Morosophi moriones pessimi – Учените глупаци са най-лошите глупаци. Тази латинска сентенция отлично илюстрира същността на изучения като историк варненски фашизоид Костадин Костадинов. Ще рече някой защо изобщо му обръщам внимание ( отново) Отговорът ми ще бъде малка изненада за всички. Благодарен съм му! Ще поясня малко по-късно.
Този човечец, който се заканва да се разправи от позицията на шеф на варненската партия “Възраждане” с “подчовеците” и “олигофрените”, колчем се овласти, е опровергал собствените си опити да отрече ( в предаването “Лице в лице” по БТВ), че е имал нещо общо с престъплението, извършени от негови пратеници в Добрич. Нарушавайки чл. 174а. от Наказателния кодекс, банда агресивни хулигани окупираха на 7 март Градската библиотека в града с цел да ми попречат да си представя книгата “Измамата “Сан Стефано”. Деяние, за което се предвижда до 2 години затвор ( и още не е късно за сигнал до прокуратурата – щом тя не се самосезира- да започне предварително производство по този повод).
Костадинов, иронизиран в социалните мрежи като Костя Копейкин ( герой на Гогол от “Мъртви души”, който от просещ пари капитан от армията се превръща в бандит) сега се хвали, че щял да даде “патриотичен урок” и на Александър Йорданов, поканен в Добрич да представи своя книга на 16 април. На рождения ми ден, апропо.
Глупостта на Копейкин лъсва от няколко неща.
1. Проси си “боя” по реда на закона. Този път не може да използва елемента на изненадата. А и г-н Йорданов е официален кандидат за евродепутат в листата на управляващите, не е като да е някакъв си беззащитен блогър – ако ме разбирате какво намеквам.
2. Копейкин се самоопровергава, че не стоял зад акцията срещу моя милост от 7 март в Добрич. Напротив: вече я обявява за образец. Чак да взема да се полаская като “единица мярка”. А че е образец, това е така, но на глупостта му.
В едно свое безпомощно излияние срещу автора на тези редове той едновременно твърди, че не бил свързан с потерята, изпратена срещу мен, но претендира същевременно да знае, че не били верни твърденията ми за такава ( дребна) подробност, като употребата на боксове по ръцете на някои от пратениците му. Откъде знае, след като е нямал нищо общо?
3. Заканвайки се на Александър Йорданов той му “обещава” същото, като на мен ( т.е. голям успех, както ще стане ясно малко по-долу). Явно още не е разбрал, че не можа да ме уплаши. Вместо аз да си подвия опашката, както са се надявали организаторите на линча, след появата на полицията опашките си подвиха изпратените от Варна моторизирани посрещачи на руските “Нощни вълци”. След което с голям успех представих книгата си пред нормалните хора в Добрич.
А сега да обясня какво на практика означава на някого да се случи същото, като на Иво Инджев, по логиката на един Копейкин. Оставям настрана мобилизирането на подкрепа от страна на симпатизанти, на които съм благодарен за това.
Книгата ми “Измамата “Сан “Стефано” се завърна” в първите места на най-продаваните в България. Не ми е удобно да спомена данни като бройки и заглавията на книги на класици, които “Измамата “Сан Стефано” ( отново ) изпревари. Заслуга за това определено има глупостта на онези, които толкова скандално се пробват да ми затворят устата и предизвикаха интереса на читателите към опитите да бъде организирано аутодафе на една книга и на нейния автор. Не съм упълномощен от издателството да благодаря на Копейкин за тази подкрепа, но от свое име образно му свалям ушанка. Молодец, так держать, тов . Копейкин!
Колкото до лъжата му, че съм “грантаджия”, тя е още едно основание да го съдя за клевета.
Иво Инджев
ivo.bg