Свилен Шитов е кмет на община Девня от 2015 г. Има висше образование и бизнес в сферата на компютърните технологии. Той е председател на МИГ Девня – Аксаково. Бил е общински съветник и председател на Общинския съвет преди да го изберат за кмет.

Г-н Шитов, данните от МФ показват, че община Девня е в завидно добро финансово състояние. Такова ли Ви е наследството още от началото на мандата?

В началото на мандата ми общината имаше просрочени задължения в порядъка на около 2,3 млн. лв. Към края на миналата година нямаме нито лев задължения, включително и към днешна дата. Напротив, завършихме годината с 2 млн. лв. налични в сметката. През 2019 г. имаме доста богата инвестиционна програма, която осъществяваме. Надявам се, че до края на годината ще я реализираме.
И все пак, как разплатихте тези просрочия?

С общи усилия на администрацията и Общинския съвет. Дадохме си сметка, че трябва да започнем да спестяваме пари. Намалихме възнагражденията на всички – на кмет, на служителите, на ОбС. В рамките на една година покрихме голяма част от задълженията.

Изглежда невъзможно община с такъв малък бюджет да покрие за година над 2 млн. лв. просрочия, помощ от правителството ли получихте?
Не. Изцяло със собствени усилия и средства сме ги погасили.

Това пък не значи ли, че първата година нищо друго не е правено освен икономии, тоест не сте работили по инфраструктурни обекти?
Разбира се. Това се отрази на инфраструктурата. Ако си дадем сметка, че приблизително 2,5 млн. лв. можеха да бъдат инвестирани в инфраструктура, община Девня щеше да изглежда още по-добре, отколкото сега.

При обсъждането на тазгодишния бюджет споменавате, че вследствие на по-добрите приходи общината е наказана от централната власт и за първи път от 2008 г. нямате изравнителна субсидия. Защо така се получи?

Това е решение на МС. Попадаме сред общините, които се справяме добре. Такива са 19 на територията на България, ако не се лъжа. Девня е една от общините с най-добри показатели. Ние се приравняваме със София, Пловдив, Варна, Несебър – всички добре развиващи се общини. Аз споделих моето мнение – хубаво е да сме с водещите, с големите, но трябва да се гледа реално. Със сигурност в общината има какво да се прави. И това, че постигаме добри финансови резултати и успяваме за 4 г. да инвестираме, това не е достатъчно. Тези 200 000 лева ще се отразят зле за бюджета през 2019 г., но решенията се взимат на друго място.

А Вие как приемате факта, че се справяте добре и затова не получавате стимул?

В момента има много повече общини, които са доста зле финансово. Ние не носим обаче вина за това. Повечето администрации на тези общини вероятно трябва да се вгледат в собствените си механизми и да подобрят финансовата среда. От тях зависи, както ние го правим. За съжаление обаче според мен те не го правят. Жалко е, че буквално на 19 общини са им спрени общите изравнителни субсидии, за да се увеличат с 10% сумите за всички останали общини в България. 246 общини се възползват за сметка на 19, но това може би ще се промени занапред. Иначе не е справедливо. Трябва да се стимулират тези, които намират начин и форма да подобрят състоянието на общината си, а към тези, които не го правят, по друг начин трябва да се подхожда.

Тоест, допускате, че в едно обозримо бъдеще ще се изравните?

С бездействие няма как да стане. В Закона за публичните финанси има достатъчно стимули, тъй като тези средства остават за местна дейност и могат да се инвестират на съответната територия. По-скоро това са едни стари навици на повечето колеги, които буквално разчитат на финансиране от МС, от съответното министерство или ведомство. Аз вярвам, че ако се прилага в пълнота законът, ще престанат подобни практики само и единствено да се разчита на ПМС. Не съм против да се реагира, когато се налага по спешност, но преди да се финансира от МС, трябва да се гледа тази община – дали е направила всичко необходимо. Ако тя не си е потърсила стари задължения и има 50% за събиране, държавата не трябва да я стимулира. Недопустимо е някоя община, както и ние сме били в такава позиция – без обезпечение да се сключва договор. Ясно е докъде се стига – до просрочени задължения. И този, който има да взима, чрез ЧСИ да налага запори и възбрани. На нас например на по този начин ни бяха взети повече от 500 декара обработваеми земи, от които ежегодно сме получавали приходи. Сега нашата община няма земя, която да отдаваме под аренда или да посрещаме търсенето на инвеститори. Това е една лоша практика, валидна и за нашата община, и за други.

Кога е била лишена общината от тези земи?

През 2014 година ни взеха 500 дка обработваеми земи за задължение, което не бе покрито от 2009 г., а е нямало пречка да не се покрие. Впоследствие фирмата, съвсем логично, е потърсила начин да си обезпечи вземането.

Най-важните проекти, които сте изпълнили и предстои да се довършат?

Много са проектите, които са важни и хората ги оценяват. В момента върви изпълнение на градски парк. Надявам се да приключи до средата на май месец. Завършва санирането на СУ „Васил Левски“ също през май месец. Предстои ни подписване на договори за рехабилитация на уличната мрежа, за детски градини. Тоест, до края на годината имаме много инвестиции, които предстои да се осъществят. Надявам се да постигнем желания финансов ресурс за 2019 г. От досегашните обществени поръчки нямате нито една свалена, на какво се дължи това? Преди да качим всяка една от процедурите, доста обстоятелствено се разглеждат от юристите, експертите и се стараем да не допускаме стари грешки.

При встъпването Ви в длъжност кое смятахте за най-голямо предизвикателство?

От наблюдението, което съм имал за 8 години, тъй като бях общински съветник и 2 г. председател на ОбС изводът ми бе, че общината наистина има възможност и даденост да се развива. Предизвикателството беше като поемеш длъжността кмет да започнеш да реализираш този потенциал. Надявам се до края на мандата да осъществя всичко, което съм си заложил в програмата.

Сред първенците сте по прозрачност на Програмата за достъп до информация, първи сте и в класацията на в-к „24 часа“ за образцова община. Как постигнахте този напредък?

С общи усилия. Ние заедно с служителите се познаваме с хората. С тях сме си говорили, че контактът с хората е най-важен. Това е връзката. Ако не си подредим къщичката и не сме отворени към гражданите, инвеститорите и бизнеса, няма как да очакваме да се развива общината ни като територия.

И като „отворихте“ общината, включително за бизнеса, той влезе ли?

Да, разбира се. Имаме прекрасни отношения с бизнеса в общината, с доста съвместни проекти. Заедно с някои от най-големите предприятие още от началото на мандата имаме споразумение с „Девня цимент“, „Агрополихим“, „Солвей соди“ за създаване на професионални паралелки. Неведнъж са ни давали за пример в България, защото тези паралелки са изцяло обвързани с бизнеса и търсенето на работна ръка. Това е нещо, за което им благодаря от сърце. Смятам го за изключително важно, тъй като нашите деца имат възможност да намерят реализация именно на територията на община Девня. Има една добра устойчивост, тъй като те като намерят реализация, ще си останат тук, ще създадат семейства и всичко последващо от това.

actualno.com