Преди близо месец лидерът на НФСБ Валери Симеонов подаде оставка като вицепремиер. След това отново се завърна на депутатска банка като народен представител. В интервю за flagman.bg, той коментира последните политически събития и прави равносметка на управлението на ГЕРБ и коалицията „Обединени патриоти“.

– Г-н Симеонов, къде се чувствате повече на място – в правителството или в парламента?
– Най на място се чувствам във фирмите си в Бургас, но така ми е било писано.

– Вие сте си го избрали.
– Да, така е.Това е мой личен въпрос. Решил съм в края на живота си да направя нещо и за държавата, а не само за хората, които работят при мен и за клиентите на „Скат”.

– Оправдан ли беше този протест на Камарата на строителите против опозицията? Стана доста доста добра реклама на БСП, не мислите ли?
– Странна ми е тази гледна точка. Защо да е реклама на БСП? Нека не забравяме, че БСП повдигна въпроса в Европейския съюз – искаха европейска експертиза и прочее. Както знаем, те никога не закъсняват с доносите си срещу България. Аз напълно разбирам работещите и управляващите строителните фирми, защото съм човек от бизнеса и когато се хвърлят такива петна, българските закони не позволяват фирмите да съдят някой, който е изнесъл клеветническа информация по адрес на фирмата (не по адрес на конкретно лице). От тази гледна точка аз подкрепям този протест срещу тази кампания, която беше подета от БСП. Вярно е, че от една страна това може да прави БСП да изглежда значима, но от друга страна, да не забравяме, че по волята на народа това е втората по големина партия в България. И поведението на тази партия не може да бъде определено като патриотично. Напротив, в името на собствения си рейтинг тази партия не се спира пред нищо. Тя би оклеветила не само строителните фирми, тя би оклеветила и България. Така стана и със строителството на оградата. Същото е и по отношение на твърденията за некачествено изграждане на пътища. Не че няма некачествено изградени пътища (ние самите, които пътуваме до Бургас всяка седмица, ги знаем къде са), но да се лепне такова петно върху целия строителен бранш, е най-малкото некоректно. И аз разбирам, че хората протестират. Имат право. Между другото, протестът не беше като тези хаотични протести на софийските „талибани“ от най-различни цветове и полове, които запушват Орлов или Лъвов мост. И вечерта като се съберат на пет водки, решават кой булевард да запушат и да побъркат София. Забележете, че протестът на строителите беше без затваряне на пътни участъци. Те демонстрираха сериозна мощ от гледна точка на техника, но не блокраха „Цариградско шосе“, нито нещо друго. Което показва, че степента на отговорност на тези протестиращи е много над на нивото на протестиращите жени с деца инвалиди или пък на протестиращите псевдозелени еуглени. Вижда се просто, че има интелектуална разлика в пъти.

– Преди съставянето на това правителство казахте, че Бойко Борисов не е подходящо да е премиер. Оставате ли на тази позиция? Работихте с него, как Ви се вижда?
– Труден въпрос… Трябва да си призная, че Борисов се развива. Естествено аз вече имам по-близък поглед върху него. Безспорна е неговата значима еволюция от гледна точка на външно-политическите му действия. Той направи така, че за България да се говори; да бъде значим фактор в Европейския съюз не само заради председателството, но и като инициатор на организацията за влизането в ЕС на държавите от Западните Балкани. Но също и с отношенията с другите съседни държави, което няма как да отречем, че са лично негови заслуги. По отношение на взимането на решения също мога да кажа добри думи. Бързо взима решения. Но не одобрявам прекалената му чувствителност към медиите. Защото тази чувствителност, тази нагласа да се угоди на всеки репортаж и да се реши всеки проблем, дори и измислен като например с оня палячо от „Помияри на ефира”, или как бяха… Той там направи недопустим гаф. Нареди да се арестуват хората, които нямат вина и го направи от Брюксел, ако се не лъжа. Но това показва една прекалена чувствителност към медиите, уязвимост, която аз не мисля, че е държавническо качество. Също така и недостигът на достатъчна мотивация и решимост за извършване на по-сериозни промени. Така че когато съм давал преценката, съм бил народен представител и от тази гледна точка съм преценил, че партия ГЕРБ има достатъчно кадърни хора, които биха могли да организират изпълнителната власт и без Борисов. Сега виждам, че това не е точно така, защото когато кажеш, че не трябва да е Борисов, трябва да кажеш – добре, а кой да бъде. И човек може да дава оценка, но когато трябва да направиш сравнение, на база на сравнителен анализ да издигнеш друг от ГЕРБ, вече е малко по-трудно да се каже дали има подходящ заместник.

– Не е ли проблем, че Борисов има авторитарен начин на управление, който е неприемлив?
– Не, няма авторитарен начин на управление. Това не е така, това е впечатление, което не е вярно. Няма авторитарен начин на управление. В определени моменти обаче предприема прибързани действия под влияние на медиите. Това е проблемът на Борисов. Но в никакъв случай не мога да го определя като авторитарен ръководител. Като сравнявам неговия начин на организиране примерно на дейността на министерствата и т.н., по-скоро е либерален. По-скоро, ако може да се говори за авторитарен стил, аз съм в по-голяма степен привърженик и представител на по-авторитарен начин на водене на дейност, на политика, на организация, на администрация и т.н.

