Карлос Кастанеда има хубава мисъл: „Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.“ На теория е лесно, но на практика? Егото помага на човек да се бори в живота, да е напорист, да постига целите си. Но му пречи, когато е голямо и съчетено с гордост – субектът става нетърпим за околните. Егото те кара да се чувстваш нещо повече от другите, но никой не е повече от другия. Говорил съм с хора, които не са напускали родните си села – изумявали са ме със скромността си. Общувам с хора от големия град – самолюбието и егоизма са пропили душите им. Има само един лек срещу егоманията – ако човек сам стигне до прозрението, че да превърнеш себе си в център на Вселенета тежи и изтощава. Егоцентризмът е нормално явление у децата до 6-7 годишна възраст, но при много възрастни продължава цял живот. Егоцентрикът не приема чуждо мнение, авторитарен е, и се опитва да налага своята гледна точка. Той говори сам със себе си. До болка са ми омръзнали хора, които повтарят в транс „Аз имам това, Аз направих онова..Аз, Аз, Аз…“ – безкрайно ехо на самолюбието, което ще ги спука по шевовете. Не понасям такива самохвалковци, избягвам ги – но те никнат като гъби след летен дъжд.

Кога егото пречи и кога помага? Нагледен пример за това са двама души, които имат огромно его. Те бяха първи приятели, а днес са врагове: Бойко Борисов и Слави Трифонов.

Когато Любен Дилов-син ги запознавал им казал, че България ще се окаже тясна за егото им. Излезе прав – двамата не могат да разделят малка България. Борисов има его, колкото Антрактида, но рядко се поддава на чувствата си – знае че властта е игра. Жонглира с думите, с нагласите на българите, „тефлоновото му покритие“ още стои и му позволява да излиза сух между капките. При всеки гаф намира виновните – но той никога не е виновен. Дори се извинява от името на други – нова мода в политиката. В първите си мандати, като премиер се хвалеше с построените /от него/ магистрали, режеше ленти – в третия мандат самолюбието му е поносимо. Насреща имаме Помирител, медиатор на Балканите – има израстване.

Слави Трифонов не отстъпва на Борисов по егоцентризъм, но няма опит в политиката – няма и неговите качества. Той е избухлив, емоционален, отмъстителен. Слави няма бъдеще в политиката и го знае – затова никога няма да изостави доходоносния си бизнес в телевизията. Той мрази Борисов – но в политиката нищо не е на лична основа. Егото започна да пречи на Слави и в предаването му – той не прави интервюта, а досажда с дълги монолози. Не е журналист и никога няма да бъде. Прави хубави песни и концерти и това е амплоато му. За разлика от Борисов, той не прави опити да овладее егото си – и това ще му изиграе лоша шега за в бъдеще.

Иво Югов

barometar.net