„Българският премиер е дестабилизиран от разкрития за скрит политически съюз“. С това заглавие две издания финансирани от ЕС популяризират случващото се в политическия живот в България напоследък. „До миналата седмица ГЕРБ отричаше да е в неформална коалиция с ДПС, партията на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Но последните промени в избирателния кодекс свалиха маските“, пише в коментара, цитиран от frognews.bg

„В България европейските избори се разглеждат като тест за премиера Бойко Борисов, в момент когато неговата консервативна партия ГЕРБ има равни шансове в изборите със социалистите.“ Така започва материалът във финансираното от Европейския парламент издание Euractiv. Статията е препечатана от сайта за независима европейска журналистика EUelectionsBulgaria.com.

Вижте какво чете за политическия живот в България европейската публика. Автор на текста е Красен Николов, преводът е на Фрогнюз.
България европейските избори се разглеждат като тест за премиера Бойко Борисов. В момента неговата консервативна партия ГЕРБ има равни шансове със социалистите в тези изборите.

Управляващата коалиция в България, която официално се състои от ГЕРБ на Борисов и Обединените патриоти, които са коалиция от три националистически партии, на практика вече не съществува. Постоянните скандали с националистите избутаха консервативната партия на премиера във все по-тесен съюз с ДПС, структура, представляваща турското малцинство. До миналата седмица ГЕРБ отричаше да е в неформална коалиция с ДПС, партията на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Но последните промени в избирателния кодекс свалиха маските.

Промените в избирателния закон предизвикаха сериозна криза на идентичността в управляващата партия в България точно преди европейските избори, които са през май. Най-голямата опозиционна партия, социалистическата БСП, заяви, че напуска парламента, принуждавайки премиера Борисов да възстанови контрола над своята парламентарна група. Това само задълбочи политическия хаос.

Но как се стигна до там? В края на миналата седмица ГЕРБ прокара промени в Избирателния кодекса, които бяха широко критикувани като недемократични. Промените лишават избирателите от възможността да пренаредят представените от партиите избирателни списъци и да гласуват за отделни кандидати. Тази промяна бе по настояване на ДПС, която от години се бори срещу преференциалното гласуване, защото обърква техните избиратели.

В събота (16 февруари) лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов призна, че изпълнението на желанието на ДПС е от съществено значение за оцеляването на правителството. Цветанов е на второ място в йерархията на ГЕРБ след Борисов.

Едно решение, четири грешки

Въпреки всичко това, малко по-късно решението на ГЕРБ се оказа политическа грешка по четири причини.

* Първата е, че преференциалното гласуване се подкрепя от по-голямата част от българския електорат, включително и този на ГЕРБ.

* Втората е, че този ход е признание, че ГЕРБ зависи от ДПС, за да остане на власт. Борисов многократно е настоявал, че никога не е управлявал с партията на Ахмед Доган. Той може да продължи да твърди това след промените в избирателния закон, но малко хора ще му повярват.

* Третата е, че този ход предава националистическите съюзници на Борисов, които имат формално коалиционно споразумение с неговата партия ГЕРБ. Фактът, че ГЕРБ сега открито подкрепя най-голямото политическо желание на ДПС, позволява на Обединените патриоти да напуснат управляващата коалиция, когато това им е удобно, без да понесе политически щети.

* Решението на ГЕРБ също е грешка, защото въоръжава основната опозиционна партия, социалистическата БСП. Социалистите многократно поставяха под въпрос справедливостта на избирателната система, а премахването на преференциалното гласуване само потвърждава тяхната теза. Всъщност те използваха проблемите с избирателния закон, за да обявят, че напускат парламента.

Контрол на щетите
В усилията за контрол на щетите Борисов реши в понеделник да вземе надмощие над втори яв партията и да поеме контрола над парламентарната група на ГЕРБ.

В драматичен политически обрат, министър-председателят обяви завръщане към преференциалната система за гласуване, въпреки че законопроектът, който Борисов отмени, току-що беше приет в парламента. Но това накара законотворците от ГЕРБ да изглеждат слаби и подхраниха твърдения, че те са само кукли в ръцете на своя премиер.

Данаил Кирилов, депутат от ГЕРБ, който е председател на парламентарната комисия по правни въпроси, направи непохватен опит да оправи политическия хаос в неговата партия. „Ние сме народна партия. Ние следваме тренда, обществените настроения, независимо от каква част от обществото идват те ”, заяви Кирилов.

Само преди три години ГЕРБ направи гласуването задължително и ограничи правото на глас за българите, живеещи в чужбина. Българската диаспора протестира срещу този ход, принуждавайки Борисов да направи обратен завой и да отмени тези промени. Пет месеца по-късно второто правителство на Борисов падна след загубата на президентските избори.

Сега ГЕРБ е загубил предимството си и е наравно със социалистическата БСП. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, публикувано от Европейския парламент, разликата между ГЕРБ и БСП е само 1%.
Признанието на Цветанов, че ГЕРБ е участва в неформален съюз с ДПС, може да попречи на Борисов да завърши третия си мандат, без да призовава за предсрочни избори. В този контекст резултатът от европейските избори през май изглежда все повече и повече като ключов тест за управляващата коалиция. Борисов е наясно, че залогът е политическото му бъдеще. Във вторник (19 февруари) ГЕРБ и Обединените патриоти проведоха кризисна среща , за да демонстрират своето единство. Двете страни се споразумяха да засилят дисциплината, за да осигурят парламентарно мнозинство и да гарантират, че ГЕРБ не трябва да разчита на ДПС, за да приеме законодателство. Някои политически коментатори обаче твърдят, че проблемите в коалицията не могат да бъдат решени.

Връзките на ДПС с бизнеса
Борисов може да се е опарил от партньорството с турската етническа малцинствена партия. ДПС наистина се превърнаха в символ на клиентелизма в политиката, откакто основателят й Ахмед Доган заяви през 2005 г., че контролира „клъстерите от компании“.

„Ако мислите, че възможностите ми са по-малки от банкови, тогава нямате истинска представа за потенциала на един политик. През последните 15 години половината от бизнесмените, които са над средното ниво, са успешни или благодарение на моята помощ, или на усмивката ми ”, каза лидерът на ДПС.

Дори за безпристрастни избиратели това беше признание, че ДПС има тесни връзки с големите бизнес интереси. Оттогава думите на Доган преследват образа на неговата партия, въпреки че това не променя популярността на ДПС сред нейния основен електорат – българите с турски произход. Това също не е попречило и на възхода на Делян Пеевски, депутат от ДПС, мултимилионер и медиен магнат, който има тесни връзки с правителството.