10 години се занимавах с битова криминална и разследваща журналистика. Вестникът за който работех, бе нарочен от най-жълтите телевизионери, дето ни карат да гледаме как се пърди в „Биг брадър”, или как се надява презерватив и се пият опиати и урина в „На кафе”, за „жълта преса”. В началото на професионалната си кариера бях редактор на „Кинопрегледа”, а сега работя за културен сайт. Защо ви казвам всичко това: Защото искам да ви уверя, че съм била във всички „нюанси” на журналистиката и познавам добре и „бялото”, и „черното” в нея. Човек, ако държи на професионалната си чест, пише честно – не се крие зад чужди имена и не ползва псевдоними – пише по съвест и отговаря с името си, където и да работи. Създателят на т.нар. „жълта” преса е Пулицер, а идва ли им на някои изобщо наум, че няма по-голяма награда за журналистика от тази на името му, и защо?! Едно мога да ви кажа: няма фалшиви новини, има фалшиви автори на „новини”. И още – че на тия дето се мислят за „бели” вестникари, не им стиска да пишат това, което изкарват „жълтите”. А интелигентните хора винаги ще различат зърното сред плявата. Та, докато бях „жълт” журналист в очите на някои недоразумения – в образователно и всякакво друго отношение, се натъкнах на множество случаи с хора, които бяха превърнати по безскрупулен начин в жертви на съдебната система. Съчувствах на тези хора и се борех с моите скромни сили справедливостта им да възтържествува. Проследявах с годините тормоза над тях, с някои ставахме дори близки приятели. Журналистът, ако не може да бъде толкова обективен, колкото и емоционален, няма как да опише една история така, че тя да грабне хората – да привлече вниманието им.
Аз съм такъв човек, че когато се боря за другите, почти стопроцентово успявам да съм убедителна – по-трудно ми е да се боря за себе си.

Но сега ще ви разкажа за мен, и за това как от първо лице изучих задкулисието в българския съд. Отсега ще ви кажа – там са се настанили толкова безочливи хора в тоги, че реформа с тях вътре в правосъдната система НЕ Е възможна.
Магистрати са си въобразили, че могат да мачкат хората както си искат, понеже са зависими от тях. Виждала съм потресаващи картини в съдебна зала – пресичане на хората по средата на изречението им, заплахи за глоба с крясъци, безпардонно поведение, нелепи определения, пълни с правописни грешки протоколи от заседания, тайни срещи с „избраната” страна по коридорите на съда, и какво ли още не. И всичко това се случва, защото част от човешкия „материал” в съда е лош, а в същото време – самочувствено безнаказан. Двете неща са свързани. Ако можеше да има съд за съдиите, щяха да се замислят дали да я карат така. Но няма! А в историята, която ще ви разкажа, има съдии, които определено нямат място в системата и вие сами ще прецените защо.
През 2012 г. заведох наказателно дело от частен характер срещу тв водещата на предаването по Нова телевизия „На кафе” Гала Будева. Помните я сигурно, че носеше таблата в „ШОУ Невада” като една от асистентките на Къци Вапцаров. Палачинката, обаче, така се обърна, че днес тя се мисли за българската Опра Уинфри, а Къци е почти в забвение. „Момичето на късмета”, което Къци кръсти Гала, много си е повярвало, че е велико, а понякога ръси такива глупости в ефир, че на човек естествено му идва да прихне в смях, като че гледа комедийно шоу. Та същата тази, в предаването си, в което отидох за право на отговор по подобен повод – да я разоблича, ме нарече „лъжец”, а наградата ми „Златно перо” от СБЖ – тенекиена. Така се разпени, че прекрати предаването. След хулиганщината й, цялата Нова телевизия се втурна да й помага в поредица от предавания, в които изкара, че бунтът на Гала бил, моля ви се, срещу „жълтата преса”. Аз, обаче, не го схванах така, и заведох наказателно дело от частен характер за обида и клевета. Епитетите на водещата бяха толкова красноречиви сами по себе си, че си мислех, че делото е лесно даже за човек, хванат от улицата, без правна култура. А то, това дело продължи цели 5 години – в 18 съдебни заседания, 6 експертизи на мой джоб и на две „серии” разпити на свидетели. Като единият от свидетелите на Гала, беше моля ви се съжителят й Стефан, който тогава нямаше и хал хабер, че един ден с връзки ще го назначат като ководещ в „На кафе”. С две думи, така и не разбрахме тогава, какво точно той трябваше да свидетелства за нейното предаване?!? Но, по-важното: На мен ми отказаха още в началото присъединяване на гражданския иск, но аз и не се интересувах от парите – гледах на това дело като на дело на честта. Откъде да знам с какво безчестие ми предстои да се сблъскам?!? Осезателно бе усещането с какво презрение се отнасят съдиите към моите доводи и пледоариите на адвокатите ми, и колко сервилно се отнасят към адвокатката на подсъдимата. Т.