Лесно е да се раздават присъди, да се съдят хората и да отговарят за делата на своите роднини. Това прави много отдавна Кеворк Кеворкян. Кой ли не политик е попадал в обстрела му, затова че дядо му или баща му е бил партизанин, антифашист, член на ЦК на БКП или близък на режима на Живков? Кеворкян съди децата за нещо за което нямат никаква вина. Поставя им етикети, сатанизира ги. Но не вижда гредата в своето око. Неговият син Таквор е криминален престъпник с присъди за хулиганство, побой и увреждане на чуждо имущество. Неудобно е да се цитират думите на Таквор към полицаи и свидетели на престъпленията му. Те са цинични, арогантни и говорят за чувство за безнаказаност. Защото баща на Таквор е Кеворк Кеворкян. Трябва ли да съдим Кеворкян, че е възпитал син-престъпник? Не, разбира се! Деянията на Таквор са негово дело, бащата не е отговорен за тях. И няма как да бъде. Уважавам Кеворкян, от него съм се учил как да правя интервюта, допада ми аналитичният му стил, острият интелект, богатата обща култура. Не приемам личните войни,които води на полето на журналистиката и раздаването на присъди. По неговата логика всеки може да го съди за престъпленията на Таквор. Не бих го направил. Убеден съм, че Кеворкян се срамува от деянията на сина си, но няма вина за тях.

Иво Югов

barometar.net