Нямам никаква информация отвътре, не знам изобщо какви са отношенията на първото лице, единствено число в държавата ни и неговото алтер его. Но ми се струва, че ситуацията праща много ясен сигнал за качествена промяна в съотношението на силите помежду им. Аз разчитам този сигнал така:

ББ ясно осъзнава, че спасението му като лидер и оцеляването на неговото правителство минават през твърдата и неотменима оставка на ЦЦ.

(Дори с уговорката – нека има оставка, пък после, като минат изборите, като прокуратурата и прокорупционната комисия те оправдаят, ще те върна обратно…)

Но ББ срещa твърд отпор от ЦЦ. ЦЦ според разтълкуването на сигнала категорично отказва да подаде оставка. Вероятно и заради това, че се скри зад океана и не може да почувства градуса на напрежението тук, не вижда отвърнатите очи на верни негови протежета във властта.

Ето защо ББ решително принуждава всички, замесени по някакъв начин в скандала, да си подадат оставките. Всеки от тях има санитарно време на „опъване“, но накрая отстъпва.

Така ББ изгаря всички мостове за ЦЦ, не му оставя шанс да не си подаде оставката! Защото какво излиза – всички си я подадоха, а човекът с най-фрапиращия случай – не си я подава!? Абсурд?!

Проблемът обаче е, че неспособността на ББ да принуди толкова дни ЦЦ да си подаде оставката и да му нареди незабавно да прекрати развлечението зад океана работи и срещу двамата. Вече дори да има оставка (сигурен съм, че ще има), тя няма да се разглежда като своевременен ход на ББ.

То е същото като ловеца, дето викал, че държал мечката. Всъщност мечката държала него.

Оптимистичното в цялата ситуация какво е?

Ами това, че все още поне донякъде у нас има останало общество и съхранени ценности, щом се намери такава мощна енергия наглостта на корупцията, конфликтите на интереси и злоупотребата с влияние да бъде перната през ръчичките!

Тези дни отборът на обществото ни вкара първия гол във вратата на отбора на самозабравилите се политици. И това не е никак малко, макар голът да е само почетен, а резултатът да е двуцифрен във вреда на обществото.

Отсега нататък макар с мъничко, но самозабравилите се политици ще станат по-внимателни, ще имат някакви задръжки. Защото историята го е казала, разказала, показала и доказала, че ако някъде има все още общество и все някакви принципи, то първо перват по ръчичките, а сетне идва моментът, когато слагат белезничките.

Николай Слатински

Фейсбук