– Затова и нямате тази чувствителност за авторитарния уклон на Борисов.
– Сега… дълбоки анализи. Аз давам моето мнение, а вие ако искате си направете анализ върху мнението на Симеонов. Но пак казвам – напротив, много често той е прекалено мек. Особено по отношение на всякакви протести, псевдопротести, искания, псевдоискания и т.н. на всякакви маргинални групи. Готов е да ги приеме и да им угоди, което на мен не ми харесва.

– Има ли задкулисни играчи, които дърпат конците на Борисов?
– За това ще питате Борисов.

– Борисов няма да каже. Той е засегнато лице.
– Аз не мога да кажа, защото пък не знам. Не искам да лъжа и да клеветя. Аз от моята позиция на вицепремиер трябва да ви кажа, че много рядко съм контактувал с Борисов. Да не кажа, че почти не сме разговаряли, освен на Политически съвет и на Министерски съвет. За година и половина в частен разговор с Борисов съм бил може би 2-3 пъти. Така че аз не мога да дам аргументирано становище, че е зависим или че не е зависим.

– Има ли задкулисно взаимодействие с Делян Пеевски примерно?
– Не мога да кажа. Тъй като ме познавате отдавна – ако знам, няма ли да го кажа?

– Не знам, може да сте се променил.
– О, да, да. Аз като отидох в изпълнителната власт, се оядох, купиха ме, продадох се…

– Оценката Ви за главния прокурор вече в края на мандата му каква е?
– Шарена. Главна прокуратура се захвана със знакови фигури, което е добре, но се занимаваше и с много глупости, което е зле. Имаше случаи, в които главна прокуратура по модела на Борисов тръгваше едва ли не преднамерено по отношение на проверки, които бяха инициирани от медии. Или примерно много често, което е факт за всяка държава – обществото изпада в много временни заблуди и малко по популистка линия прокуратурата тръгваше да му угажда, което не е редно. Прокуратурата трябва да е независима власт, която да взима своите решения само по отношение нарушението на закона, а не под обществено въздействие. Това е недопустимо.

– Не угажда ли на задкулисни фактори главният прокурор? Примерно случаят ЦУМ-гейт е емблематичен.
– Нищо няма в ЦУМ-гейт. Нищо!

– Как да няма!
– Грешката е, че не го е извикал в кабинета си. И какво – сега да избодем очите на Цацаров, че отишъл да говори с някой в ЦУМ. Къде е гейтът? Ето това са медийни кампании. Като измисли една медия някаква глупост и всички като папагали започват да я повтарят.

– Има могъщ пловдивски олигарх, който…
– Ама къде пише, че главният прокурор не може да се срещне с един бизнесмен?

– Това е задкулисие.
– Гейт тръгна от Никсън навремето от такива неформални, не законови връзки и въздействия. Къде тук имате такъв случай? Кое е гейтът, кое е компрометиращото? Аз не виждам нищо. Според мен той трябва да го повика в кабинета си. Ако Гергов е търсил разговор, Цацаров е трябвало да го повика в кабинета си, защото няма забрана някой да говори с някого.

– Гергов обаче тук е посредникът в един разговор със Сашо Дончев.
– Добре, да извика Сашо Дончев в кабинета си, да си говорят! Аз ето това не мога да разбера – защо някъде другаде трябва да става този разговор. Това е упрекът, но това нито е нарушение на закон, нито на кодекс, нито на наредба, нито на каквото и да било. Нито пък е морално укоримо.

– Това е задкулисно въздействие на главния прокурор…
– А може ли един въпрос във връзка с вашата прекалена мнителност или мнителността на медиите. Ами ако случайно в един и същи ресторант се намират Цацаров и Сашо Дончев и случайно отидат в тоалетната по едно и също време и се разминат. Оо, голям гейт ще бъде, голям гейт – те ще се разминат в тоалетната. Разбирате ли колко е смешно всичко – да се измислят някакви едва ли не криминални схеми от нищо. Айде да хванем тези нарушения, които са факт, които са нарушение на закона – с тях да се занимават медиите. С морални нарушения, примерно. С това, че всеки в България може да бъде сринат, когато bTV и Nova телевизия започнат да го плюят. Всеки може да бъде окалян…

– Или когато прокуратурата нарочи някого…
– На всеки авторитетът може да бъде съсипан. А това на никой не му прави впечатление. Но за срещата на Цацаров не виждам никакъв компромат. Той може да бъде упрекван за други работи, но вие не ги забелязвате тези неща.

– Последен въпрос – разколебан ли сте за четиригодишния мандат на правителството?
– Аз съм се подписал за четиригодишен мандат и това, естествено, е под условие – че програмата се изпълнява и че коалиционният договор се спазва.

– Има ли отклонение в това отношение?
– Когато има, ще ви кажа. Ако има, ще бъда разколебан за четирите години.