… красивото на старостта
е в тайнството – да бъда хрисим,
от мене нищичко в света! –
да знам, че вече не зависи,

за всички болчици простил,
душа разгърдил към Всемира,
да пийна – благ, недраг-немил,
на припечето халба бира,

да милна своя котарак –
и в парка, литнал в птичи песни,
забравен, бавен, мил дъртак,
да дремна с вчерашния вестник,

да знам, че в туй, що предстои,
мен просто няма да ме има –
скован във ледни букаи,
ще хлътна в ледницата-зима,

днес гледам благо на света –
и светлинката ми е свята! –
аз се научих да чета
през погледа на добротата.

Валери Станков