Кузев, който е подсъдим за длъжностно присвояване в особено големи размери. Въззивният съд е констатирал съществено и неотстранимо процесуално нарушение, допуснато от девненската съдийка Даниела Вълева, чиито мотиви към оправдателната присъда на Кузев са незаконосъобразни. Последното се явява и пречка за извършване на въззивна проверка по същество. Поради тази причина делото срещу Кузев е върнато на Районния съд в Девня и трябва да се гледа отначало от друг наказателен състав.

„В мотивите на атакуваната присъда съставът на Девненския районен съд е изложил декларативно съждения относно недоказване на факти и обстоятелства от обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че не било истина, че първото зареждане на един от процесните автомобили „Пежо Експерт“ не било лично от подсъдимия, а от неустановено по делото лице. Няма нито ред относно начина на придобиване на този автомобил, има ли или не правно основание за предоставянето му от бизнесмена Николай Банев, на кого го е предоставил и поради каква причина. Как е бил зачислен и по какъв начин е било осигурено обезпечаването му с необходимите консумативи ГСМ и други, които са плащани от Община Девня. Има ли някакви нарушения от страна на подсъдимия при ползването на този автомобил.

Вместо да изясни факти и обстоятелства, важни за формирането на вътрешното си убеждение, каквото задължение има решаващият съд, той е излязъл извън правомощията си и е приел ролята на вещо лице, пресмятайки разход за процесния автомобил „Волво“ чрез гласни доказателства, каквито са свидетелските показания, коментирани в мотивите на съда. Недопустимо е съдът да приеме без забележки назначена по делото експертиза, а в мотивите си да приеме разход на гориво по-голям от приетия от вещото лице и на това основание да прави съответните правни изводи. Ако е имал забележки към заключението на вещото лице, е следвало да изпълни процедурата, предвидена в чл. 153 от НПК, а не сам да прави съответните изчисления. Има процедура, която да докаже действителния разход на всеки автомобил, който се установява експериментално, но по делото не е установено дали е назначавана такава комисия, която да установи действителния разход на гориво. Ако не е назначавана такава комисия, не би следвало да се приемат възраженията на защитата и подсъдимия, че автомобилът „Волво“ е разходвал повече гориво от описаното от фирмата продавач, тъй като назначаването на такава комисия е било в правомощието на кмета – подсъдимия Кузев.

Следва да се отбележи, че запознавайки се с мотивите на съда, се налага изводът, че според решаващия съд не се били събрали доказателства относно факта, че подсъдимият лично е зареждал с издадената на процесния автомобил „Волво“ дебитна карта, гориво – дизел и бензин и по този начин не било доказано извършено от него присвояване. Това дали подсъдимият лично е зареждал или друго лице е вършело това, е без значение дали има присвояване или не, ако по делото се установи, че с тази дебитна карта не е следвало да се зарежда друго освен гориво за автомобила „Волво“. Не е изяснено по делото подсъдимият имал ли е право с тази карта да зарежда и други автомобили и да закупува други стоки от бензиностанции на фирма „Лукойл“. В този смисъл са и възраженията на защитата на подсъдимия, че е имал такива права, респективно и изводът от това, че няма присвоителна дейност, а съдът не е изследвал и коментирал такива факти. Изводът на съда, че ненамирането на свидетели, които да докажат присвоителна дейност на кмета, както и ненамиране на автомобилно гориво в дома на Кузев, по някакъв начин доказвало, че няма извършено престъпление, е неправилен. Недопустимо е да се правят изводи от отрицателни факти, каквито в случая са липсата на свидетели и ненамирането на гориво в дома на подсъдимия.
Липсва необходимият анализ на доказателствата, като тяхното обсъждане е сведено до преразказ и до ненужно обяснение на факти и обстоятелства с вероятностен характер. Не може да се установи от мотивите кои факти съдът приема за безспорно установени, дори вместимостта на резервоара на автомобила „Волво“ според съда не е установен, а е с вероятностен характер. Не става ясно кметът Кузев освободен ли е от задължение да пише пътни листи, с които би следвало да бъде отчитано горивото на автомобила. Ако това е нарушение на негови задължения, това има ли отношение към извършването на престъпление, в което е обвинен и какви изводи от тези факти прави решаващият съд. Абсолютно неправилен е изводът, че подсъдимият, след като не бил счетоводител, не бил длъжен и не можел да носи отговорност за счетоводното отчитане на разхода на горива. Като кмет на Община Девня подсъдимият носи отговорност за изпълнение на законовите си задължения по чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА, като в тази насока отговаря и за счетоводната и финансова дисциплина в общината. Отговорност кметът на общината в тази насока носи и по реда на Закона за публичните финанси.

На следващо място е необходимо да се посочи, че липсата на мотиви пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено въз основа на доказателствата по делото вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е налице качествена проверка на първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши анализ на приетите от първия съд фактически и правни положения, и да даде отговор дали те са правилни и верни.

В мотивите няма никакъв коментар поради каква причина е отхвърлен изцяло предявеният от Община Девня граждански иск за претърпени имуществени вреди. Задължение на решаващия съд е да опише поради каква причина не уважава иска. Има ли вреда от противоправното поведение на подсъдимия. Ако съществува имуществена вреда за общината, тя може да бъде от престъпление, но може и да е от неправомерно поведение, тоест да е деликтна отговорност. Решаващият съд е бил длъжен да вземе отношение по този въпрос, но не е изпълнил задължението си.

Поради всичко изложено по-горе въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и съответно да даде отговори на поставените в протеста и жалбата на гражданския ищец въпроси и възражения, и тъй като това нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, следва присъдата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд – ДРС за ново разглеждане от друг съдебен състав“, пише съдията докладчик по делото във ВОС Красимир Гайдаров.

barometar.net