нар. „двоен стандарт” неприлично биеше на очи. Адвокат на Гала бе Златка Стефанова от екипа на адв. Доковска. Тази жена – истински „жонгльор” на правото, употреби целия арсенал от прийоми, с които да се отлагат заседанията, така че да избута делото извън давностен срок и да не мога да осъдя Гала. Цели три години костваше на СРС, за да стигне до присъда. Съдийката умува над 4 часа в кабинета си, сякаш чакаше нещо, или очакваше някого, и накрая обяви, че Гала е … невинна. В мотивите си посочваше, че обидата била присъствена, а пък аз не съм присъствала в предаването. По-голяма нелепост, така убедено написана, не бях чела. Та ние двете с Гала сме в студиото на предаването й! Обидите са нанесени лице в лице, така да се каже. Но въпросната магистратка Ваня Горанова, бивш следовател, забележете, предпочете да се направи на малоумна, но да оправдае Гала. И по-страшното от това – „изяде” ми 3 години от времето – буквално изцеди възможността да успея да се преборя за присъда в чувствително стопения давностен срок.
Обжалвах, и градски съд върна делото обратно, с мотива „драстични нарушения на правото”. И всичко започна отначало – нови експертизи, нови разпити на свидетели – всичко на мои разноски. Заради малко оставащото време, се наложи да се откажа от някои обвинения. Съдът, обаче, хич не го вълнуваше това. Обратното, уж любезно и като че на моя страна, съдия Мила Лазарова ми предложи да запазя обвинението „клевета”, въпреки че чудесно знаеше, че нямам време за това. Отказах се от това обвинение, но ако видите мотивите в по-късната осъдителна присъда на същата съдийка, ще останете с впечатлението, че Гала е оневинена по обвиненията, от които се отказах. Защо ли?! Най-накрая от няма й къде, излезе първата осъдителна първоинстанционна присъда за Гала Будева. С мижаво наказание – по чл. 78а от НПК – административно – малка глобичка и съдебна таксичка. За да не я ощетят. СЕМ трябваше да я свали от екран, защото престъплението е на работното й място, но къде ти такива санкции за „вип” тв персона?!
Сещам се за една мисъл на Тери Пратчет: „Човек, когото можеш да купиш, не струва нищо”. Някои си мислят, че „купуването” става само с пари. Не, най-евтино „купен” е онзи, който губи достойнството си!… Разбирате ме какво искам да кажа. Гала взима три пъти повече от тези „услужливи” съдийки, а те се държаха като слугини пред нея. Но, да продължа: Гала обжалва осъдителната си присъда и делото отново се върна в градски съд. И там започна да се отлага – Гала искала да присъства на заседанието, а не й дали навреме призовката. Цели 4 дни не могли да я намерят, моля ви се, в телевизията, в която работи всеки ден! И така пак се отложи делото.
Идва последното – 18-о заседание по това дело – забележете – 18-ото, 21 март 2017! Гала казва последната си дума, съдийският състав се оттегля на съвещание. По закон след завръщането си в зала, председателят на състава Ралица Манолова трябва да прочете присъдата, или поне диспозитива й, но тя не го прави – казва, че ще се произнесе с решение. До изтичането на давността остават 21 дни, но по закон присъдата трябва да излезе в следващите 15 дни. Спокойна съм, а не трябва. Защото ако вие закъснеете с един ден срока на обжалването, не ви приемат жалбата, а пък безнаказаните магистрати могат да си точат сроковете както си решат. От тази безнаказаност се възползва и г-жа съдийката Манолова, която изцяло потвърждава първоинстанционната осъдителна присъда, но я написва чак на 15 юни 2017 г. – на третия месец от заседанието. От тази дата влиза в сила присъдата. Има си всичко – и печати, и мотиви, и задължителното „Решението е окончателно”, само дето със закъснението си съдийката я е извадила извън давностния срок. Как мислите, дали е случайно?
