С един противоречив вицепремиер в лицето на Валери Симеонов по-малко и поне някакво обществено удовлетворение сред протестиращите вече осем месеца майки, всъщност от утре управлението на държавата продължава и никаква реална промяна няма да има.

Въвеждането и увеличението на данъците в България си остава популярно държавно решение, а въвеждането на безумни данъци е винаги признак за упадък на една държава, икономика и капсулиране на управляваща „каста“. Освен данъчните увеличения, официалната статистика показва 7,7% средно увеличение на доходите и 9,8% увеличение на разходите за година, 2,1% инфлация с прогноза до края на годината тя да скочи и до 4%, а икономическата ситуация в страната продължава да се оценява като твърде неблагоприятна за спестяване. Данъците са една от причините за упадъка на Римската империя, а в България не се спазва дори и първият от основополагащите принципи на данъчно облагане на Адам Смит, обясняващ връзките между политическите и икономическите институции и процеси.

Векове след Римската империя, държавата-република забравя за този първи принцип – съразмерността на облагането – данъчното облагане трябва да се съобразява с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците. Данъците трябва да са поносими, да не пречат на съществуването на данъкоплатеца. Когато данъците са прекалено високи, те пораждат отрицателни и дори разрушителни тенденции в икономиката.

През последните години в България се въвеждат и покачват всевъзможни данъци, списъкът е дълъг и няма да изброяваме всички, но ето поне част от тях: увеличават се местните данъци и такси, общински туристически данък, данък върху застрахователните премии, данък „лихва, данък върху таксиметровите превози. Увеличават се акцизите върху цигарите, нагреваемите тютюневи изделия, тютюна за пушене, горивото. Повишават се вноските за здраве, пенсия, максималния осигурителен доход, минималните осигурителни прагове, таксите за държавни и общински услуги, винетките и др., а сега и застраховката Гражданска отговорност и данъка върху старите автомобилите. Да не забравяме и цените на горивата, които живеят собствен напълно неопределен живот. Така от тук и от там, пряко и/или косвено, с по лев, по два, по три джобът на обикновения български гражданин става все по-плитък, а пък управниците ни го мислят за бездънен явно.

В България се е наложила практиката, всякакви промени, данъци и изисквания да се прокарват по всевъзможен начин, дори и тихомълком и заобиколно, ако веднъж не минат. А римските реформи и данъци напомнят твърде много на идеите за реформи, данъци и облагане днес у нас – от тези за малките производители и животновъди, до застрахователния сектор и горивата. Идеи, а камо ли предложения за намаляване на практика няма.

Реформите на император Диоклециан (284-305 г.) слагат основа на всеобхватно данъчно облагане в цялата империя. Той реформира системата за изчисления на зехтин, плат, оръжия и стоки, необходими за издръжка на един римски войник, преброява населението, ресурсите и най-вече земеделската земя. За да поддържа тази система на тотален контрол над всичко – икономика, работа и доход в империята – администрацията се разраства неимоверно, а държавата постоянно качва данъците, резултатът – земята буквално запустява. Диоклециан се опитва да контролира инфлацията, като издава указ за максимална цена и заплати на работниците и въвежда комбинация от прогресивен данък върху богатите (данък върху имуществото) и плосък данък за всички. За съжаление и двата данъка се твърде тежки. Средната класа, особено в провинциите, е финансово унищожена, а представителите й в градовете са отговорни за събиране на данъците и ако те не отговарят на оценката на администрацията, доплаща самата средна класа, като всеки е заплашен от отнемане на имуществото и робство.

Император Константин Велики (280-337 г.) продължава политиките на Диоклециан в икономиката, а след смъртта му следват няколко кризи, икономиката се премества в провинциите, далече от централната власт и бюрокрацията, което кара властта да качва данъците още и още. Императр Веспасиан (69-79 г.) измисля веспасианските тоалетни с цел да събира урината, която е продавана на занаятчиите, обработващи кожа и вълна, като избелител, а древните римляни плащали специален данък на хазната за урината, която получавали.

Печално известният император Калигула (37-41 г.) въвежда практиката да изписва регламенти за нови данъци със ситни букви и ги поставя в тесни и малко достъпни места, за да не могат да се четат добре, след което глобява и наказва… Той измисля и държавен данък върху проституцията, като с него облага не само тези, които я упражняват, но и тези, които се възползват.

