Варна изпраща поредното шумно, ветровито и обладано от нарастващия брой простаци лято. Вървя по тротоара на улица Македония, по-точно правя опити да вървя, защото той е обрасъл с огромни храсти, около дърветата са се образували бабуни и се питам: На 200 метра от община Варна ли се намирам или в гората? Непроходимите тротоари контрастират с нови такива около офисите на фирми, ресторанти и баровски блокове. Но във Варна преобладават жилищни блокове на 40-50 години и тротоарите около тях са в окаяно състояние. Как минават по тези лунни тротоари майките с колички, за мен остава загадка? Продължавам към площадчето до Историко-художествения музей. Там има фонтан, разбити плочки и две баби, които седят на изпотрошена пейка. Събота вечер е, фонтанът свети в различни цветове, красиво е, но изведнъж светлините му угасват – някой пести ток! През деня музеят не работи, няма туристи – казват ми, че ги водели организирано през седмицата.

По булевард Мария Луиза профучават пишлемета с пистови мотори – няма институция във Варна, която да се справи с тези мамини детенца. От полицията ми довериха, че не ги гонели, за да не ги стреснат – карали с много висока скорост! Блестящ аргумент за бездействие?! Вече няколко лета, Варна е превърната в писта от тези мотористи, някои от които приключват преждевременно земния си път, но другите под влияние на егото си и стимуланти, продължават да тормозят хората. Въздухът е мръсен, ужасно мръсен! Градът гъмжи от стари автомобили, които бълват вредни газове. За тях също няма приет закон – лобито на продавачите на стари коли надделя в парламента.

По Ларгото туристи има – поляци, руснаци, румънци, по-рядко англоговорящи. По паветата направени с толкова усилия от строителните работници от Дупница върви шарено мнозинство от хора. Атракции няма! Като изключим няколко улични музиканти, дори колоритната индианска група това лято не дойде във Варна. В отдел „Култура” в община Варна се занимават с толкова много фестивали през лятото, че нямат време да помислят за улични атракции. Но нечия мъдра глава постави по автобусните спирки – написани разкази, някои с идиотски послания и без смисъл. Но важното е да се отчита дейност.

Барчетата и ресторантите са пълни, в тях кипи живот – двойки се прегръщат, „златотърсачки” се оглеждат за жертви, Човекът с Потника прави своята вечерна обиколка, мързеливи рентиери обсъждат нещо, просяци изникват от нищото и искат пари, дядото с пуканките се радва на дълга опашка, глъч, олелия – Варна диша, но е на изкуствено дишане. Липсва колоритният Иво Димов, облечен елегантно да ръкомаха с ръце и да говори на висок глас. Варна загуби своите чешити. Няма ги Ачо Муната, фото Мексико, куцата Сийка, Ванко Тариката, Тошко Мафията. Остана само дядото, който продава нощем цветя по ресторантите – незасегнат от времето. На тяхно място се появиха нагли просяци, нахални младежи, които ти искат цигара и бизнес проекти – безбройните дъщери, които продават сувенири по заведенията.

В жегата е толкова трудно да се диша, че Гражданска защита трябва да раздава кислородни апарати.

Отивам към Римски терми – там барчето работи, както и самите терми. Туристи в тях няма – сигурно ги водят организирано през седмицата. Но тук се провеждат културни мероприятия – под открито небе. Продължавам към Атракционната зона на Морска гара –  заведенията са пълни, гърми музика, деца играят по катерушките. Неколцина рибари ловят илария, стар военен катер прави маневра и опушва половин Варна – изтърпявам и това, все пак армията ни е бедна!

От външната страна на вълнолома е спокойно, има нов паметник /и стихове на Валери Петров/, младежи се разхождат по изтърбушения вълнолом и опитват да избегнат стърчащите арматури. Вълноломът е държавен, както и буните и от години се намират в окаяно, ужасно състояние. Но държавата ни е бедна – как да не й влезеш в положението? Всяка година правителството отчита солиден бюджетен излишък, но да оправи вълнолома на Варна и буните – пари няма! Колко е просто и логично!

Все пак премиерът Борисов дойде във Варна, направи оглед на мащабния ремонт на булевард Левски, поскара се и се прибра в София. Много пари се отделят в града за ремонти, но хората не пазят направеното. Трошат се пейки, детски площадки, автобусни спирки, лампи – вандалите са навсякъде. Варна се напълни с простаци, които се опитват да налагат селяндурския си начин на живот, не да приемат градския. Как да обясня на някой селяндур, че не трябва да пали огън в двора си и да опушва стотици жилища? Той е варил е буркани в селския си двор и си мисли, че Варна е родното му село.

Но, спри сърце и дай воля на разума! Във Варна, след 13 годишното забатачване, сътворено от Кирил Йорданов има и светли лъчове – махнаха незаконните кабели, които висяха из целия град, ремонтираха детските площадки, оправиха центъра, родителите не чакат по цели нощи пред детските градини и ясли, докараха нови автобуси и тролейбуси, ТИМ реновираха Морските бани по Крайбрежната алея /и закриха Калните бани/ и може би ще построят и стадион „Варна” в близките години.

Варна се промени – варненци си останахме същите. Интровертни, подозрителни, малко еснафи, но отворени към света. Дошлите от други градове и села вляха свежа кръв във Варна – привнесоха техни порядки, някои добри, други лоши. Но това е неумолимият ход на живота – той не пита какъв искаш да е родният ти град, а налага промени! Промени, които времето диктува – за жалост време на дивашки материализъм, завист, омраза, нелюбов към ближния и мисъл единствено за собственото оцеляване!

Варна няма вина за това. Варна я е имало преди нас, ще я има стотици хиляди години след нас.

Иво Югов

barometar.net