Не е! През декември миналата година Гала подава молба до главния прокурор, че е била осъдена в извъндавностния срок и това й нанесло вреди. И г-н Цацаров написва до САС /Софийски апелативен съд/ едно Искане за отмяна на присъдата в частта за наказанието и наказателната отговорност, като запазва вината. Задкулисно, без да ме призоват като страна, се задвижва един таен процес, в който искането досущ се възприема от САС, като се коментира, че да – последното заседание е било в срок, съдът е допуснал процесуално нарушение, но то трябва да се поправи… Защо? – Защото нарушавало правата на Гала. Ами моите права не ги ли нарушава?! – За тях изобщо не става реч, освен че се отбелязва „съболезнователно”, че този развой на нещата е в ущърб на тъжителя, ама „такъв е законът”. /?/ И чуйте последствията от всичко това. САС възобновява делото в първоинстанционния съд, като му възлага той да се произнесе за адвокатските разноски на осъдената Гала, на които се гледа като на „вреди”, когато всъщност според мен са само ползи?!? Това са парите на адвокатите й, които бавеха делото, с цел то да излезе от срок, че да не осъдя Гала?!? И кой, мислите, трябва да им плати? Аз. Според съдийката, която с неудоволствие първа осъди Гала, аз трябва да й дам 12 000 лева. Чудесен раванш от нейна страна за „неудобството”, че осъди вип-лицето Гала. Съдия Лазарова директно заковава, че при прекратена наказателна отговорност, според чл. 190 от НПК, разноските остават за тъжителя. И нито дума за вината на Гала – в нейните очи важни са само „вредите” й, разбирайте – адвокатските й разноски.
Оскърбеният тъжител, който съвсем основателно е водил дело, за което говори и самата присъда, е унизен да плати на оскърбителя си, задето го е осъдил; осъден е да осребри адвокатските разходи на оскърбителя си – т.е. на хората, които са му пречили; и де факто така, според съдийското Определение, ще бъде възстановена „справедливостта”, нарушена поради… нарушението на съда! Вие намирате ли логика във всичко това, освен че в него няма капчица морал?!?
Не знам дали в българското правораздаване има случай точно като този, защото Гала е „специална” – тя очевидно е сред недосегаемите и нейните „вреди” са скъпи като самата нея – наскоро дори я обявиха за „национална гордост” /според Евгени Минчев/. Но че има и други злоупотреби с чл. 190, когато тъжителят плаща за нарушения на съда, има. И хората тръгват да си търсят правата /и парите/ с дела по ЗОДОВ и в Страсбург. Но нали знаете какво става после? – За грешките на съда и наглостта на хора като Гала, плащат данъкоплатците – т.нар. „простолюдие”. По правило тъжителите сме хора от това „съсловие”.
Моят случай говори за безочлива съдийска безнаказаност, която отдавна е започнала да превзема нашенския съд на всички инстанции. За жалост, в тази система има и свестни хора, но те нямат сили да се преборят с калта – съзнават, че ще бъдат смачкани. И знаете ли какво още гнусно има в тази история – адвокатката на Гала – Златка Стефанова, е автор на реферати за Европа „Справедливостта на съдебния процес”. Тя участва в европейски проект и предава опита си по симпозиуми. Такива хора минават за експерти у нас!… Вип-персони, практикуващи „Вип”-правосъдие”!
Гала тук е само един персонаж от моята история, но има много и други такива „недосегаеми” персони като нея. Те злоупотребяват с капацитета и достойнството на българския съд, но странно защо магистратите не се чувстват оскърбени от това, а тъкмо напротив – с радост им „услужват”. И знаете ли защо? – Зад Гала и такива като нея, стоят други хора, които воюват за празнодумци като нея, с определена цел. Има нужда от хора като Гала, които сутрин да стискат пъпки, да показват как се надява презерватив, да рекламират продукти, да разпитват чалга певици за креватния им живот и прочее, за да отклоняват вниманието на хората от същинските проблеми в България. Личностите пречат на това промиване на мозъци. Срамното е, че Гала постигна това, което й позволи българският съд! Може да се каже и обратното: Ако българският съд имаше достойнство, Гала нямаше да може да постигне това!
Безочливи съдии са се превърнали в лакеи. И то съвсем доброволно. Перчат се на обикновените хора, а за силните на властта са превърнали съда в слугинска стая за „рум сервиз”.

Еми МАРИЯНСКА