Можем да направим препратка за горивата към облагането на олиото за готвене в древен Египет – фараоните и египетската администрация въвеждат данък, който се плащал от всички домакинства. Властите следели за събирането и проверявали дали всеки използва олиото повторно или друга негова алтернатива за готвене, а при нарушения, наказанията били жестоки (все пак това е древността, не 21 век…)

Съвременен пример може да бъде даден дори със САЩ през 1991 г. с налагането на данък върху луксозните стоки. Увеличаването на данъка и икономическата реакция към него води до промяна на цените и продукцията в икономиката. Резултатът е, че търсенето на някои стоки намалява, а някои индустрии и сектори претърпяват и сериозни сътресения.

Какво биха означавали данъците днес – когато данъчните ставки се понижават, би се постигнал икономически растеж. Причините за намаляване на данъците не са малко и най-основната е, че богатството и благосъстоянието не се случват от само себе си, те трябва да се произведат някак. А онези, които произвеждат, всъщност имат правото да го пазят и увеличават. Тъй като човечеството не е измислило по-добра алтернатива от Обществения договор по Русо, Лок и Хобс за държавно управление и нуждата от регулация, за да не се възцари анархия, гражданите се съгласяват да се откажат от част от богатството, което създават, за да платят за публични блага, национална отбрана и сигурност, здраве и т.н. Но в една съвременна Република, гражданите не дават на правителството неограничени права за претенция към парите и стоките, които се произвеждат, а дава на правителствата възможност да се грижат като добър и избран за това стопанин.

Високите данъци обезсърчават производството, работещите и инвестициите, докато намаляването на данъците увеличава производството. Ясно е, че при просперитет в икономиката, същите данъци водят до по-голяма събираемост, а гражданите дори по-лесно приемат увеличаващата се данъчна тежест. При проблеми в икономиката това определено не е така и в момента е повече от явно, че България има проблеми и със своята икономка, и със своите граждани – вижте ежедневните протести.

Всяка група по политически интереси иска нещо – път, язовир, социална програма, повече учители, повече полицаи, повече данъци, а единственият начин да не се харчи събран излишък, е да се позволи на данъкоплатците да го запазят и сами да го реинвестират в икономиката, задвижвайки процесите й.

По-ниските данъци са единствената реална проверка за качествената намеса на държавата.

В света и в България, се оказва, че популистите овладяват до съвършенство изкуството да влияят на политическия дебат, създават и предизвикват страх и безпокойство, твърде често обещавайки повече и по-силна държава, без обаче да обяснят често, че това на първо място означава повече администрация и повече данъци, и обедняване на работещия човек. Политически партии като Обединени патриоти и ГЕРБ (управляващи сега), не изпъняват своите обещания за пенсии и реформи в помощ на малкия и среден бизнес, припознават се като десни, но на практика не се държат така. Партиите в опозиция, парламентарна и извънпарламентарна, също не изпълняват това, за което се определят и социалисти, и демократи (също управлявали България) се размиват в действията и твърденията си, а единственото, което правят е да се раздробяват и припознават в нови и нови проекти.

Няма ги политическите субекти, които да защитават малките предприемачи. След голи заявки, няма кой да представлява вече все по-рехавата, дори направо изчезваща българска средна класа. Дори в собствената ни столица, малки магазини са буквално задушени от извършваните грандиозни ремонти. Един малък магазин би трябвало да издържа преспокойно едно 4-ри членно семейство, вместо това те оцеляват и дори плащат всевъзможни данъци и такси за това – просто да оцелеят, до следващия път.

Социалният експеримент за незаинтересованост на гражданите към управлението доведе до невъзможност за контрол и над данъчната политика. 30 години след онези заветни „45 години стигат, времето е наше…“ в България се вижда невъзможността или нежеланието на държавата да помогне или поне да не пречи на малкия и среден бизнес. Отношенията между всички партии и политици са последица от завръщане към един архаичен трибализъм, който дава предимство на първичното над политическите, гражданските и икономическите ценности.

Намираме се в несигурното положение да се връщаме към този начин на мислене в търсене на съюзници и врагове. Необходима е реална ангажираност между политически несъгласните опоненти, минали, настоящи и бъдещи управляващ и опозиция, озовали се случайно или не в управлението на държавата, защото отричането или взаимните обвинения водят единствено до упадък.

В свой доклад от 8 ноември, Европейскта комисия мимоходом спомена два важни фактора за растеж на икономиката, а мимоходом и не целенасочено, просто защото там това е естествено. Два фактора, които ние забравяме или никога не сме познавали, а те са пряко свързани и с данъците – вътрешното търсене е стимул за растеж и това, че потреблението се влияе положително от повишаване на заплатите и от фискалните мерки.

Друг е въпросът къде точно сме ние, когато се хвалим, но както допълват от ЕК, „нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа“.

Константит Ботев
news.bg